|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
Тема
|
Няма заглавие
|
|
Автор |
coffeemate () |
Публикувано | 05.11.12 09:04 |
|
От както попаднах на тая песен вчера и само нея въртя. И често гледам клипа.
И понеже цял ден бях оставена на себе си и имАх време да се рея в облаците, та до края на деня се докарах до там, само да чуя началото на припева и да тръгват сълзи. Много тъжно настройва тая песен
Кажете - на вас тази песен+клипа, какви мисли ви навява? Харесва ли ви актьорската игра? И въобще- каквото ви хрумва, нещо като "преразказ по картинка с елементи на разсъждение"
| |
|
А бе може ли да ревеш цял ден на песен и накрая да казваш, че не си романтична натура.
Разсмиваш ме много
Какво ми хрумва?
Ами че като ти е премерено личното време с капкомер е трудно.
Само един корав, сух хляб е живота, водицата малко, а вино - хич.
И затова ревем за времената, в които не е било така.
А колкото до есента, няма какво да се лъжем, тя пролет няма как да бъде.
Въпросът е какво друго може да ни донесе.
Аз имах едно твърдо виждане, че есента е умиротворение и в по-бавни крачки ще върви. Вече не съм сигурна и съм уплашена.
Досега все нямах избор, трябва това, трябва онова, децата, мъжа, къщата и незнам какво, които без мен загиват. Всичко беше ясно и просто.
Сега децата са си по пътя, мъжът ще ме преживее, колкото и да е привързан, лично време имам и.......всичко мога да направя. Само дето не ми ясно кое е правилно, кое е добро и така.
Есента се оказва сезон с много въпроси и избори. И съвсем не тих.
:)Редактирано от shshtt на 05.11.12 09:36.
| |
|
Мен не ме занимаваше всъщност есента в живота на човека. Като казах есен и се сетих за едно стихотворение на Есенин. Има две руски стихотворения, които помня от ученическите години. Ето го едното. Още тогава много ми хареса и натъжи. Хем тогава бях тийн. Обичам я тъгата явно.
* * *
Не жалею, не зову, не плачу,
Всё пройдёт, как с белых яблонь дым.
Увяданья золотом охваченный,
Я не буду больше молодым.
Ты теперь не так уж будешь биться,
Сердце, тронутое холодком,
И страна берёзового ситца
Не заманит шляться босиком.
Дух бродяжий, ты всё реже, реже
Расшевеливаешь пламень уст.
О моя утраченная свежесть,
Буйство глаз и половодье чувств.
Я теперь скупее стал в желаньях,
Жизнь моя, иль ты приснилась мне?
Словно я весенней гулкой ранью
Проскакал на розовом коне.
Все мы, все мы в этом мире тленны,
Тихо льётся с клёнов листьев медь…
Будь же ты вовек благословенно,
Что пришло процвесть и умереть.
1921
| |
|
Есента се оказва сезон с много въпроси и избори. И съвсем не тих.
Че той кой сезон е тих в живота на човека?! Аз нито тишина, нито вътрешен мир и баланс, нито скука не видЕх досега. А през годините, като съм разговаряла с по-възрастни и направо стари хора и съм видяла в очите им, че хич не са безразлични към живота си. Вълнения имам разнородни, влюбвания...
Хехе имах една хазайка преди години. Някъде 60-70 годишна беше. Леко хахава и си имаше гадже. Като ме надуши, че мога да съм слушател и ме направи съпричастна към целият си /е, не съвсем де/ любовен период. Споделяше си с мен, все едно сме на една възраст. Много ми беше интересна.
Редактирано от coffeemate на 05.11.12 10:01.
| |
|
ами тъжна песен. тъгата е хубаво нещо. когато имаш нужда от нея. да се отпуснеш, да влезеш навътре в себе си и да погалиш онези струни които са позапрашасали малко. да помечтаеш, да се потопиша в носталгия, в спомени, в непрежевени или откраднати мигове.
Но помни че живота винаги носи младостта, винаги носи любовтта. Любовта се случва в едно сърце и може да обхване целия космос. Едно сърце пали целия огън. И това е ТВОЕТО сърце и твоя космос. Във всяко едно време, във всеки един момент, полета на сърцето е ТУК и СЕГА.
