Всеки от нас има такива нали ?
Поне съм сигурна, че всеки, който има романтична душа е изпълнен с такива
Хайде да си припомните и да споделите някой с нас?
Например за това как се запознахте с любимите си хора и как разбрахте, че това са те ?

Ми к'во да ти кажа, всъщност най романтичното преживяване ми беше в заслона под връх Мльовица 30.12.1997 г. Бяхме направили еди нощен преход до него, по време на снежна буря, 4 часа преход на 2 км. Стените на заслона бяха покрити със скреж, като вътрешността на фризер, а ние бяхме толкова уморени, че веднага легнахме да спим. Моята тогавашна любов, заспа, а аз останах буден, заслушан в дишането и, мъчех се да различа чертите на, тогава, вълшебното за мен лице, в снежният сумрак на зимната нощ....
...и адски много съжалявам защото не можах да мигна, после, от нейното хъркане, борещо се да надвие шума на снежната буря, навън.

Не, де, беше хубаво все пак.

Не ми се връзвай.

мииииииииииииииииии.............ние с любимия се запознахме в чата, той ме увещаваше да се видим повече от месец. говорехме си всеки ден, в чата и по кюто. голямо приятелство беше в началото. накрая се видяхме. минаха още 2-3 месеца докато аз се влюбя в него и оттогава сме заедно.

има ли още такива работа в живота, Меги?

Един въпрос: после като започнахте да се срещате, не ви ли липсваше романтиката на кюто и чата?

Един от морето

Когато си спомняш за преживени моменти и благодариш на съдбата за тях.


@=>=>=

аз също мога да го потвърдя, от личен опит:)
А при мен романтиката на чата и кю-то си остана, верно сега е по-различно, тръпката е друга, но си я има:) Лошото е обаче, че сме от различни градове

Когато любовта между двама, срещите - са свързани и с пътуване - става съвсем романтично. Аз като се запознах с булката, тя учеше в Пловдив ицяла година пътувахме всяка седмица между София и Филибето, за да се срещаме. Сега от онова време ми остана хубавия спомен на пътуванията и разходките из Стария град. пък и човек докато пътува - много неща могат да му минат през главата - преди всичко хубави. Скоро четох някъде, че човек като се разхождал, отделял някакъв ензим на "доброто настроение" и затова препоръчват разходки на мрачни хора. Струва ми се, че и пътуванията действат така на човека.
Стискам палци и на твоята любов!

Бърборан от Бургас

Колкото до романтиката около пътуванията, определено я има, но зависи при какви обстоятелства и до къде се осъществява това пътуване:)
Тъжно е когато имаш нужда от любимия си човек в точно определен момент и знаеш, че не можеш да го видиш, тъй като е далеееееч, далеч от теб и тогава не ти остава нищо друго освен спомена от последната среща, гласа по телефона или изписаните думи в чата....
На теб също желая успех и много, много любов! Поздрави от варненското море:)

Mila mi Venera-
(hehe tova zapochva malko kato edno stihotvorenie, mislq che beshe na Botev: Mila mi Veneto, posle rodinata, nai-mnogo obicham tebe), no nz. Da minem kum temata: ne e vazhno razstoqnieto, a e vazhno che ima za kogo da si mislish i kogo da chakash ili pri kogo da ima da otidesh kogato ti e edna takova samotno, tujno, muchno. Radvam se mnogo che pri men tozi chovek go ima. Mozhesh da razchitash che i pri teb goo ima i shte go ima zavinagi! Kakto kazah ne e vajno razstoqnieto a mislite za choveka do teb (koito ne vinagi e do teb v bukvalniq smisul).
Samo mozhesh da se nadqvash edin prekrasen den da ste zaedno i da nqma sila koqto da vi razdeli, zashtoto vinagi shte ima nqkoi koito da se izprechi mezhdu vas dvamata, no tova ne trqbva da vi prechi da produlzhite da se obichate!
Pomno che vinagi shte ima nqkoi koito si misli za teb!

"Очи, които не се виждат, се забравят"?

"Mozhesh da razchitash che i pri teb goo ima i shte go ima zavinagi! "

Едва ли бих могла да разчитам на това, не бих могла да знам какво ще ми поднесе съдбата на следващия ден.... Но поне докато мога, ще се опитам максимално да се насладя на романтиката и любовта в тази връзка