май всички нормални мъже са такива...
И аз се тръшках в началото, че нещата не стават както си ги представям...
После си дадох сметка, че аз всъщност не искам да го променям, че това, което една жена влага в дадено нещо, един мъж никога не може, и че в крайна сметка, онези типажи, на които съм се нагледала как омайват и как се вихрят са... фалшиви, или най - малкото никога не бих била с такъв човек...
Така че, се научих да гледам и с неговите очи на романтиката и да оценявам жестовете му...
Ще се шокираш, ако разбереш колко много дребни нещица отбелязва и помни той...

Мдааа ...
Ще поостарее той, ще поумнее ... И ти ще ставаш полека-лека по-доволна. Има само един проблем. Няма как тогава да върнете някоя и друга годинка назад.
Така че ръчкай го, Билянче, ръчкай го. Има добри ама ... как да го кажа ... хайде "свенливи" хора, дето им трябва ръчкане да разберат, че могат и да са мааалко по-така ...
И да остареете заедно ти пожелавам.

За малко да забравя. И на заетите им трябва ръчкане. А твоя май на такъв ми прилича.

Няма НЕромантична любов, woman.
Дори нещастната или несподелена (пу, пу - да не дава Господ никому!) любов е романтична, ако я погледнеш от подходящ ъгъл.
Само че "след това" - "по време на" не става.

На един осми март преди години подарих вместо цвете едно шоколадче (страшно ги харесва),на което бях нарисувал собственоръчно едно цвете.То бе много просто и наивни4ко ,защото рисуването ,меко казано ,не е от силните ми страни
А за цветята си ги подарявам без повод достатъчно често ,за да мога да си позволя подобна волност .

Benefacta male locata malefacta arbitror

Всъщност аз не се тръшкам,просто споделям с вас.Още ,когато се запознахме в далечната 91 година,знаех че не е най-романтичният мъж на света.Приех този факт и толкова.В началото си наваксвах с романтиката ....както дойде..после,когато нещата взеха да стават по-сериозни,престанах да го правя.И романтиката не ми липсваше много до скоро...
Ще се шокирам,права си,но не от това колко неща помни и забелязва,ами от това,че не помни неща,които би трябвало да са останали в съзнанието му.
Ама ,нищо де,иначе си ми е хубаво мъжленцето,пардон,мъжището-хем е едричък,хем е с 9 години по-голям от мен.

Вярно е това,че колкото по-остаряваме,толкова повече ни се отварят очите.За ръчкането го ръчкам,ама трудно отбелязвам напредък-едно,че няма никакво време-гнусен капиталист е , с множество отговорности,и второ -тежък е,както вече казах на woman

Мисля,че е чудесно хрумване.И аз много обичам шоколадчета и често получавам такива.Полагам неистови усилия да не ги ям,за да пазя линия,особено сега,след близнаците.Ама не ми се отдава,мъка,мъка,мъка

искаш да получиш е реципрочна на заявената от теб. И това заявяване не бива да бъде вербално - по-скоро да покажеш с нещо достатъчно красноречиво какво искаш от този човек. В противен случай рискуваш още съвсем млада да си въздишаш с кърпичка в ръка по златните реки със златни рибки.
И още нещо. Това, че си осъзнала, че с този мъж тази романтика няма да я бъде, е вече огромна крачка напред. Но как ще се оправяш нататък си е изцяло твой проблем. Тук съвет нито мога да ти дам, нито имаш право да търсиш...

Бъди здрава!

Аз говорех за собственото си тръшкане, защото тогава то си беше точно такова...
И все пак, убедена съм, че просто забелязвате различни неща... Не твърдя, че той може да бъде толкова романтичен колкото ти (то едва ли някой друг може), обаче чак пък никак...

Идеята ми беше, че ако няма романтика в нещата, които правим или, които ни заобикалят, то е защото не ги обичаме.
Или?