Има ли НЕромантична любов?
И когато вече няма романтика, значи ли, че вече няма и любов?
Защото, някак си не може да обичаш и да не си..., всъщност я вие кажете...

Нали под любов разбираме и романтика? Затова си мисля, че едва ли съществува НЕромантична любов или може би въображението ми не се разпростира дотам, че да си представя такава любов

на човек да му е романтично когато забелязва всичко от дългия списък с романтични неща, които така добре сте описали.

Няма неромантична любов, а може да ни е неромантично, когато нямаме любов. Да не се изоставяме!


***

Може,за съжаление.Аз моя мъж си го обичам,ноооооооо......романтиката е нещото,което липсва в живота ми.
Понякога си мечтая за разни работи....за едни такива романтични преживявания,но знам,че няма да ги преживея ....или няма да е с благоверния ми...А стигне ли се до романтични изяви с друг мъж,ооооооох,пиши го бегал бракът ми

може да бъде! Точно ти, и няма романтика?
Я там бабите да поемат децата и бягай с мъжа ти малко насаме.

...когато не обичам дните, те не са романтични...
...човек, когото не обичам, обаче може да бъде романтичен...,
а хората, които обичаме..., дали не очакваме да изпълнят нашата собствена представа за романтика, без да разбираме тяхната?!?

Колкото и да ми е мъчно,трябва да го призная-няма романтика в дните ми.Половинката ми не е от най-романтичните натури.така че с бебета или без тях,все тая.
Ще си живея без романтика,това е

какви са тези пораженчески настроения?най-голямата ни женска грешка е ,че чакаме мъжете да се сетят какво точно искаме,от какво имаме нужда и т.н.само дето телепатията още не е реалност.
затова-искай,разказвай му от какво имаш нужда/повярвай ми това в никакъв случай няма да намали удоволствието,когато получиш поисканото/
кажи му как те кара да се чувстваш всеки уж малък жест и той ще започне все по-често да ти ги прави.е,винаги съществува и синдрома "собствена съруга",но ти не му се давай!
ама ха!

какво да ти кажа,той ми обръща внимание,поднася ми подаръчета и подаръци,мисли за мен,за удобдтвото ми,за самочувствието ми,но всичко това се прави по толкова неромантичен начин,толкова рационално,суховато...
Когато му кажа нещо,той ми отговаря,че е по-добре така...Вместо да ми шепне любовни слова,по-добре е да ми доказва любовта си с действията си,вместо да отидем на романтично местенце с не много екстри,по-добре е да отидем в луксозен хотел...Цветя?Да,на осми март..Виж,аз често му подарявм цвутя,обичам този жест

Kakvo da vi kaja,az sum edna tiineigurka,koyato e tolkova romantichna,che chak do ludost.A kogato romantika mejdu dvama dushi nyama ili lubovta si e otishla,ili prosto sled tolkova noo romantika glavite im ne mogat da rodyat nesto drugo.

май всички нормални мъже са такива...
И аз се тръшках в началото, че нещата не стават както си ги представям...
После си дадох сметка, че аз всъщност не искам да го променям, че това, което една жена влага в дадено нещо, един мъж никога не може, и че в крайна сметка, онези типажи, на които съм се нагледала как омайват и как се вихрят са... фалшиви, или най - малкото никога не бих била с такъв човек...
Така че, се научих да гледам и с неговите очи на романтиката и да оценявам жестовете му...
Ще се шокираш, ако разбереш колко много дребни нещица отбелязва и помни той...

Мдааа ...
Ще поостарее той, ще поумнее ... И ти ще ставаш полека-лека по-доволна. Има само един проблем. Няма как тогава да върнете някоя и друга годинка назад.
Така че ръчкай го, Билянче, ръчкай го. Има добри ама ... как да го кажа ... хайде "свенливи" хора, дето им трябва ръчкане да разберат, че могат и да са мааалко по-така ...
И да остареете заедно ти пожелавам.

За малко да забравя. И на заетите им трябва ръчкане. А твоя май на такъв ми прилича.

