да не вземете да си помислите нещо лошо за моята желязна порядъчност, ама защо влюбеният човек е като ненормален?
Гледам, млади хора - весели, нормални и току ги свитне по канчето сляпата неделя, започват да бърборят глупости, да зяпат в една точка, да се хилят без причина....А пък за по-дъртите, да не говоря, там глупостта става преобладаваща мотивация. Такива истории съм изслушала и продължавам да чувам, че се чудя дали да не взема да напиша сборник "Кратки любовни разкази с неочакван край".

какво чакаш ? Съавтори приемат ли се ?

Вярно е това, в което вярваш !

цел пуснах темата, за да събера повече историйки за малките драми.

да се ползват латински сентенции ти отговарям кратко и синтезирано : Amantes amentes (Влюбените са безумни).

А пък за сборника "Кратки любовни разкази с неочакван край" - май ми е раничко да започна да си пиша мемоарите, имам още да глупея.

Ама какво пък му е лошото "да зяпаш в едан точка и да се хилиш без причина"? Или пък да си вървиш по пътя и сам да се усмихваш? Аз пък толкова се радвам да срещна такава сродна душа.


***

Но за околните е доста смешно.
На дърти години обаче изглупяването е по-очебийно и по-комично.

Нали знаеш, че стар човек = малко дете.
Сигурно от 1 точка нататък човек започва да връща назад и на стари години му се налага да изживява пак тинейджърство, така че си е в норма.

Я по-добре започни и ти да се усмихваш и изглупяваш, вместо да се чудиш на нас - глупавите

***

.....ai, puk az si misleh, che ne sam vliubena, ama iavno ne sam spirala da sam...tova li sa simtomite?sega samo triabva da ustanovia obekta na taz liubov i vsichko shte e chudno....aide, otivam, che toku vij sam go izpusnala....shegichka...
......abe ne sluchaino horata sa kazali "vliuben ili zaguben..." i to losho niama-smeshno-nesmeshno-tova e polojenieto...a kakvo po-hubavo ot tova da mojesh da se smeesh bez prichina, kogato ima niakoi deto ne mogat vaobshte.... i sam sigurna, che ne im e nikak got...puk da znaesh kak mi se iska da "izglupeia.."

има връзка между любовта и изглупяването? Любовта е нещо временно, а глупостта е задълго, ако не и завинаги. Тия младите може да са почнали да гледат в една точка, защото им е дошло времето да превъртят, (може и трева да пушат). Познавам възрастни, които изглупяват от климактериума или от безделие. Познавам и влюбени, които поддържат по двадесет години изънбрачни връзки и то в пълно съзнание и тайна.
Просто от позицията на бивш философстващ (търсейки казуалността) си мисля, че подобна връзка може да бъде само косвена. Иначе за разказчета с хумористичен сюжет става.
И да те попитам още нещо. Защо разказчетата трябва да имат неочакван край? Да не би напоследък да си чела Едгар Алан По (един от любимите ми писатели)? Струва ми се, че краят на всяка любов е един и същ и еднакво глупав при всички любови - любовта просто умира (може и героите - както е при Ромео и Жулиета, но в живота е доста по-прозаично). Ти нали затова си се насочила към разказчетата, а не към поезията?

Не съм аз! (И предварително казвам, че не се заяждам)

...не се присмивай на бедните влюбени, че нали знаеш, на каквото се смееш, това ти идва до главата

А иначе като го напишеш сборника, бих искала един екземпляр с автограф! Ама наистина, напиши го! - вече се забавлявам само от идеята...

