Тази неделя скочих за първи път от високо във водата! Бяха някакви си 4-5 метра – ама, вярвайте, разтреперах се, докато летях надолу и очаквах да докосна водната повърхност. И разбрах, че съм поостаряла – хем ми стана малко тъжно, хем от друга страна пък – донякъде бях доволна – все пак – направих го, скочих! Може да ви е чудно, ама аз все още си живея с илюзията, че обичам поезията, високите скорости, въртележките и храня надеждата, че един ден ще скоча и с парашарут (поради някакви обстоятелства, все не съм успявала да го сторя – уж имам страст към височините и безмоторните полети...). Правех се, че не забелязвам замайването, което получавам след дълго люлеене заедно със сина ми (бих ли могла да си призная, че вече НЕ МИ ХАРЕСВА???); и факта, че като вляза навътре в морето самичка – едни такива малко хладни тръпки ме обземат и за миг допускам какво ли би станало, ако...та не след дълго послушно свивам към брега; и все повече дни минават без да посягам към любимите си стихосбирки и съвсем не помня наизуст любимите си стихове...

Изобщо, думата ми е – усещате ли вие по някакъв начин осезателно промените, които годините трупат? Примирявате ли се с тях?

Аз се каня да скоча пак от онази кула тази седмица, пък ако събера смелост – ще се пробвам и от по-високото...

Редактирано от Cилвa на 31.07.01 15:29.

Силва,
Позволи ми да цитирам въпроса ти (умишлено не се старая да го помня), за да тръгнат разсъжденията ми от него.
"Изобщо, думата ми е – усещате ли вие по някакъв начин осезателно промените, които годините трупат? Примирявате ли се с тях?"

Тук хората знаят в коя възрастова група съм, пък и аз не крия. Докато търпях агресивния тон, създаван от хора с комплекси в 40-50, пишех там. И понеже не желая да се натоварвам с излишни отрицателни емоции, а да си почивам в клубовете, открих за себе си този клуб. Първото, което забелязвам като възрастова проява е Желанието за Спокойствие. Не ща да си натоварвам нервната система с неприятности. Искам купон:))) А веднага си правя извода, че в поизносеното ми тяло се е съхранил младежки дух. Още ходя с дъщеря ми по дискотеки, обичам да танцувам и да слушам силно любимо парче.

Второто нещо, което показва че съм "помъдряла" ( да не казвам остаряла) е, че мисля за последствията, които следват от действията ми. Като бях много млада, просто правех това, което си решавах. Не че сега не правя каквото си искам, но мисля за после....

Третото нещо, което забелязвам, е че предпочитам да общувам с по-млади хора и хора, съхранили младежкия ( не детския ) си дух. Не ми се говори за плетки и туршии.

Четвъртото нещо е, че обръщам по-голямо внимание на романтиката в живота въобще - и в отношенията с хората, и залеза на слънцето, и изгрева на луната забелязвам.

И последното - старая се философски да приемам вървежа към залеза. Живот!!!

Сигурно и други промени има, които не отчитам сега, но се старая да "остарявам като катедрала". Тук НеОНеЛ пак може да скочи, не ми пука, защото аз пък не говоря с нейния чатърски жаргон: мхъм, ахам, ц-ц-ц-ц.
Затова има идиоматични речници, има жаргон, който е приет, и който се ползва на точното място, именно защото тепърва "няма да откривам топлата вода" (ето, пак говоря с общоприети изрази ). Който чел - знае.:))))))))



@=>=>=

поздравявам те за младежкия дух, който си съхранила! Искренно се възхищавам на такива хора като теб!

Венера,
не зная на колко си години, но ти пожелавам ти също да не сваляш гарда лесно и колкото се може по-дълго да се съхраниш млада като дух.


@=>=>=

не!
точно си помислих, че си можела и да пишеш наистина.
не някакви там джуфки и фльонги, а наистина...

знаеш ли какво?
струва ми се, че колкото и да се правиш, че не си разбрала какво ти казвах и да продължаваш да се цупиш - всъщност си го разбрала съвсем добре.
което доказва и писмото ти до силва по-горе.
и освен това искам да ти кажа, че ако бях сигурна, че нищо няма да разбереш - нямаше и нищо да ти казвам. ти да не мислиш, че си хабя думите ей така, да си говоря бадява с всеки? "дрън-дрън добро утро, ей ви тука едно виртуално кафенце, госпожа ..."... как пък не...
да, де, знам, че си забелязала това ; )
и се надявах, че не ти говоря напразно.

прочее - май никога не съм ходила да вися в чат.
освен когато съм влитала, за да изчегъртам с остър предмет една любима моя дружка, която много обича да пише единични изречения в реално време по чатовете и да я замъкна да пием кафе.
ама не нарисувано, а такова в чаша ; )

чатърски жаргон, а?
ц-ц-ц, каква си само хехехехехехе : )))))

Chudesna si ! Moga samo da ti se vazhitia. Az sum lud kato tebe - muj na 37 godini, koito ne moje napulno da porasne. Predi godini (9 godini) i az kato teb skochih, no ... napravo ot 10-metrovata kula na "Maria-Luiza" ! Beshe izkliuchitelno izjiviavane, no chestno da ti kaja beshe i opasno ! Prosto skochih s glavata nadolu, no se ozovah po grub vav vodata. Da te pazi Gospod da ne padash po korem... Bih iskal da se zapoznaem - e.mail velkobg@yahoo.com.

Звучиш добронамерено, не заядливо.
Нека всеки си е това, което иска и да се забавляваме.


@=>=>=

че аз и като ти ги казвах онези неща си бях добронамерена към тебе.

иначе защо да ти ги казвам?

: )

ясно, разбрахме се
мисля ; )

има една много хубава френска поговорка - в едно кътче на душата си човек завинаги остава двадесетгодишен.

лично моето мнение е,че е хубаво да остаряваш,ако знаеш как да го правиш красиво(е,така или иначе остаряването е неизбежно, та поне да си изградим философия )познавам жени,които го могат-уравновесени,страхотни като визия и т.н.

а аз това не го мога-има дни,в които се чувствам стааара като света,дълбокодълбокоуморенавсебеси
после ми минава ,забравям на колко години съм и се състезавам с децата-кой ще стигне пръв до.... или ходим(именно ходим,а не "ги водя" ) на лунапарк и се блъскаме с количките докато изхарчим всичките пари
и тогава те казват-о, мамо колко е хубаво,че точно ти си ни майка! и аз заставам извънвремето и нищо друго няма значение

да,това е истината и за мен в живота. и не смятам,че това,което е изпитала Силва е ебелг на възрастта, просто идва момент в който наистина се замисляш кое има смисъл и кое какви последствия би имало,колкото по-рано толкова по-хубаво,тъй,че Силве , недей моля те да казваш " остарявам" защото се страхуваш от опасното. Междудругото си изпитала страх от неща от които всеки нормален човек би се изплашил независимо от възрастта си:) че мен и на 12 и на 22 си ме е било страх да скоча от кулата ,и на 32 пак ще си ме е страх :))))))))


Za da si myj ne e dostatychno da pikaesh prav !
TEDDA