Няма НЕромантична любов, woman.
Дори нещастната или несподелена (пу, пу - да не дава Господ никому!) любов е романтична, ако я погледнеш от подходящ ъгъл.
Само че "след това" - "по време на" не става.

На един осми март преди години подарих вместо цвете едно шоколадче (страшно ги харесва),на което бях нарисувал собственоръчно едно цвете.То бе много просто и наивни4ко ,защото рисуването ,меко казано ,не е от силните ми страни
А за цветята си ги подарявам без повод достатъчно често ,за да мога да си позволя подобна волност .

Benefacta male locata malefacta arbitror

Всъщност аз не се тръшкам,просто споделям с вас.Още ,когато се запознахме в далечната 91 година,знаех че не е най-романтичният мъж на света.Приех този факт и толкова.В началото си наваксвах с романтиката ....както дойде..после,когато нещата взеха да стават по-сериозни,престанах да го правя.И романтиката не ми липсваше много до скоро...
Ще се шокирам,права си,но не от това колко неща помни и забелязва,ами от това,че не помни неща,които би трябвало да са останали в съзнанието му.
Ама ,нищо де,иначе си ми е хубаво мъжленцето,пардон,мъжището-хем е едричък,хем е с 9 години по-голям от мен.

Вярно е това,че колкото по-остаряваме,толкова повече ни се отварят очите.За ръчкането го ръчкам,ама трудно отбелязвам напредък-едно,че няма никакво време-гнусен капиталист е , с множество отговорности,и второ -тежък е,както вече казах на woman

Мисля,че е чудесно хрумване.И аз много обичам шоколадчета и често получавам такива.Полагам неистови усилия да не ги ям,за да пазя линия,особено сега,след близнаците.Ама не ми се отдава,мъка,мъка,мъка

искаш да получиш е реципрочна на заявената от теб. И това заявяване не бива да бъде вербално - по-скоро да покажеш с нещо достатъчно красноречиво какво искаш от този човек. В противен случай рискуваш още съвсем млада да си въздишаш с кърпичка в ръка по златните реки със златни рибки.
И още нещо. Това, че си осъзнала, че с този мъж тази романтика няма да я бъде, е вече огромна крачка напред. Но как ще се оправяш нататък си е изцяло твой проблем. Тук съвет нито мога да ти дам, нито имаш право да търсиш...

Бъди здрава!

Аз говорех за собственото си тръшкане, защото тогава то си беше точно такова...
И все пак, убедена съм, че просто забелязвате различни неща... Не твърдя, че той може да бъде толкова романтичен колкото ти (то едва ли някой друг може), обаче чак пък никак...

Идеята ми беше, че ако няма романтика в нещата, които правим или, които ни заобикалят, то е защото не ги обичаме.
Или?

нашите мъже са възпитани така, смятат , че е под достойнството им да показват чувства. Индианците ряпа да ядат. И в този клуб се забелязват тези тенденции, макар че анонимноста ги прави по смели. Да не говорим за един Шехерезад, дето ни измъчи и накрая на прекрасната романтична история реши че се е изпуснал и замаза работата.
А колко им се иска ако знаеш, и помнят, сигурна съм.
Наскоро на едно събиране на приятели, моят мъж извади от някакъв тефтер едно листче с четиристишие писано от мен по времето на студентските ни години/а това беше доста отдавна/. Щях да падна!
Даже не знаех, че е стигнало до него, предавано по банките в часовете по философия. Тогава не ми е казал нищо , обаче го пази до сега.

Бре, познал съм значи :)))
Няма начин да си няма някоя златна секретарка като моята мама Магда :)
Само му кажи да ми се обади и ще ти направи живота песен :)))

Моята реплика визира любовта между двама души. Не съжителство или брак без любов - тези две категории са просто събиране на двама души от инстинкта за продължение на вида. Там няма романтика, но няма и любов. Нали така?
Ако я отнесем абстрактно към всичко останало което обичаме, то отговорът ми е "да, може". Т.е. може да обичаме нещо без романтика. Защото ние обичаме и животни, дървета, цветя... Аз например много си обичам двукрилия хладилник :))) Но хич, ама хич не търся (а и няма) никаква романтика в него :)
Не знам дали съм ясен. Нещо съм напрегнат днес ...

