Ако го караме на романтика, ще станем пълни въздухари, а ако всичко е само мечта - сухари.
Въобще къде е баланса между тази убийствена проза и копнежа за нещо красиво?

Когато вървим по земята, с краката си да усещаме топлината й; с ръцете си да галим ръцете на човека до себе си; с ушите си да чуваме природата; с устните си да вкусваме плодовете й; с очите си да гледаме звездите.
Ей това е то, каке!
Да знаеш, че си едно тяло, гладно за храна и какво ли не друго; едно алчно и тленно тяло и едновременно с това - душа, която иска да лети.

Просто докато търчим по задачи, да не забравим, че има и хубави неща. Да намираме време и да си позволяваме да се отпуснем - тогава когато е леко на душата от грижи (макар и за кратко), не е трудно да се усмихнеш.

Ето аз утре (днес) ще съм доста заета, даже план си написах:((, но пък ми е хубаво с хладния въздух през балконската врата, музичката и среднощното кафе. И се възползвам от хубавия момент - може по-малко да спя тази нощ, но пък така си почивам и се чувствам добре.

~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~
A smile, a tear, a hope, a fear -
just me...

романтиката в обикновените неща.

Значи, това се случва отдавна.
Цяла седмица очакване и баща ми се връща!
Първото нещо което помня е бодливата целувка ,
второто един огромен шоколад - по-голям от мен,
вкусът на шоколада не помня.
Дълго пазех изгладената с пръст обвивка,
с нея правех куклата си на принцеса.
Първото ми обяснение в любов
беше станиолено сърце,
пъхнато в бележника на Него.
После изпити и майка ми
ми дава шоколад да съм умничка,
Шоколада изяждаме с момчето от съседния статив,
и после шоколадова целувка.
Топчето станиол в папката,
и след две години го намирам.
Момчето отдавна е колегата,
разминаваме се по коридорите.
После разтопен шоколад и станиол
в ръчичката на заспалия син.
Сега дъщеря ми събира обвивки от шоколади.

Редактирано от Edna на 02.07.01 12:39.

Абе како как не си разбрала че нямаш нужда от оправдания.
Просто бъди себе си.

Не се оправдавам, просто питам.

Хм.

Не ми се връзвай.

играе много важна роля в твоя живот!

***

Аз знам едно, но е по-депресарско, не е толкова романтично.

дали много познати си заминаха от този свят и вече ги няма, ама някак си ми дойде на ума, че трябва да се живее този живот, да му се радва човек. Да забелязва цъфналите дървета докато бърза за работа. Да вижда усмивките на дечицата в парка, да се закача с тях. Да се взира в звездите, да се порадва на дъжда и други такива нещица, които не се купуват с пари и не можеш да гръгнеш да ги търсиш специално, просто между другото, докато правим другите важни ежедневни неща да забелязваме и тези, на които е посветен този клуб.

Ако си само романтик, това и на мен не ми харесва, Каке. Даже никак. Намирам този тип романтици за отнесени. И неполезни за себе си, семейството си и обществото.

***