Созопол....и не само ТОЙ / Общества / Непрофесионални / Романтични души

.... тихичко припя димана една сутрин, дошляпала с огромните си джапанки в кафенето, където закусвахме с кафе, крясък от чайка, шум и мокри звездички от вълните целуващи скалата под нас. и онзи ветрец, който се вмъква разбойнически в дрехите ти и милва с хилядите си хладни езичета настръхналата кожа.....
сутрин в созопол.
никога не си купувам вестници.
защото ме потискат.
в созопол обаче си купувам. измислям си разни игри с тях - първо - самото купуване на вестник.
това означава бавничко шляене из стария град, докато стигна до будката за вестници на автогарата.
обикновено пристигам точно когато са се свършили.
какъв кеф : )
е, понякога си купувам останал вестник и после се връщам с него до онова кафене върху надвисналата над вълните скала.
върху него е опружила криви клонаци огромна възлеста стара смокиня и ухае като за световно.
по каменния перваз, изграден върху скалата така, че някой понакъркан турист да не вземе изненадваща морска баня нощем, претичва сивкаво гущерче и ми се плези. ляга да си почине в слънчевото петънце на шарената сянка върху камъка.
аз посягам и изненадващо го хващам. топло, мекичко гущерче с жълто коремче, което изобщо не се страхува от допира на пръстите ми.
лягам на свой ред върху гладките каменни плочи и го разглеждам, а кафето ароматничи суетливо от масичката.
гущерчето размахва лапички усмихнато и пълзи по китката ми. бавно свалям дланта си надолу към камъка, че да може да слезе, но то като че ли не иска и се изляга в ръката ми.
какво пък : )

ето ти я димана с нейното "тирулируууу"... идва, блещи със зелените си очи и ми подава кафето, за да не обезпокоявам с излишни движения новия си приятел.
после отваря голямата си чанта и започва да вади на масата:
- книга
- зелени очила
- 7 шишенца лак за нокти
- писалка
- снопче бели листи
- четка за зъби
- герданче от шарени мъниста
- малка плоска сребърна бутилка
- бурканче крем
- шише лосион

- диманоооо... - хиля се аз, а тя взема вестника ми и ловко си прави шапка от няколко листа.
после прави една и за мене и ми я нахлупва на лицето.
после и това не й харесва, маха шапката и ми забучва една запалена цигара в усмивката.
после въздъхва още веднъж напевно и - тирулирууу - отива да си поръчва кафе, което се оказва излишно, защото вече й го носят, в голяма бяла порцеланова чаша, с малки кутийки мед и сметана в чинийката до нея.

май съм задрямала, или пък просто съм се отнесла нанякъде, но когато се завръщам димана вече е лакирала всичките си 20 нокти по най-разноцветен начин, гушерчето го няма, някакъв лъскав черен гмурец цопва от небето във водата и остава така със стърчащо дупе няколко секунди преди съвсем да изчезне в подводния си лов.
на масичката близо до носа ми пуши заскрежена чаша с нещо зелено и много ледена пяна отгоре.
чудя се - така както се хиля и аз не знам на какво, дали няма да ми падне горната част на главата?
... напразни тревоги.
просто вземам чашата и тръпчиците от хлад претичват през ръката ми нагоре, аз приближавам двете шарени сламки до устните си и се запивам като жадна пчела... ц-ц-ц... абе рано е за алкохолни коктейли, комай... нещо се опитва да ми говори? пфу, това е градската ми съвестност и подреденост... - спинкай, моето момиче - казвам й и намигам на димана, а тя се усмихва и в калейдоскопите на зеления й поглед танцува лятото...

тирулирууу... сутрин, на кафе в созопол, с приятели...