Само ,дето ,хей сега се замислих ,може би измествате либидото ни към по-фройдистки пространства.

Benefacta male locata malefacta arbitror

За отношенията между двама души - безспорно...
Но, аз една сутрин изведнъж си заобичах улицата към вкъщи и ... видях колко романтична всъщност е...

А, пък аз днес нещо съм слънчасала...

Да ти е жив и здрав трилистника и да те обича и той/тя!
А, моят кактус нещо ревнува...

мушкатите на балкона и изпитвам извънредно романтични чувства към тях, колчем седна да ги гледам и да ги подишам. Напомнят ми за двора на баба и безкрайно романтичното детство и ваканциите прекарани там.
А за мъжете в България, значи съм готова да споря и да привеждам примери до утре. И единици като теб са изключение и само потвърждават правилото.
Пък и отде да знаем що за романтик си?Шегувам се! Обаче си е истина за мъжете-да го кажа още веднъж.
Пустото му мъжко достойнство!

че ако един мъж наистина е романтик, той няма нужда да го афишира под път и над път. Как може да се облече романтиката на една мъжка душа в думи? Това означава да се омърси. По-важно е да бъдем романтични в подходящия момент, на подходящото място и с подходящата жена. Тогава и Шекспир да дойде, не може да опише усещането...

Не съм сигурен, че българите не са романтици. Сещам се за Шибил на моя любим Йовков (все го споменавам в тези клубове). Карамфила, пендарите, които изпрати на Рада... В разказа никъде не се споменава Шибил и Рада да са разменяли и дума. Романтичното е в самото присъствие, то е осезаемо с други сетива. И аз бих искал да бъда толкова романтичен!

Е,нали ти казах-не ми е лоша половинката.Няма нищо съвършено на този свят,дори и аз не съм

Да ви разкажа и аз нещо,от която щях да падна.Преди известно време се срещнах съвсем случайно с един приятел от ученическите години.Разприказвахме се за това,за онова..Знаех,че едно време той ми симпатизираше,но между нас не е имало нищо "по-така".Извeднъж той ми каза:"Абе,помниш ли,имаше едни сандали/следва описание/?Знаеш ли колко сладко ти стърчеше палеца на десния крак,всеки път, когато те погледнех ,ми идеше да те разцелувам!"Е,можете да си представите как ми е увиснала челюстта на това място

Редактирано от Billyana на 03.08.01 15:55.

От много пеене ще вземе да ме заболи диафрагмата

Не търся съвет,драги Стефане,просто споделям.Никой не би могъл за каже каква е рецептата за щастие.За самите себе си често не можем да вземем правилното решение,а какво остава тогава за другите?
И на теб да ти с е връща здравето!

Май стигнахме до консенсус ?
Ако не друго, то поне, че и двамата не сме нещо "таферни" днес ...

IMA
Prosto ROMANTIKATA , kakto vsjako ponjatie e otnositelno.
Naskoro v edin klub edin mnogouvagavn klubar pisa sa ljubovta na tachta mu...
"TJA (babat) taka obichal djadoto si che , dage kokochkite na dvora mu obichala"

AMI MILA Women,
As ,lichno v kokochkite vigdam samo PROSA i nikakva ROMANTIKA,NO NA ...sa babata e ROMANTIKA I LJUBOV.
As lichno mi se struva che bich mogla da obicham i bes ROMANTIKA ili po-tochno kasano kogato TJA ischesne...
A be savisi si ot partniora_
AKO I DVAMTA JA ZENITE...
LJUBOVTA se prevrachta v MAGIJA

medea

че пак няма да се съглася с теб.
"Романтичното е в самото присъствие, то е осезаемо с други сетива."
Присъствието на мъжа с вестник пред телевизора , докато нежната половинка готви? А колко често това присъствие хич го няма?
Ей не си признават тези мъже!
Аз не се оплаквам лично. Оплаквам множеството български жени, със или без особена сексуалност на които до болка им липсва романтиката в любовта след брака например. Може би, сами са виновни?

