Това може да са само няколко любовни стиха...
или вълнуващо описание на природна картина...
Но доставят естетическа наслада на душата...

Ето няколко любими реда от Дамян Дамянов:

Полека се здрачава над морето.
Полека се здрачава над брега.
.....................................................
И всичко втори смисъл придобива.
Загледан в потъмнялото дърво,
пак ставам тъжен.
Нещо си отива.
И плача без да има за какво.

Аз дадох старта....и очаквам маратона....:)))



@=>=>=

И началото на едно стихотворение от Христо Фотев, което аз много обичам:

Небето се съблича със безмилостно
спокойствие... Тъй нечовешки хубаво
се извисява ръстът му - без никого
да унижи, за да изтъкне себе си.
Какво по-недостъпно и по-нравствено!

Една скала се вдава от брега.
И ден,
и нощ
морето я ласкае.
Но тя стои замислена.
Нехае.
Морето тъжно хлипа:Докога!?

морето идва нежно,
идва страстно,
отчаяно се хвърля по очи.
А тя стои надменно и безгласно.
Тя сякаш не усеща.
Тя мълчи.
Тя равнодушно свлича
от себе си безумната вълна
като жена,която се съблича.
Като красива от ухажване жена...


.....

Много е хубаво! Жените наистина се разкрасяват от ухажване - ама даже много!

Запомням те...!
Започвам от очите ти,
а после устните, косите и ръцете ти !
По-близка и по-хубава от всякога!
Аз толкова се радвам на очите ти,
докосвам тихо устните, косите ти,
усещам как горещи са ръцете ти...
Но теб те няма !
Ти си тук - във мен !
Оставаш в мен далечна, но...завинаги !
Рисувам те навсякъде - във въздуха, по пясъка...
очите ти...а после устните, косите и ръцете ти !
Защо те нарисувах в празното !?
От страх ?! За да останеш само моя може би ?!
На мен ! На мойте мисли и пространството !
Най-хубава...
Рисувам пак очите ти...
А после устните, косите и ръцете ти...
Запомням те..!
Започвам от очите ти....

=====

Три клечки кибрит -
една подир друга
запалени в мрака !
Едната - за да видя лицето ти !
Втората - за да видя очите ти !
Третата - за да видя устните ти
Пълен мрак след това -
за да си спомня всичко,
когато до мен те притисна !

=====

Имаше момиче,
пристъпващо внимателно
между клоните на розовите храсти.
Имаше момиче,
което несъзнателно проследи ме със очи -
спокойни и безстрастни.
Имаше момиче,
минаващо край мен,
внесло нова красота в пейзажа скучен.
Имаше момиче,
което по детински,
доверчиво, радостно и често се усмихваше.
Имаше момиче,
което си отиде,
без да разбере, че ще ми липсва .

=====

Защо ми е Вълшебен остров ?!
И на земята стават чудеса !!!
Великото е просто нещо :
Една луна...
Две капчици роса...
Една случайна, мъничка разходка...
И топлината на една ръка...

Това е любимо мое негово откровение.

...и се старай докрая да си хубава...
...не разрушавай красотата си с ревниви подозрения...
...прощавай ми внезапните пропадания някъде...

Радвам се, че има още една дама в този клуб, при това млада.:)))


@=>=>=

Когато дойде морна вечерта,
прихлупена над цветната поляна,
ще грейне плахо бледата луна,
звезда ще спи на твойто рамо.

Пътеките с надежда ще обходи
светулката на крехка доброта
и може би в среднощ ще дойде -
о, някога! - една мечта...

Във дланите си приюти безкрая
на смях и нежност от преди.
Ще сгреят тъжното ти тяло!-
дори сега да те боли.

Със вятъра гората шушне нещо,
в огнището палуват пак искри,
стрехата в утрото росата среща,
докосва слънце твоите очи...

Дочу ли стъпки в тихата омая?
Защо потръпваш? Иде! Тя е...

Знам го - в антологията българска любовна поезия, но не си спомням автора.
Довечера ще погледна в къщи.


@=>=>=

Авторът е Николай Антонов.
А иначе си права-колкото по-ухажвана,толкова по-красива.Има и малко проблемче-за да започнат да те ухажват,трябва да си красива-с красива външност или с красива душа/за предпочитане,защото тя си остава и след като тялото загуби своята прелест/или пък с двете/дай боже всекиму!/

Толкова радост ми доставиха. Благодаря ти!


@=>=>=