от хрумването до постинга минаха две минути. Очквах някой да обогати колекцията ми, но уви..
Не се присмивам, разбира се, някой психиатри казват, че влюбеността прилича на остра психоза - преекспониране на едни черти на обекта и пълно заслепение за други, изкривена представа за действителността и такива работи. Отрезвявайки, човек се чуди сам на себе си.
Разбира се, не слагам под един знаменател всички влюбени, просто има някои абсурдни ситуации, като например, солидна и много порядъчна дама на около 55 се влюбва неистово в мъж на 35. Превръща се в негова бавачка, слугиня, майка, баба, каквото щете. Отрезвяването идва когато в дома и пристига полиция и й щраква белезниците заради подправка на банков документ и опит за банкова измама. Милата, трябвали и много пари за да задържи любимия. Историята ми я разказа самата тя, когато бях млада и току-що започвах практиката си...

Но влюбването и изглупяването, както и драстичното отрезвяване в повечето случаи са свързани с избор на крайно неподходящ обект. Но лично аз, пък и целият квартал бяхме свидетели на невероятна любовна драма между много скромна, порядъчна 41-2 годишна дама, майка на вече порастнали деца и десетина години по-млад пакистанец. Жената беше научен работник, пишеше и дисертация, а за подпомагане на семейния бюдожет с мъжа й държаха малко магазинче в нашия блок. Пакистанеца, пък отвори минимаркетче до нейния магазин. Беше невероятно шоу, защото мивнимаркетчето беше постоянно пълно с разни елементи от Индия и Пакистан, чакащи визи за Западна Европа, които за един сандвич по цял ден лъскаха, чистиха, мъкнеха и магазинчето му стана едно бижу. Постепенно чувствата между дамата и доста смуглия мъж станаха неудържими и даже престанаха да се крият. Тя се промени драстично, разхубави се много. Празнувахме рождения и ден у тях, мъжа и си спеше/ или просто бойкотираше/ в едната стая, свекърва и майка й и в другата, а ние четири нейни приятелки тя и пакистанеца празнувахме в хола с индийски манджи от ресторанта. На нас, гостенките ни беше крайно неудобно, но нямаше как да й откажем.
Хората ни сложиха храна, напитки и си гукаха, целуваха, хранеха един друг а ние бърборехме за ...ъъъъ....политика и клюки...ъъъ....
Тази обречена отвсякъд история, завърши неочаквано добре. тоест въобще не завърши...ама края, ако ви интересува - по нататък...

Позната дама на същата възраст, в желанието си да задържи любимия мъж (на около 40 г.) започна да сваля килограми. Отначало ми беше смешно, знаех, че това не е любов, а наранено самолюбие. Пък и в някои случаи си е здравословно да смъкнеш от теглото. :-) Но после вече не ми беше до смях, защото тя продължи да губи тегло - вече спонтанно. Верижката, дето си я беше окачила на глезена, висна едно такова жалко надолу...тя самата заприлича на концлагеристка...С две думи - от играчка стана плачка...Но все пак свърши с хепи-енд де...Любимия остана - нали някой трябваше да се грижи за нея...после тя престана да слабее, а него го домързя да си отива...

Ама само да не си помислиш, че съм бил действащо лице в тях! С други "ненормалници" е било.
Но това (в повечето случаи) е било хубава лудост.

П.П. А тук може по 100-тина постинга на ден, а???

Quot homines, tot sententiae.

Пък и ти да си бил, какво от това. Хубавото е, че човек може да смее и на себе си. Ако се взима прекалено сериозно, тогава вече е зле.
Една приятелка, много дейна дама, след като си направи остъкляване на терасата, от любов направи и на гаджето си и на родителите му. Като казвам направи, разбирам купуване на винкел, мъкнене, прекарване, намиране на майстори, пазарене и т.н. и т.н. След винкеловата романтика, смеейки се на себе си, пак си продължи да го обича. Такива ми ти работи в женското сърце.

обикновено не завършва добре, но в описаната по-горе от мен "Истинска история", нещата се наредиха като в приказка и продължават.

Тези разказчета задължително ли трябва да са подчинени на сюжетна линия любов между по-възрастна дама - по-млад мъж; задължително ли е да има прототипи? За неочаквания край е ясно.