в кухнята - ами то си го има по целия свят. Какво му толкова специфично българското - това аз не мога да го разбера. Просто като мъж и българин съм малко засегнат на чест.
Ако сме винаги романтични - ами тя и романтиката ще се изтърка. Пък и от гледане на романтични филми май някой може да си помисли, че романтиката е навсякъде, само не и в дома му. Пък то не е така...

му обичала ли е? Сигурно ги е наричала с момински имена: Гергана, Диляна...

Медея, в постването ти има нещо, което ми се върти в главата като чета темата отдавна и не зная как да го изразя вербално. Ама ти го каза някак. Значи тя романтиката си върви с любовта - влюбеният възприема много романтично някои неща - дори ако щеш и дърветата и пейките по улицата към дома на обичаната кака. Но ако любовта си отиде и младите се разделят - тези неща загубват романтичния си смисъл. Това да открием романтиката в нещо си е наше, субективно усещане и това си го определяме ние. Но за любовта са нужни двама, а не един субект. И ако продължа да обичам някоя дама и след раздялата, какво романтично може да остане в тази любов. Понякога хората се обичат силно, но никак не се разбират, не споделят общи разбирания и възгледи и дразгите помрачават любовта. Какво романтично има в тази любов, която не намира общ език извън леглото. Тук има нюанси, които само могат да се усетят.

Бъди здрава! И все така умна!

Това е щастието /или нещастието / на зодията ни-
приемаме всичко реално, емоционално с цялата си душа и тяло -като че ли проблема се отнася ЛИЧНО до нас .
И ако ТЕМАТА ни е заинтерисувала ...я дискутираме с вътрешното ни АЗ до тогава докато в мислите ни се роди една окончателна логична подредба на понятия, чувства , действия, последствия.
Истинско удовлетворение постигаме едва когато мозайката в мислите ни и чувствата ни се изпълни с причините и следствията на даденото събитие /явление, емоция/
Тогава съм много спокойна и много хладно мога да вземам решения, НО докато дойде този момент...да не ти разказвам...ти си знаеш...
Пак се ...разбъбрих

разприказвалата се ...


Знаеш ли ти си първия мъж-представител на тази зодия,който познавам и те наблюдавам и изследвам с интерес.
Ама няма да пипам -обещавам
А не си ли си задавал въпроса
"ЗАЩО СМЕ ТОЛКОВА МАЛКО В НЕТА от тази зодия?"

medea

ОПРЕДЕЛЕНО в жената се крие повече РОМАНТИКА и ТЯ винаги има идеи как да я запали и поддържа.
Убедена съм ,че мъжете също я имат ,като заложба в себе си ,но е НЕОБХОДИМО да я открием /пак ние -жените/ и да я събудим.
Всеки мъж ,усетил силата на РОМАНТИКАТА в отношенията между партньорите после така виртуозно я владее,че надминава УЧИТЕЛКАТА СИ.
ДРУГ е въпросът ,че РОМАНТИКАТА за всяка двойка партньори е различна.
ТЯ е част от т. нар. ПАСВАНЕ на партньорите.

medea

Днес наблюдавах една прекрасна, РОМАНТИЧНА картина/история/.
На покупки сме с мъжа ми в онези огромни магазини за покупки.
Чакаме търпеливо с пълните колички пред касите.
На нашата каса млада и хубава касиерка/ рядко явление/
Зад нас се нарежда младеж и в ръцете си държи само една кутия бонбони , без количка.
Аз вежливо му предлагам предимство пред нашата пълна количка.
Той се усмихна мило и прие.
На касата-
ТОЙ -подава мълчаливо бонбоните на касиерката
ТЯ - усмихва се стеснително и прекарва кутията пред светещото екранче
ТОЙ - плаща, поема касовата бележка , навежда се и нежно я целува и и прошепна нещо и бързо изчезва
ТЯ - леко зачервена, държейки бонбоните в ръцете си остава онемяла

НИЕ всички , от опашката поглеждаме бонбоните ....
А те бяха" ОБИЧАМ ТЕ "

