филма е невероятен, наистина.
но там има един момент ............. ако даваха "Оскар"-и за сцени от филм, тази щеше да е печелившата.
когато сестрата (Жулиет Бинош) и Кип са в църквата, и той й показва стенописите ......... невероятно просто беше.............

za tezi koito ne sa gledali filma razkaji go nabarzo

Naistina e strahoten tozi film, no ne bih iskala da prejiveia podobna liubovna istoria.
Tezi dni gledah "Sibirskiat brasnar" i toi si zaslujava da se gleda.

:) ot men

carpe diem... noctumque

И аз току що позагледах части от него. Не можах да пропусна сцената с погледа на Ралф Файнс. Кип и Хана са паралелната любовна история, живота, бъдещето, а нещастникът, наречен английски пациент, иначе също млад, бе превърнат от войната в старец с изпепелена душа, отделно от физичското си страдание. Гледала съм го поне четири пъти пак видях много нови неща, заслужава си филма Оскарите, именно затова че може да се гледа много пъти и винаги да има нещо ново.

Защо започнаха да не ми понасят такива нехепиендове, не знам.

Гледах го пак, ама по би ми се искало да свърши по друг начин.

Как ли?

***

"Осъдени души" за мен е такъв филм. Не знам колко пъти съм го гледала, колко пъти съм препрочитала книгата, а все откривам нещо ново и все ми е много тъжно.

***

Въпреки оптимистичния финал за изпълнения с очаквания живот на момичето.
И на мен ми стана мъчно за края на всички главни действуващи лица. Всъщност, не войната, а ревността на съпруга предизвика смъртта на толкова хора,.

също толкова ревнива в тази ситуация? Даже човекът беше по английски толерантен в началото, ама и на него му падна пердето.

Просто, мисля си, че такива любови трябва да бъда доста по-дискретни. Когато си отишъл на играеш va bank както във филма, трябва да приемеш всякаква развръзка като възможен край. Все пак любовта си беше отвсякъде любов...

Започнатото трябва да бъде доведено до успешен край!