Спокойно, не се отчайвай! Отивам да си поразчовъркам спомените и наблюденията и може да пусна 1 историйка срещу определен процент от печалбата.

***

Е, не схванах много какво искаш да кажеш, но нали съм ти фен

та, без да съдим хората, изкривяването има за цел да промени света, и да го ошарени...какво му е лошото?

кубичен свят...ама в планета...

успява да прокара солиден мост между небесата на романтиката и солидните ,с аромат на винкел земни случки!
Лошо нема ,де !

Benefacta male locata malefacta arbitror

НАПРАВО МИ ПАДАШ В ОЧИТЕ /ако точно мойте очи имат някакво значение за тебе, де/!;

Да се изразяваш така за любимото ми естествено, природно и натурално състояние!

Все едно да ми кажеш, че не съм порядъчна, защото съм влюбена, че дрънкам глупости и имам глупавотевична мотивация!

Когато най-големите си успехи съм постигала точно в това си състояние и поради това вече съм си непрекъснато в него!

Ей! Да вземеш да си ревизираш мнението, сама да се ревизираш, да си направиш рекапитулацията и да излезеш с достойно резюме по новото си ВЛЮБЕНО състояние, че да не ти дам да прочетеш сборника ми за глупашките глупави изпълнения на разните му порядъчници, невлюбеновци и много други
-ци, дето ми се мотаят из краката...

Завинаги ВЛЮБЕНА /и в тебе/: ЕОА

ти чети, може пък ти да разбереш.

Аз съм от най-изглупяващата порода.

При това съвсем, съвсем прясна. От преди малко. Причината за изглупяването ми да се търси в контекста на темата.

Днес следобед отиваме на разходка с дъщеря ми, но като никога аз съм с 2 празни ръце, нямам джобове и не нося нищо освен ключове. Започнахме да берем сухи цветя за есенна икебана, когато моето момиче забеляза, че навсякъде е пълно с охлювчета. Разгледахме ги и установихме, че всички до едно са мъртви. Изсъхнали вероятно от горещината. На дъщеря ми и хрумна блестящата идея, че можем с тях да украсим някоя чаша или кутия. Решихме, че ще събираме, но започнахме да умуваме в какво да ги сложим. Къде? Къде? На дъщеря ми в чорапчетата: тя слагаше в едното, аз в другото. Докато събирахме и обсъждахме какво да направим, мен не спираше да ме гложди мисълта, че не знам тия пусти охлюви защо измират през есента. Или пък са излезли да се размножават ли? Чудех се, чудех, но по-късно чуденето ми се прехвърли върху това как да ги залепим. С лепило не стана. И тогава ми дойде гениалната идея да направим кантове и орнаменти с пластелин върху кутия от течен шоколад и върху пластелина да налепим охлювите. Стана нещо разкошно! Толкова горди бяхме! Арт галериите пасти да ядат! Обаче останаха страшно много охлювчета. Решихме, че и утре е ден, а междувременно ги поставихме в стъклен съд до аквариума, възхищавайки се колко красиво ни аранжираха интериора. Дотук си идиличната картина.

Сядам аз да гледам филма. Дъщеря ми спи, а мъжът ми го няма в града. В един момент се чува “Чук!” Аз подскачам ужасено, но се успокоявам – паднало охлювче от вазичката. Голяма работа! След малко пак: “Чук!” Сърцето ми се свива в ужас, но спокойно – ново охлювче. И като започна едно “Чук!” “Чук!” “Чук!”

Озадачих се много защо падат, нали пластелинът ги държеше добре. След малко започна да се чува “Чук!” “Чук!” “Чук!” и откъм аквариума. Като погледнах, онемях: една армия от охлювчета беше плъзнала и някои войници с вирнати рогца вече бяха изминали доста голямо разстояние (охлювите се движели бавно! Дъра-бъра! Не вярвайте на енциклопедиите!). А останалите им побратими в стъкления съд го правеха да изглежда все едно, че е пълен с нещо кипящо. Какво да прави човек в подобно положение, освен да предприеме бърза акция по събирането. Едни събирам, други излизат (пак повтарям, не вярвайте и дума на книжките, че охлювите били бавноподвижни). Абе повторих епизода с баба Цоцолана от “Патиланско царство”.