Цялата опашка усмихнато си въздъхнахме, ТЯ милата с треперещи ръце ги отвори и си хапна един бонбон.
ГЛЕДКАТА беше свръхемоционална.
Всеки я преживя по своему.
Една бабичка се просълзи, един мъж се смееше високо, мъжът с 3 -те каси бира се провикна "е сега ще чакаме да ги опитваш ли?",един чичо се провикна "да не объркаш сега сметките!",
жените от опашката , като че ли по-тихо възпримахме ситуацията със сетивата си.
Моят козирог се опита за миг да бъде романтичен и в подземния гараж ми казва
"ех, защо не си за един час касиерка за да го направя и аз"
За втори път трябваше да онемея по време на ежеседмичната ни и без друго прозаична покупка.

ЕТО Я РОМАНТИКАТА за мен ...
Но колко различно бе възприета от различните хора.

medea

Редактирано от Medea_forever на 04.08.01 21:41.

въобще си нямаш представа с кого си имаш работа. Както и някои други...

Бе да си призная има таквоз нещо дето питаш, лично аз до 11 07 тая.имах само такава любов,ако може да се каже любов. Обаче ако говорим за ЛЮБОВ то си требе романтика.
А за това дали любовта изчезва когато няма романтика,напълно не се съгласявам,понякога дори ако щеш няма време за романтика.
И не забравяй,че има и не романтични хора,които добре умеят да обичат,макар и да ме съм от тия.
Ама ко ли те интересува моето мнение,пък и предполагам знаеш,че съм романтичен

аз съм онемявам, от нещата, които пишеш...
Историята е великолепна, но ме подсеща за нещо, което ме тормози от известно време - как е възможно човек да оценява романтиката, като я гледа отстрани или като му се случва на него, но да не може да я сътвори той самият, да я измисли или предизвика...
Дали е само липса на фантазия?
Или страх?

Интересува ме, я!
А, и окъде да знам дали си романтичен?

Мило сърце,
май пак стигнахме до СЕТИВАТА.
Всяко нещо на този свят възприемаме със сетивата ни.
Разбира се за някои възприятия ТЕ не достигат и все пак ВЪЗПРИЯТИЯТА са налице.
Дали БОГ не е сътворил и СЕТИВО за РОМАНТИКАТА?
Ако това узнаем може би ще узнаем и защо някои хора я усещат , възприемат , но ТЕ сами не мога да я създават.
РОМАНТИКАТА е навсякъде,
СТРАННО е наистина ,защо някои идндивиди могат да я възприемат, но не могат да я създават?
Може би е вид УМЕНИЕ !!!
А дали може да се учи/овладява/ това ???
Дали има СЕТИВО за нея?
Ох, много въпроси ми станаха...ама твоите теми са винаги такива...
ИЗПОТЯВАШ ме да мисля...
А сега мисли и ти!
Определено се среща повече при жените ,отколкот при мъжете.

На кое друго понятие прилича това абстрактно за някои и реално за дреги понятие?


Дадох ти домашна за вторник , аз ще се появя в сряда---
да си готова до тогава...
Твоя мъж романтичен ли е?

medea

Дали, наистина това не е отговорът?!?
Връщаш си го това с изпотяването, така ли?!? :)))
Ами, знам ли, вероятно способността да мечтаеш, или пък състраданието, или която и да била сетивност - развита при едни, закърняла при други... А, закърняването дали е по рождение или човек сам си го прави?...
Не знам, Мед, кажи ми!
А, мъжът ми (още не е, но малко остава) - е романтичен, да! Обаче, когато създава романтика го прави някак свенливо, като че ли се срамува от това (дали всички мъже са такива?), и всъщност се получава нещо по - скоро сладко...:)
Но, понякога цени романтиката, дори повече от мен, в смисъл - да я забележи, оцени, да почерпи от нея... Аз, често изпадам в едни такива апатични настроения и той ме измъква от тях, именно насочвайки вниманието ми към хубавото наоколо.
Спомням си един ден от най - гладните студентски години - прибирам се вкъщи с няколко колежки и виждам сервирани някакви голи картофи (единственото, което имаше вкъщи тогава), но... със свещи, на бяла покривка и пр.... После, гаджетата на въпросните момичета, които бяха с мен, дълго време го мразеха моя, защото им бе писнало да слушат как романтика може да се създава и на голо, така де на гладно...:))))

