Киро, Сайко и аз изведнъж станахме мноооого богати, платихме си сметките, тоест престанахме да мислим за тях, осигурихме работа на всички безработни роднини и приятели и решихме да тръгнем на сафари /фото-сафари де/. Сами ще ни е скучно, та каним и романтичните души+пияндурките+всички готини хора.
Представете си сега как се носим една върволица от джипове из Серенгети, наоколо бягат жирафи, антилопи и бушмени...А вечер в лагера, докато бушмените ни сервират коктейлите, си разказваме романтични истории...

струва ми се, че си пила едно коктейлче в повече тази вечер и започваш да халюцинираш покрай мечанията.... Така ли е - признай си без бой!!!!

а от тогава излетя много време. Спокойно де, ти си настанен в джип № 3 , в момента се целиш в стадо слонове, а тази вечер е ред на твоята романтична история ...

Вече три дни драпахме по сухата плът на Сахара. Беше ужасно - пясъци, пясъци, дори миражи нямаше. Изведнъж, чудно откъде ли, там, насред пясъците, видяхме полузаровена червена дамска обувка - точно от тези, с които преди години бяхме гледали как диви испанки танцуват фламенко. Същите тези крачета, обути в същите червени обувки, тропаха в див екстаз по време на неделната корида - в моментите, когато бикът рухваше под нажеженото око на пладнешкото слънце на Испания...
А сега, насред пустинята, изтърканата червена обувка ни се струваше като мираж, като нещо невъзможно за човешкото съзнание. Откъде ли се беше взела тук?
Никой не можеше да каже, но всички я гледахме вкаменени, омагьосани, невярващи...

Е това е романтика - червена обувка насред Сахара.

Редактирано от Babyface на 16.06.01 01:00.

и заплака, това беше обувката на неговата малка Мерседес от Гранада, която отчаяна от безразличието му избяга с един мавър.

мавърът, де. Хванаха го ацтеките (мои добри приятели), разпънаха го на кола на мъченията и всички пушехме кротко лулата на мира и пиехме огнена вода, гледайки красивия труп на мавър.

НАЙ-добрия клуб

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

То човек да не измисли нещо романтично с полъх на испанска страст, и вие на трупове от маври и огнена вода го превръщате!
ААААААААААМАХААААААААААААААА

Пясъчната буря спря и керванът от джипове продължи / бе нали бяхме в Серенгети бе, ама карай да върви/. Нищо не подсказваше за драмата сред дюните, освен това, че киро забърсваше по някоя сълза при гледката на особено грациозно гну.
А Змеят бавно отпиваше от бирата си, и мислеше как романтиката на предстоящата вечер го завладява с гледката на веещите се черни коси от пилотната кола.

Ми кой за каквото си мисли, бе. На хипото му се виждат романтични маврите - deseased, пък на мене снобарското фото-сафари.
А виж хората какво са писали за романтично- дъжд, вятър, буря, здрач, изгрев,
July mornong, корида - олллеее!!!!и пр., ама като сме серсеми - толкоз можем.

Приземи се на друго място. И времето не беше, което опитваше да уцели. И слънце нямаше тук. "Не е място за тях..." - рече. А семенцата бяха жадни в шепите му. "Нямам сили вече" - и посипа пръстта с леки, тихи, тъмни зрънца. Попиха в сухата почва, прегърнати с песъчинките. А той утихна уморен, примирил се с безкрайността на посоките. Тъмно...

На същото място друг като него, стоплил малко птиче в пазвата си, приседна да отдъхне от въпросите. Не знаеше къде и защо е дошъл. Но птичката помръдна и ... разпери крилца. Дъхът му се оплете в перцата й. Полетя.

Над здрачния свят потрепнаха облаците, разпиляха коси и надникна звездица. Там, под нея - далече, далече - празното вече не беше самотно. Малки, тънички, нежни зелени пипалца прегръщаха сухите хълмчета на пясъка! Цветове се разтваряха. Птицата се рееше високо и тъмното прегръщаше песента й. В листата се роди вятър - отново. Зачакаха Слънцето.


~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~
A smile, a tear, a hope, a fear -
just me...