Та събрах охлювите аз и погледът ми се спря на шедьовъра, на нашата гордост на масата – красивата ни ваза. Заболя ме сърцето, като си помислих, че тези “украси” се борят да излязат, а пластелинът ги запушва. Веднага ги отлепих, обаче онези пак напират да излязат. Какво да ги правя! Сама съм вкъщи, да изляза – страшничко и то доста. А горките охлювчета ми напомняха на хората, които се бореха изпод развалините във филма…
Ами накрая броих “Мечка страх, мен не страх” и притичах да ги изхвърля в градинката пред нас. Много е вероятно да не съм предизвикала някоя екокатастрофа, защото из нашенско няма пукнато охлювче, но сега снабдих тревичките с огромно количество рогати. Клюкарките е невъзможно да са пропуснали момента, но утре най-вероятно ще ми отравят обвинение за изхвърляне на боклук в градинка. Пак без вина виновна, както винаги!

И цялото ми това изглупяване заради пустата любов. Ама като ме настройва така творчески, какво да направя!

***

Чете ли на Милан Кундера - Шегата?
Ако не си, да ти я донеса в четвъртък, ако идваш? Или ще се откажеш завинаги от историите с неочакван край.... или може и да те вдъхнови за нашенска такава история.

Но в четвъртък пътувам от Шумен към София и не знам дали ще съм в състояние да се довлека вечерта на купона.
Не пречи, обаче, да посетим ситняковската бира-скара през уикенда, нали?

С удоволствие и на Ситняково! ама книгата е страхотна! А историйки ще разкажа и аз, ама в по- освободено от деца-навлеци време.

бая далечното пътешествие, та да се видим на купона в четвъртък. Иначе, за интересна книжка съм винаги готова. Така че, моля, пази ми я.
Абе с тия истории, май само аз разказах две и Нова - една, нищо пикант, значи, а само обещания, обещания....

Ако е вярно че:
"Любовта взема ума на онзи ,който го има и го дава на онзи,който го няма."
То би трябвало да се наблюдава и обратното на описаното от теб.Хора които си се смеят без причина(и какво още беше там),да се държат нормално след влюбването си.Аз съм наблюдавал един -два такива случая.Но това е малкко,за да затвърди сентенцията.
Поздрави от мен!

Зъб за з... усмивка,
око за обич

Че аз го имам този навик да се размечтая и да си се усмихвам сама!

Ох, боже! Всички симптоми при мен дошли!

***

...не знам да ли бях влюбен, защото тогава умът ми беше излязъл на разходка някъде.

Първият път се усетих чак когато се намерих на земята и усетих с опипване цицината, която ми се беше образувала от удара в един стълб, момичето с което се гледахме и след като се разминахме прихна от смях.

Вторият път беше в планина Люлин, бяхме опънали три палатки. Запалихме огън и почнах да пека някакви шишове, с тогавашната ми приятелка почнахме да разменяме горещи погледи и...края на анцунга ми се подпали.

Още не съм сигурен обаче, дали бях заблеян или влюбен.

...hehehe-iavno pogledite verno sa bili goreshti...

Кои усмивки по-точно да поясня?Че то...покрай мен само усмивки...(или така поне ми се привижда)
А симптомите не се само при теб!Те са едно безкрайно множество.Би могло да се каже:
"Не се блъскай народе!!!Симптоми има за всички!!!"

Зъб за з... усмивка,
око за обич

И болезнени, вярвай ми

по анцуга и в сърцето?

...да действам аз, приятелката ми го забеляза и потуши!