Супер си!хммм

"Безсънна"..просто погледнато сме "еднодневки мухички" във Вселената...
измерено с нейните параметри.. ..това си е!

Както виждаш тука псуване няма, няма за какво, а и няма да има защото си имаме модератор. Избрахме си го, именно за да можем да си пишем спокойно, пък дори и глупости, без опасението, че някой, дето е станал накриво ще си го излива върху нас.

...Даже и правописа е в редхммм

в началото е депресиращо, освен ако се отпуснеш напълно. (първо слушах Enigma)
в много от композициите има звуци като от морски вълни, въобще аз свързвам тази музика повече с морето а не с космоса (Vangelis - Direct, Antarctica)

А иначе най-депресиращото е (Vangelis - The City) - и има защо - Градът с голямо Г е изобразен много добре... но идва в повече.

Мнението ми беше тъй да се каже от обща култура, аз нямам нищо нито на Вангелис, нито на "Енигма". Не са ми харесали дотам, че да си купувам албуми, наистина ме подтискат... Харесвам динамична и "гневна" музика. Макар да се отвличам с блусове, това, което слушам, са предимно стари парчета - и то не на едни и същи изпълнители, събирам си оттук-оттам само по нещо.

~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~
A smile, a tear, a hope, a fear -
just me...

Spored mene i nestava bez musika !!!

"Студ, сняг, виелица, а той гол до кръста - жъне. "

От т`ва по весела романтика здраве му кажи. На к`ва музика жънеш?

ама само очи и уши не стигат, да ти река.

Скромно мнение: на човек му трябва да впрегне или по-точно да отпрегне всички налични сетива, за да види, чуе, усети, помирише, почувства, да бъде стоплен или разхладен от красивото. Нещо като да се пуснеш за момент по течението. Нещо като онова състояние на отпускане, нужно на медитиращите, преди самата медитация. Нещо като потапяне в пенливи и гальовни вълни. Нещо като да се оставиш вятърът да те обладае, докато си без каска върху бърз мотор. Нещо като да се отдадеш на онова свиване в стомаха при потеглянето на високоскоростен асансьор или пък при началния тласък от ускоряващ се автомобил. Нещо като да концентрираш всичката си sensitivity във връхчетата на пръстите, докосвайки гладка, хлъзгава тъкан. Нещо като да вдигнеш очи към небето при пороен дъжд посред лято и да се оставиш водата да се стича по лицето ти свежа... да превърнеш хладната тръпка в удоволствие и да забравиш за неудобствата на мокрите делови одежди. Или пък нещо като освежаващата горчивина на разливащата се в теб първа глътка бира. Нещо като слънчева милувка сутрин върху все още неотворени очи, забравяйки леко парливата досада на понякога престъпно ранобудния лъч.
Ох... да спра, а?
Че ми стана едно красивоооо...

Sol lucet omnibus

жътва - тежка музика

Студ, сняг, виелица, а той гол до кръста - жъне.