нашите мъже са възпитани така, смятат , че е под достойнството им да показват чувства. Индианците ряпа да ядат. И в този клуб се забелязват тези тенденции, макар че анонимноста ги прави по смели. Да не говорим за един Шехерезад, дето ни измъчи и накрая на прекрасната романтична история реши че се е изпуснал и замаза работата.
А колко им се иска ако знаеш, и помнят, сигурна съм.
Наскоро на едно събиране на приятели, моят мъж извади от някакъв тефтер едно листче с четиристишие писано от мен по времето на студентските ни години/а това беше доста отдавна/. Щях да падна!
Даже не знаех, че е стигнало до него, предавано по банките в часовете по философия. Тогава не ми е казал нищо , обаче го пази до сега.

Бре, познал съм значи :)))
Няма начин да си няма някоя златна секретарка като моята мама Магда :)
Само му кажи да ми се обади и ще ти направи живота песен :)))

Моята реплика визира любовта между двама души. Не съжителство или брак без любов - тези две категории са просто събиране на двама души от инстинкта за продължение на вида. Там няма романтика, но няма и любов. Нали така?
Ако я отнесем абстрактно към всичко останало което обичаме, то отговорът ми е "да, може". Т.е. може да обичаме нещо без романтика. Защото ние обичаме и животни, дървета, цветя... Аз например много си обичам двукрилия хладилник :))) Но хич, ама хич не търся (а и няма) никаква романтика в него :)
Не знам дали съм ясен. Нещо съм напрегнат днес ...

Само ,дето ,хей сега се замислих ,може би измествате либидото ни към по-фройдистки пространства.

Benefacta male locata malefacta arbitror

За отношенията между двама души - безспорно...
Но, аз една сутрин изведнъж си заобичах улицата към вкъщи и ... видях колко романтична всъщност е...

А, пък аз днес нещо съм слънчасала...

Да ти е жив и здрав трилистника и да те обича и той/тя!
А, моят кактус нещо ревнува...

мушкатите на балкона и изпитвам извънредно романтични чувства към тях, колчем седна да ги гледам и да ги подишам. Напомнят ми за двора на баба и безкрайно романтичното детство и ваканциите прекарани там.
А за мъжете в България, значи съм готова да споря и да привеждам примери до утре. И единици като теб са изключение и само потвърждават правилото.
Пък и отде да знаем що за романтик си?Шегувам се! Обаче си е истина за мъжете-да го кажа още веднъж.
Пустото му мъжко достойнство!

че ако един мъж наистина е романтик, той няма нужда да го афишира под път и над път. Как може да се облече романтиката на една мъжка душа в думи? Това означава да се омърси. По-важно е да бъдем романтични в подходящия момент, на подходящото място и с подходящата жена. Тогава и Шекспир да дойде, не може да опише усещането...

Не съм сигурен, че българите не са романтици. Сещам се за Шибил на моя любим Йовков (все го споменавам в тези клубове). Карамфила, пендарите, които изпрати на Рада... В разказа никъде не се споменава Шибил и Рада да са разменяли и дума. Романтичното е в самото присъствие, то е осезаемо с други сетива. И аз бих искал да бъда толкова романтичен!

Е,нали ти казах-не ми е лоша половинката.Няма нищо съвършено на този свят,дори и аз не съм