Изчервявам се и аз като Дженифър...
И нещо за теб (нали сега живееш в Пловдив?):

СТАРИЯТ ПЛОВДИВ

Тази улица тъмна - във сферичния град -
е метафора скръбна на града непознат.

И ръце възрожденски дишат околовръст.
Те - икони вселенски! Те са божия пръст!

И рисува, рисува Богородичен стан...
Как ръката пътува подир глас неразбран!

И художник да бъда - до сега съм мечтал.
Как страха да пропъдя от листа снежно-бял?

Тук се раждат икони по старинен модел -
те са яхнали коня, към небето поел!

И градът възрожденски - прероденият в мен -
срича думи вселенски към света омърсен!

Редактирано от Rainbow_bs на 19.07.01 12:35.

Samo vlizam i dano ne narusha liniata koiato sledvate tuk .Prosto vlizam na prasti ,poglejdam i otminavam .Prosto i az ot vreme na vreme sam na takava valna .Pone 2 bala ako moje da e .Obicam moreto i valnite .Prostima grehska :))

Ей това беше голяма глупост! Пардон, не знам как ми се изплъзна от устата, из-под клавишите!

И тук и в живия живот преживявам такава любов, че всичките ми други усещания и преживявания бледнеят!

Не зависи от реала или виртуала! Зависи си от човека, от хората!

/влюбено/

за да бъде Светът не колиба, а замък
за да свети все по-нов и нов
трябва всеки да носи във сърцето си пламък
от една споделена любов...

е несподелена? Какво да прави горкия човечец? - Да си остане завинаги в колибата ли? Нима всички могат да имат съдбата на Пепеляшка и Пепеляшковци?

Започнатото трябва да бъде доведено до успешен край!

инстанция тук и мога само да кимам доверчиво с глава.

Започнатото трябва да бъде доведено до успешен край!