|
Тема
|
Созопол....и не само ТОЙ
|
|
Автор |
magnet (i az kato vas) |
Публикувано | 06.08.01 15:45 |
|
созопол,СОЗОПОЛ,СоЗоПоЛ,созоПОЛ,СОзоПОЛ,с-о-з-о-п-о-л....
сигурно цял живот няма да ми стигне да си отговоря на въпроса защо се чувствам толкова ЦЯЛА в този град.
да бях от вътрешността на страната и да идвах тук само за по една лятна седмица -разбирам.
но не е така.
този град ми действа по този начин през всеки един сезон-и през зимата, и през лятото(въпреки навалицата)
...а през пролетта-да седнеш в някоя от малкото работещи кръчмички и ей така на-просто да си седиш и да си гледаш напред омайващата широта и безконечност и да се чувстваш напълно самодостатъчен-само ти и този град,и може би котето,което споделя с теб чудесните попчета.(ааа вино не посмях да му дам)
всъщност исках да ви напиша,че вчера отново посетих това местенце.бухнах се във вълните-какви чудесни ВЪЛНИ имаше да знаете.всички тангентори са гола вода пред това преживяване!два часа не можах да изляза от водата(сигурно беше 30 градуса)
и после имах сили само подишам малко мирис на нагорещени къщи,гръцка музика и смокинови дървета на залез слънце....
п.п.питане-къде вие се чувствате ТАКА?<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от magnet на 06.08.01 18:37.</EM></FONT></P>Редактирано от magnet на 06.08.01 21:25.
| |
Тема
|
Ти си казала всичко
[re: magnet]
|
|
Автор |
kakata (нехаеща) |
Публикувано | 08.08.01 02:21 |
|
и за нагорещените къщи и за плискащия се чай, а и за котето, което пък аз храних с панирани миди /пълни с бъдещи перлички/.
Градът е толкова красив, че дори невероятната навалица и безобразния комерс не могат да го развалят. Местните хора са любезни, услужливи и не те гледат непременно в ръцете - бабата, която всяка сутрин ми запазваше от любимите понички на дъщеря ми, шофьорите на таксита, собственика на ИН клуба, продавача на мидени сувенири от Карибите, с когото беше цяло удоволствие да се пазариш и обсъждаш качеството на стоката, спасителят, който ни возеше с децата на водно колело, е така без пари. Толкова много слънце и най-вече в очите на тези потомци на гърци и странджанлии.
| |
Тема
|
Ти в новия или в
[re: kakata]
|
|
Автор |
Stephan (невероятен) |
Публикувано | 08.08.01 10:14 |
|
стария град беше? Чувал съм, че в новата част условията били направо като в луксозни хотели, защото повечето къщи там се строят с такава цел.
И да те питам за котето - като изяде мидите - не повърна ли? Имам пред вид не заради мидите, ами заради пането...
Бъди здрава!
Започнатото трябва да бъде доведено до успешен край!
| |
Тема
|
Re: бях в станцията на МВР
[re: Stephan]
|
|
Автор |
kakata (нехаеща) |
Публикувано | 08.08.01 19:31 |
|
Тази станция има може би най-красивият парк на юг от Бургас, а условията си бяха също тризвездни на съответната цена. Предимствата , освен луксозните условия бяха и денонощната охрана, абсолютната сигурност, качествена храна и възможност за дъщеря ми да се натича без никакви притеснения и ограничения.
| |
Тема
|
тирулирууууу......
[re: magnet]
|
|
Автор |
HeOHeЛ ( *) |
Публикувано | 08.08.01 20:14 |
|
.... тихичко припя димана една сутрин, дошляпала с огромните си джапанки в кафенето, където закусвахме с кафе, крясък от чайка, шум и мокри звездички от вълните целуващи скалата под нас. и онзи ветрец, който се вмъква разбойнически в дрехите ти и милва с хилядите си хладни езичета настръхналата кожа.....
сутрин в созопол.
никога не си купувам вестници.
защото ме потискат.
в созопол обаче си купувам. измислям си разни игри с тях - първо - самото купуване на вестник.
това означава бавничко шляене из стария град, докато стигна до будката за вестници на автогарата.