Само човек който разбира, че едно сърце ражда любовта, без никакъв обект, без никакво страдание, без болка, стига до извора, извора на себедостатъчност и летеж. Един безметежен полет в твоя вътрешен свят, напоява теб самата, с едно блаженство и красота което няма аналог. И не е лесно, много болка и много самота има по този път, но друг път няма - и в един момент, разбираш че в твоята вселена ти си центъра, всеки твой недостатък е "подправка" която те прави уникална, всяко едно твое позитивно качество е просто част от това което СИ. Махаш с ръка, усмихваш се и даваш на себе си сама всичкото онова, което никой не може да ти даде - Любов. За какво ти е чуждата любов? Тя не топли, тя само успокоява и е като наркотик - вземеш ли малко имаш нужда от още и още и още. Твоята любов обаче е безкрайна - можеш да си вземеш колкото и когато си искаш - и да понякога ще е самотно (красиво), понякога ще е тъжно (какво по-прекрасно усещане че си жива), понякога ще е екстатично (какво по омайвашо усещане че си си достатъчна), понякога ще е тихо (какво по-прекрасно усещане че си безкрайна)...
любовта е тук и сега във теб и за теб, само чака да спреш да се оглеждаш навън и да започнеш да гребеш с пълни шепи. Любовта не е относно хубавите моменти - любовта е относно ТВОИТЕ моменти - тук и сега!
Редактирано от Aнгeлe на 05.11.12 15:46.
| |
|
Мда. Шът се сеща за есента, Ангел за Любовта... Аз за Любовта се сетих също, обаче не мислех за нея конкретно. Понякога нарочно оставям да звучи една песен, за да видя как влияе. Без конкретна мисъл да влияе на процеса. Тя самата песен е ясно, че е тъжна де- знаеше се къде ще доведе.
Ама вие много високо вдигнахте летвата с тези разсъждения.
На мен актьорите ми направиха деня. Някога гледах много филми, сега мнооого рядко. И този филм не го помня кой е, но съм го гледала. Ричърд Гиър не ми е от най-любимите актьори, но Уинона Райдър е от тях. Наблюдавах отрязъзите, които човект е избрал като си е направил клипа. Хареса ми как влияе Гиър на Райдър. Лицето и много живо и се мени постоянно.
| |
|
Ами прав си за всичко. Но как се става самодостатъчен- ей това ми убягва. Иначе това "Тя не топли, тя само успокоява и е като наркотик - вземеш ли малко имаш нужда от още и още и още" е много вярно и бих казала много неприятен ефект.
| |
Тема
|
Re: Няма заглавие
[re: Aнгeлe]
|
|
Автор |
shshtt (късметлийка) |
Публикувано | 05.11.12 18:31 |
|
Всичко ти разбирам като говориш, кимам умно с глава, но много е трудно самообичането като извор на любовта за дълъг период или пък постоянно.
Иначе да, себе си сам няма как да изоставиш и ако си си извор на любов ще си ходиш нахилен. Но как се постига това нещо? Изпитвала съм го, но за кратки моменти, за постоянно нямам идея как става.
Чуждата любов - наркотик. Много интересно.
Е добре де, защо тогава не си стоят сами хората, ами все търсят другия, чуждата любов? На теб не ти ли трябва чуждата любов? Като на зависимост ли гледаш на любовта си?
:)
| |
|
страничен ефект.
Как става ли? Когато спреш да си просяк. Когато спреш да чакаш някой да те обича. Когато разбереш, че са малцина хората които са способни на това и единственият ти шанс да ги срещнеш е да излъчваш това което те излъчват - безусловна любов. Тоест независимо какво ти се причинява ти да обичаш. Това не е като да си глупава и да оставяш хората да ти се качват на главата. Това е да не страдаш от липсата на чужда обич. Твоята обич да не зависи от обичта на другите. Твоят гняв да не зависи от чуждия гняв.
Дори да си ядосана, нека е защото ти така си го почувствала, а не защото някой те е провокирал. Много хора и неща могат да провокират негативизъм. Въпроса е ти какво избираш - негативизма им или твоята любов.
Когато разбереш, че любовта няма как да дойде отвън, ще ти е много лесно да видиш как става. Просто се радваш че си жива. Наистина буквално това е достатъчно. НО ние имаме големи идеи и големи цели. Или мизерни идеи и мизрени цели, които гоним до смъртта си. Абе стурва си човек да се замисли защо е дошъл на тази земя.
| |
|
Тц първият абзац направо ме разби.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
|
|
|