Завръщам се към своята Итака
като платно за мачтата завързан.
Сирените едно и също пяха
и песента им вече ми омръзна.

Приятелите хвърлиха веслата
пред бурята, която приближава.
Единствено една жена - вълната -
от мислите самотни ме спасява.

Флиртувам с нея, тя съблича кротко
въжетата от мен... Защо ме питаш -
изневерих ти, вярна Пенелопо,
не трябваше платното да разплиташ.

Проклинай ме на ден стотици пъти!
Но ако все пак вярна ме дочакаш -
аз ще ти кажа сам, че не мъжът ти,
а кон троянски влиза във Итака.

аз съм шут,на служба при съдбата...

не вземеш да напишеш една книга.
Клубовете дане са ти занималня!

Клубовете са направени затова...да се изказват мнения,да се
води диалог,да се търси информация,предложения...и на още
хиляди нови неща.А за тази информация или казване на
нещо в рими...то не влизаи и не го чети.Пари за това
никои не дава..,но ако чувстваш принадлежнош към този
клуб,то напиши нещо подходящо за което някои които го
интерисува ще се зарадва а друг ще критикува,това е
съдбата....Софокъл,ще продължава да пише...
Та нима в романтичноста не влиза поезия?

аз съм шут,на служба при съдбата...

Пиши смело! Има кой да чете..... има и кой да се замисли...а това е най-важното!