От вчера съм тук, но . виждам, че обичате поезията
Позволявам си да публикувам едни стихове,написани
от една важна за мен жена.Мисля, че тя се притеснява
да го направи, но те ми се струват невероятно добри.
Затова искам и други да ги видят и коментират.
.......................................................

Стиховете ще вземат болката.
Слънцето ще стопи страховете.
Хората ще пръснат стиховете.

Бризът ще отнесе ласките.
Ехото ще замени думите.
Бурите ще заглушат воплите.

Дъждът ще отмие сълзите.
Реките ще промият раните.
Морето ще погълне чувствата.

Битките ще изземат яростта.
Снегът ще охлади жарта.
Ледът ще скове страстта.

Вятърът ще отвее въэдишките.
Луната ще излекува белезите.
Небето ще си вземе възторга.

Годините ще изличат спомените.
Времето ще претопи мислите.
Звездите ще възкресят надеждата.

... Вековете ще ни върнат близостта!

Болката ще вземе Стиховете .
Страховете ще стопят Слънцето.
Стиховете ще пръснат Хората .

Ласките ще отнесат Бризът.
Думите ще заменят Ехото .
Воплите ще заглушат Бурите.

Сълзите ще отмият Дъждът .
Раните ще промият Реките.
Чувствата ще погълнат Морето .

Яростта ще изземе Битките.
Жарта ще охлади Снегът .
Срастта ще скове Ледът .

Въэдишките ще отвеят Вятърът .
Белезите ще излекуват Луната .
Възторга ще си вземе Небето .

Спомените ще изличат Годините .
Мислите ще претопят Времето.
Надеждата ще възкреси Звездите .

... Близостта ще ни върне Вековете!
...Огледалото ще ни върне Образа

Ако стиховете не дишаха с болката,
ако страховете не се блъскаха в Слънцето,
ако не носехме рани от чувствата,
ако бяхме останали далече от бурите,
ако не познавахме тишината след ехото,
ако нямаше лед след страстта,
ако нямаше надежда след спомените,
би ли била Любов близостта ни?

само на мен ли ми е неясна логиката (не че в поезията е задължителна), но определено си мисля, че отделните стихове си противоречат... След първото тристишие ми прозира обърканост до безразличие. Но какво ли анализирам и аз посред нощ в най-чувствителния клуб?! Звучи хубаво. Може би трябва да се загуби всичко, за да има ново начало...

клуб "30-40"? То има и продължение:

Компютърът ми взе акъла,
жена ми ще направи салатата,
Правителството ще ни довърши,
Бургас ще заспи ли тази нощ?,
някой ми открадна Библията
- ще взема Шекспир за Библия -
реториката убива любовта,
дъждът потъна в уличния прах,
съседите отгоре пак се сбиха,
що пък да не стана змей-горянин,
гларусите окапаха от горещина,
пак някой се прави на велик...

и т.н. и т.н. това стихотворение е безкрайно дълго...

Ей това много ми хареса!
А темата аз я прехвърлих от 30-40 с разрешението на автора, защото страшно ми харесаха и напомниха разни неща стиховете. Аз имам съвсем друга нагласа на възприемане, но за тези стихове реших, че мястото им е тук.

ама тези стихове са си чиста реторика. Можеш да си предицираш така до второто възнесение на Спасителя без да спреш. Затова и си позволих да ги иронизирам по такъв брутален начин. Ако си ги писала ти, прощавай, ама като съм се родил нетактичен, май такъв и ще си умра...

Не съм го писала аз. Даже обясних защо. Моят начин на светоусещане е много по различен. Това по-горе може и да е риторика, но ми хареса.

Никога не съм имала претенции за литературна стойност на това, което пиша. Аз само експериментирам .

Ето ти нещо, което съм написала, ако не си го чел вече.

Говорехме със плам по цели нощи,
но лятото жарко дойде,
Говориме с любов по чата още,
а ти на плаж със друга отиде.
Изпращам сърцето си, изпращаш сърцето си.
Текат електронни сърца.
На другата сутрин разбирам, че пиша си
със твоята мила сестра.
Тя дълго и пламенно, възторжено, трогващо
ми разказва за твойта любов,
а ти си се гушнал,на скута със гаджето
на спирка със името Бов.
Ще взема да метна през прозореца щайгата!
Тя виновна е за мойте беди.
Тя си пъха навсякъде гагата,
тя мойта любов провали.
А без нея, на среща в кафето,
щях да видя, че носа ти е крив,
че са ти леви ръцете, и двете,
и ще направиш живота ми сив.
Че заглеждаш без срам сервитьорката,
че си бъркаш със пръст във носа.
Бих ти отрязала отдавна аз клонката,
Ама те срещах само така!


Това е подарък за дъщеря ми по повод нейните безкрайни чатразговори.

Редактирано от Edna на 18.07.01 19:56.

страничка на вестник "ИнтерМЕД" ли е? Много съм впечатлен от чувството ти за хумор. Не бях чувал някой до днес да нарича компютъра щайга (едно време се ползваше за касетофони, грамофони, магнетофони). Но очевидно и това доживях. Този скептицизъм към виртуалната любов го споделям и аз. Не може да ти вземе акъла някой, когото не си виждал - това го има само в приказките и при тринайсет годишните девойки, които чатят денонощно в кварталния клуб.

Много ме развесели. лека вечер ти желае един твой признателен съгражданин!!!

Аз си му викам щайга и колко пъти ми е идвало да го метна през прозореца, особено като почне да ми прави номера.
Не всички сме учили изящна словестност, но аз уважавам тези, които могат да изразят чувствата си по особен начин.Не заради това, че ще станат така по - интересни , а за това, че по този начин ще станат по разбираеми за определен брой хора настроени на тази вълна. Поне аз така си обяснявам нещата. Ти например го можеш това! Не е четка, а възхищение.