обикновено пристигам точно когато са се свършили.
какъв кеф : )
е, понякога си купувам останал вестник и после се връщам с него до онова кафене върху надвисналата над вълните скала.
върху него е опружила криви клонаци огромна възлеста стара смокиня и ухае като за световно.
по каменния перваз, изграден върху скалата така, че някой понакъркан турист да не вземе изненадваща морска баня нощем, претичва сивкаво гущерче и ми се плези. ляга да си почине в слънчевото петънце на шарената сянка върху камъка.
аз посягам и изненадващо го хващам. топло, мекичко гущерче с жълто коремче, което изобщо не се страхува от допира на пръстите ми.
лягам на свой ред върху гладките каменни плочи и го разглеждам, а кафето ароматничи суетливо от масичката.
гущерчето размахва лапички усмихнато и пълзи по китката ми. бавно свалям дланта си надолу към камъка, че да може да слезе, но то като че ли не иска и се изляга в ръката ми.
какво пък : )
ето ти я димана с нейното "тирулируууу"... идва, блещи със зелените си очи и ми подава кафето, за да не обезпокоявам с излишни движения новия си приятел.
после отваря голямата си чанта и започва да вади на масата:
- книга
- зелени очила
- 7 шишенца лак за нокти
- писалка
- снопче бели листи
- четка за зъби
- герданче от шарени мъниста
- малка плоска сребърна бутилка
- бурканче крем
- шише лосион
- диманоооо... - хиля се аз, а тя взема вестника ми и ловко си прави шапка от няколко листа.
после прави една и за мене и ми я нахлупва на лицето.
после и това не й харесва, маха шапката и ми забучва една запалена цигара в усмивката.
после въздъхва още веднъж напевно и - тирулирууу - отива да си поръчва кафе, което се оказва излишно, защото вече й го носят, в голяма бяла порцеланова чаша, с малки кутийки мед и сметана в чинийката до нея.
май съм задрямала, или пък просто съм се отнесла нанякъде, но когато се завръщам димана вече е лакирала всичките си 20 нокти по най-разноцветен начин, гушерчето го няма, някакъв лъскав черен гмурец цопва от небето във водата и остава така със стърчащо дупе няколко секунди преди съвсем да изчезне в подводния си лов.
на масичката близо до носа ми пуши заскрежена чаша с нещо зелено и много ледена пяна отгоре.
чудя се - така както се хиля и аз не знам на какво, дали няма да ми падне горната част на главата?
... напразни тревоги.
просто вземам чашата и тръпчиците от хлад претичват през ръката ми нагоре, аз приближавам двете шарени сламки до устните си и се запивам като жадна пчела... ц-ц-ц... абе рано е за алкохолни коктейли, комай... нещо се опитва да ми говори? пфу, това е градската ми съвестност и подреденост... - спинкай, моето момиче - казвам й и намигам на димана, а тя се усмихва и в калейдоскопите на зеления й поглед танцува лятото...
тирулирууу... сутрин, на кафе в созопол, с приятели...
| |
|
за мен са такова място.
***
| |
|
плажовете са по-чисти от всяка друга, която помня. Може би и при вас е било така, защото ние ходим всяка неделя но южния залив на Черноморец, от където Созопол се вижда съвсем близък. На Дюни ходихте ли, а на старото созополско пристанище? - Децата ми умират за него. Там може да си купиш в понеделник сутрин прясно наловена риба и тогава наистина усещам морето и аромата му и природата му с цялото си тяло, както когато бях дете. И сега има едни кръчмички върху катамарани - направо върху морето...
Започнатото трябва да бъде доведено до успешен край!
| |
Тема
|
Re: Много неща видяхме, но повече пропуснахме
[re: Stephan]
|
|
Автор |
kakata (нехаеща) |
Публикувано | 09.08.01 21:16 |
|
като например разходката с файтон, не че на мен особено ми се искаше да ме разкарват като калдаръм-кокона из града, но малката даваше зор и още ми се сърди, че не се е возила на "каляската".
| |
|
i za men sht eme zavedesh li da mi gi pokajesh ?
| |
|
|
|
|