Лятото.
Не можем.Не можем да накараме наклона на земната ос да се измени.
Денят е все по-кратък.С ужас установих завчера ,че в осем е вече почти тъмно .
И се замислям за кой ли път ,как все гоним нещо ,което е обречено да ни се изплъзне.
През юли си мечтаем за есенния хлад ,а когато е на прага същият този хлад,вече разбираме ,че сме на път да се сбогуваме с още едно лято ,с още една година от живота си.
Слагам обикновена усмивка поради липса на тъжна такава...
Лъгал съм се ...май.
Лятото-отново откривам ,че ми е трудно да му кажа "сбогом ".
Съжалявам.
Приятна нощ-дъждовна , есенна и хладна .

Benefacta male locata malefacta arbitror

Zashto li oceniavame neshto, chak kogato go izgubim........

Защото хората така сме устроени-винаги искаме още и още,никога не ни стига това,с което разполагаме...А когато изгубим онова,уж недостатъчното,душата ни страда..

Кой твърди, че не сме го оценили, дорде е било топличко?

извлякохме най-хубавото от него.

да пробваме да се насладим на едно чудесно циганско лято,с каране на велосипеди из парка,с паяжинките из въздуха и мириса на пожълтяващи листа

а зимата не искам да я мисля от сега
есента е единствения сезон,когато не ме е яд да съм в софия

хааааайййдеее,напишете нещо малко по-оптимистично - знам,че можете

ни се изтощят мозъчетата-трябва да има и такива моменти.
База за сравнение ,или нещо такова.Като добротои злото-ако няма еталон за сравнение няма да има и противоположности.

П.С. : И лятото не е лошо да е в София човек -жегата е по-слаба ,отколкото в равнината,а и накъдето и да сториш един тегел,все се озоваваш в някоя планина

Редактирано от Kиpo на 04.09.01 00:27.

С велосипедите в парка, сега през почивните дни.

После с велосипедите в крайпарковите бирарии и после пак в парка.

Как лесно ги забрави ,каке ,бива ли така ?

Benefacta male locata malefacta arbitror

последните дни човек не може даже и да се оплаче
излизам на кафе например и тъкмо да си въздъхна сърцераздирателно "ох,трябва да се прибирам в софия,лятото свършва..." и човекът,с който съм още преди да успея да си отворя устата и почва "ох,идва зимата.ох, изпадам в депресея от този факт "и т. н. и т. н.
и това се повтаря ВСЕКИ ДЕН тази седмица.

е,въздъхвам примирено,че не ми е ред да съм в депресия и си казвам -чакай да отида да се ожаля малко в клубовете.влизам тук и какво виждам моля - ти си ме изпреварил .
..аааа не е честно!кога ще дойде и моят ред да се депресирам от идването на зимата?