да не вземете да си помислите нещо лошо за моята желязна порядъчност, ама защо влюбеният човек е като ненормален?
Гледам, млади хора - весели, нормални и току ги свитне по канчето сляпата неделя, започват да бърборят глупости, да зяпат в една точка, да се хилят без причина....А пък за по-дъртите, да не говоря, там глупостта става преобладаваща мотивация. Такива истории съм изслушала и продължавам да чувам, че се чудя дали да не взема да напиша сборник "Кратки любовни разкази с неочакван край".

какво чакаш ? Съавтори приемат ли се ?

Вярно е това, в което вярваш !

цел пуснах темата, за да събера повече историйки за малките драми.

да се ползват латински сентенции ти отговарям кратко и синтезирано : Amantes amentes (Влюбените са безумни).

А пък за сборника "Кратки любовни разкази с неочакван край" - май ми е раничко да започна да си пиша мемоарите, имам още да глупея.

Ама какво пък му е лошото "да зяпаш в едан точка и да се хилиш без причина"? Или пък да си вървиш по пътя и сам да се усмихваш? Аз пък толкова се радвам да срещна такава сродна душа.


***

Но за околните е доста смешно.
На дърти години обаче изглупяването е по-очебийно и по-комично.

Нали знаеш, че стар човек = малко дете.
Сигурно от 1 точка нататък човек започва да връща назад и на стари години му се налага да изживява пак тинейджърство, така че си е в норма.

Я по-добре започни и ти да се усмихваш и изглупяваш, вместо да се чудиш на нас - глупавите

***

.....ai, puk az si misleh, che ne sam vliubena, ama iavno ne sam spirala da sam...tova li sa simtomite?sega samo triabva da ustanovia obekta na taz liubov i vsichko shte e chudno....aide, otivam, che toku vij sam go izpusnala....shegichka...
......abe ne sluchaino horata sa kazali "vliuben ili zaguben..." i to losho niama-smeshno-nesmeshno-tova e polojenieto...a kakvo po-hubavo ot tova da mojesh da se smeesh bez prichina, kogato ima niakoi deto ne mogat vaobshte.... i sam sigurna, che ne im e nikak got...puk da znaesh kak mi se iska da "izglupeia.."

има връзка между любовта и изглупяването? Любовта е нещо временно, а глупостта е задълго, ако не и завинаги. Тия младите може да са почнали да гледат в една точка, защото им е дошло времето да превъртят, (може и трева да пушат). Познавам възрастни, които изглупяват от климактериума или от безделие. Познавам и влюбени, които поддържат по двадесет години изънбрачни връзки и то в пълно съзнание и тайна.
Просто от позицията на бивш философстващ (търсейки казуалността) си мисля, че подобна връзка може да бъде само косвена. Иначе за разказчета с хумористичен сюжет става.
И да те попитам още нещо. Защо разказчетата трябва да имат неочакван край? Да не би напоследък да си чела Едгар Алан По (един от любимите ми писатели)? Струва ми се, че краят на всяка любов е един и същ и еднакво глупав при всички любови - любовта просто умира (може и героите - както е при Ромео и Жулиета, но в живота е доста по-прозаично). Ти нали затова си се насочила към разказчетата, а не към поезията?

Не съм аз! (И предварително казвам, че не се заяждам)

...не се присмивай на бедните влюбени, че нали знаеш, на каквото се смееш, това ти идва до главата

А иначе като го напишеш сборника, бих искала един екземпляр с автограф! Ама наистина, напиши го! - вече се забавлявам само от идеята...

от хрумването до постинга минаха две минути. Очквах някой да обогати колекцията ми, но уви..
Не се присмивам, разбира се, някой психиатри казват, че влюбеността прилича на остра психоза - преекспониране на едни черти на обекта и пълно заслепение за други, изкривена представа за действителността и такива работи. Отрезвявайки, човек се чуди сам на себе си.
Разбира се, не слагам под един знаменател всички влюбени, просто има някои абсурдни ситуации, като например, солидна и много порядъчна дама на около 55 се влюбва неистово в мъж на 35. Превръща се в негова бавачка, слугиня, майка, баба, каквото щете. Отрезвяването идва когато в дома и пристига полиция и й щраква белезниците заради подправка на банков документ и опит за банкова измама. Милата, трябвали и много пари за да задържи любимия. Историята ми я разказа самата тя, когато бях млада и току-що започвах практиката си...