Смея да кажа ,че те познавам датолкова,че да си мисля,че ти няма да оставиш душата си без романтика!Четейки те,все едно гледам себе си в миналото-спокойна ,невлюбена,уверена,че това изгарящо чудо-любов ме е отминало и живота ми ще си тече,спокоен,пълен с подредени неща и имаща всичко-спокоен,уравновесен,грижещ се за мене съпруг,две чудесни деца,пълен дом и.....О,боже живота ме разтърси здраво и ми доказа,че я има онази изгаряща любов която всеки човек съзнателно или не търси през целия си живот!Е,ще трябва да се избира-спокойствие,сигурност и познатия,лишен от романтика живот и другия-неспокоен,несигурен,осеян с препятствия живот...

ако не съм те разбрала правилно, но това е по-лесният избор. Въпросът е да успееш да покажеш на неромантичния от какво точно имаш нужда и да почакаш, за да го получиш.

Вярно е това, в което вярваш !

Наистина ли е по-лесния избор?!!!

не знам, всеки май трябва сам да си отговори на този въпрос.

Вярно е това, в което вярваш !

Каква зодия е мъжа ти?
РОМАНТИКАТА...
сравних я с телепатията...
СТРЕМЕЖА да се помъчиш да усетиш чувствата, вълненията на другия, на себеподобния.
А това е част от УМЕНИЕТО да даваш/ респ. да се раздаваш/
Има ли хора, които да са ститнати и егоисти и да са романтици?БИНГО...туй е ТО........ отккрих поне за мен ТУЙ Е ОТГОВОРА...

Благодаря ти... сърчице
Съгласна ли си?
Сигурно още ако се поразровим ще открием още...
темата за СЕТИВАТА винаги много ме вълнувала, защото при мен са особено обострени...

поздрави на "романтика на голо"...виждаш ли от този картофен разказ ми СВЕТНА...
трасни му една целувка от мен...

medea

не всеки, който се раздава може да го прави красиво...
Така, че - да никой романтик не може да е еснаф, обаче не всеки дащен е романтичен...

Като че ли , романтиката наистина е някаква смес от телепатия, чувственост, естетика, щедрост и в крайна сметка - любов, както се оказа...
И не е ли всъщност романтиката някакъв вид интелигентност - така както умението да си щастлив?!?
Сетивата, вероятно са причината да виждаме по различен начин едно и също нещо - респективно и да откриваме или не романтиката в него...
А, ти, Мед, забранявала ли си някое свое сетиво, запушвала ли си го някога или напротив?
Овен - троен!

Овен? Мъжът ти сигурно трябва е троен Лъв, за да мелите заедно брашно?

Започнатото трябва да бъде доведено до успешен край!

той!
Аз съм козирог...
Рога да искаш!

била най-хубавата зодия за мъж, както Близнаци за жена... Така че смятай се за късметлийка!

Не мога да разбера само как ги изчисляват тези двойни трайни овни и всякакви други зодии. Как изчисляват асцедетни и т.н.

Започнатото трябва да бъде доведено до успешен край!

питаш ли как е било в началото - докато рогата се наместят, докато инатите се синхронизират и пр.?
За овните - добре, а за козирозите - или добро, или нищо, така ли?
Аз пък си мислех, че си спец по зодиите и ги изчисляваш тези неща...

Какво си започнал, Дъгичке, а? Казвай бързо!

Дъгичката умря...

Не съм започвал нищо. Поне не и в ДИР-а.

Започнатото трябва да бъде доведено до успешен край!

Аз пък си мисля, че дъгата си е част от теб и, ако тя умре, значи и Стефан няма да е вече Стефан...
Тя те прави - такъв широкоспектърен, различен, пъстър и откроим...
Няма отърване от нея!
И не бива!

stephanos (гр.) - венец. Нима цветовете и мнообразието не са влезли в мен още от кръщението ми?

