Mnogo me e sram shtot mi e purva tema ,dano ne izleze mnogo tupo.Ta vuprosut mi beshe za tez hora za koito romantika ne oznachava nishto ili pochti nishto.Za onez dushi za koito krasotata ostava na zaden plan.Na kakvo se naslajdavat,na kakvo se radvat kak jiveiat i zashto vuobshte jiveiat?I kak da pokazesh na edin takuv chovek neshto romantichno?Shte mi e interesno ako niakoi mi drasne neshto po vuprosa Edin neoROMANTIK

Chovekut e chovek kogato e na put

Какво ги е довело до там, че да загубят всяка радост, всяко усещане за красота и животът им да угасва бавно без смисъл. Едно приятелско рамо, едно подадено цвете в мъглата, може да събуди отдавна погребаните спомени за залезите и мечтите.

Редактирано от kakata на 20.07.01 10:59.

да не ти е дошъл лунния цикъл, че от няколко дена си груба с всички?

се надявам, че те ще се претопят от романтиците тук.

Романтичното е по-силно от неромантичното, нали?

Вечен оптимист: Jennifer

***

Някакво фатално разположение на звездите ли те кара да си груб?
Цял ден ще се измъчвам и ще вървя по улиците с юмрук върху сърцето.

Имам една приятелка, която много ме учудваше - чета нещо и не се сдържам да споделя и да цитирам някой хубав (за мен) момент и тя ме гледа едно уууумно и казва: "Как може да си толкова отнесена?!" Какво видя сега в това езеро! (или там съответно репликата)" А е хубав човек, просто няма чувството, че нещо й липсва. Усеща различно нещата, не изпада във възторг от "дреболии", прекалено земна е. На цветя се радва, защото са хубави за украса, не съм я виждала никога да прегърне букет, за да го помирише. Живее с чувствителен и романтичен мъж (какво ли не прави за нея!!!), но пише, че не се чувства добре с него. Не обичала изненади, не обичала глезотии, как можел да й остави шоколадово сърце в чантата - да се стопи ли искал (?!?!?). Ужас! Продължавам да не я разбирам...

Марк Твен, някакъв антрополог установява, че на това място на черепа, под което се намира чувството за хумор и където хората обикновено имат издутина, Марк Твен имал вдлъбнатина.
Та и твоята пирятелка има вдлъбнатина на мястото, под което би следвало да се намира романтичното, а и всякакво въображение.
Много трудно се общува с хора с подобни вдлъбнатини, особено когато е вдлъбнато и чувството за хумор.

И понеже от доста години имам наблюдения, ще ти кажа.
Първия извод, до който съм стигнала е - не трябва да съдим хората, нямаме това право. Всеки се ражда с определени дадености, които впоследствие развива. Колкото човек е по-възприемчив към света наоколо, толкова по-съдържателен е живота му.
Втория ми извод произтича от първия - познавай хората, но бъди близък с онези, с които сте на една вълна. Иначе само ще се напрягаш от дисхармонията в отношенията, от което няма смисъл.

@=>=>=

Под този текст се подписвам и аз.
Абсолютно споделям мнението. Без редакции ...

1. За гореспоменатата ми позната мога да кажа, че се разбираме само благодарение на другите качества, които ценя и уважавам у нея.

2. Поради различната "настройка на вълната" обаче вероятно нямаше да я наричам още "приятелка", ако не бяхме ограничили общуването си с писане на писма (тя живее в друг град сега). Натоварваше ме наистина.

Явно имаш опит.