Не, няма ценна действителност: радостното вълнение, което наричаме щастие, не е нищо друго освен илюзията, че сме намерили за миг в действителността материално въплъщение на нашата мечта. Но и там всъщност ние се радваме пак на мечтата си и страдаме, защото в същия този миг на превъплъщение нашата мечта умира ...

Ще продължите ли?

да се губим толкова в разсъждения, а просто когато щастието мине покрай нас да се присегнем, да го хванем и да се опитаме да го задържим.

То е чувство, няма защо да анализираме.

Като умре настоящата мечта, заменяш я веднага с нова!

Поне при мен мечтите не се свършват толкова лесно.

***

Нашата мечта умира /е,силно казано,но.../,но се ражда нова,...зависи доколко силна е била мечтата ни и,ако сме я намерили,то следващата родена мечта има връзка с "мъртвата" вече...или иначе казано....изкачваме се по стълбицата нагоре,следвайки мечтата си...,ръководейки се от нея.Къде е илюзията тук?Просто всичко се променя.Няма абсолютен хаос,както няма и абсолютен ред.
Важното е да не изгубваш и да не погубваш мечтите си.
...
Мечтата никога не умира....просто започваме да искаме още,но това не значи,че е мъртва мечтата ти,нопротив!Раждат се нови и нови...И ти се иска все повече и...
Всъщност без мечти ,как се живее?

Замечтана Далила

Права си!Човек трябва да се радва на момента!....