Започнатото трябва да бъде доведено до успешен край!

Добреее, така да бъде!
Обаче, никой не може да ми забрани да виждам дъгата в очите ти...

Редактирано от woman на 08.08.01 10:13.

сте заоформили в темата...и сладко си гугукате
и аз се наместя...разрешео ли ми е...
Стефане асциндентите в последно време се дават в готови таблици.За което е необходимо да знаеш точния си час на раждане/ плюс, минус 1 час/ - грешка се допуска...в краен случай ...и местото на раждане,защото таблиците се правят за определено географско място.
Сърчице,
много трудно ви е с рогата- вярвам...
Дано ви са широки вратите у вас , като се разминавате да не се чукате.../с рогата/


medea

Невероятно хубав опит да се формилира РОМАНТИКАТА си дала

бих добавила и още нещичко...
РОМАНТИКАТА е вид комуникация, ОПИТ за комуникация със себеподобния......предаване на информация,изразяване на чувство.
Допускам ,
1- че средството за предаване на тази ИНФО е едно е също ,
както всички до сега известни ИНФО- излъчвания и възприятия.
2- че всички човешки същества притежават СЕТИВОТО за възприятие.
3- че МЕХАНИЗМА на тази обмяна на информация се поддава забавено и на първо време избирателно....поради неподготвеността на човешката психика ВСЕ ОЩЕ за този ВИД ИНФО. Тази "неподготвеност" се определя от
огромния обем и особената логика на тази информация.


Май много задълбочих
За романтичните души РОМАНТИКАТА или я ИМА или я НЯМА...
при тях
-сетивото е отворено ...
-подготвена психика /спомни си телепатията също не е за всеки!/
т.е /както ти си го казала/ определено НИВО на интелигентност на индивида-често даже и без той да осъзнава...
...
КРАЙ...минавам на друга по-лека вълна....

medea

Мисля, че това, което си написала трябва да го сложат в рамка като мото, вход, тест или легитимация в този клуб...

Единственото успокоение в този случай е надеждата, че няма наъкде да си слагаме допълнителни...(рога!)
А до колко е важен асцендента, Мед? Признавам, че нищо не разбирам от зодии, освен някакви базисни различия, помежду им.

че романтиката може да се обвърже с комуникацията. Ако отида да живея на хавайски остров и се усамотя с книгите и музиката - и не контактувам с никого - нима няма да съм романтичен. Може би трябва да се очаква, че ще стана някой сухар? Пък и повечето животни живеят в общества - това прави ли ги романтични? Романтиката по-скоро е тип светоусещане, специфичен начин на схващане на нещата. Ако погледнем луната, ще я схванем и откъм светлата, и откъм тъмната страна - според момента и обстоятелствата на това схващане или според собствената ни природа. По същия начин и романтиката е виждане за един предмет (на мисълта). Той може да бъде схванат откъм прагматичната страна, може и от към сантименталната, може всякак... Ако Медея ми подари писалка - мога да я схвана от практичната страна и като я изпиша, да я зарежа в дъното на чекмеджето. Но ако подаръкът събужда у мен тези романтични чувства, за които мисля, тогава ще си я сложа на видно място до компютъра в офиса и ще се усмихвам винаги, когато я видя, без дори да се докосна до нея...


Започнатото трябва да бъде доведено до успешен край!

Редактирано от Stephan на 09.08.01 12:07.

чувство, не се ли свързва с тръпка, очакване, мисъл, емоция... спрямо някого?
Ако, не беше така щяхме да гледаме луната, само откъм естетичната или астрономичната й страна и нямаше да буди романтика у нас...
В този смисъл на комуникация - като необходимост от насрещна страна, която подплатява едно красиво нещо и му дава някаква принадлежност - се отнася и романтиката...
Поне за мен...

...e ,kakva "neromantichna lubov".???...takova neshto ,ama izobshto ne se vpisva v predstavite mi........tova mi prilicha....na "bezmesno-svinsko".../egasi kak se izrazih..../ ama si e tochno taka... hich ne se vruzva....

[izchervqvam se