Понеже нямам работа, ще взема да ви напиша откъс от приказката за един принц и неговия вихрогон, които тръгнали на дълъг път да търсят захар, за да подслади живота им:

"...Жозеф и другарите му си продължили по пътя и изневиделица се озовали пред безбрежна соленоводна шир, спазмодично развълнувана.
"Това навярно е морето" - помислил си вихрогонът, който бил чувал за него. Ала не споделил мнението си.
- Това е морето! - заявил гласно Жозеф, който не бил тъй потаен.
- Я да го изпарим! - казал Вартоломей. - Тогава ще имаме сол! А солта е равностойна на захарта.
- Въпрос на вкус - рекъл Жозеф. - Съгласен съм с теб! Пък и ще можем да я пробутваме за захар!
За една седмица добили достатъчно сол, за да сготвят зеленчукова супа. Изпълнени с доволство, те я изяли и продължили странстването си.
На третия ден срещнали старица, която била толкова стара, че ходела на кокили, за да не се влачи гушата й по земята - тази особеност е присъща на извънредно напредналата възраст.
- Здравейте млади момци! - приветствала ги тя. - Искате ли сол?
И им посочила голям чувал със сол.
- В замяна ще ви дадем захар! - отвърнал вероломният Вартоломей.
Дал й торбичка сол, но се оказал излъган, тъй като в чувала на бабичката имало десет кила захар. Дъртофелницата не им отстъпвала по мошеничество. Ала се зачудили защо ли е приела да вземе захар, при положение, че разполага с такова количество, и стигнали до заключението, че нейната захар е отровна (то си било явно), та изкопали яма и хвърлили чувала вътре. Оттам долетяло ужасяващо мучене и подир миг изпълзял бръмбар с премазано краче.
- Пусти да опустеете дано, тиквеници жалки! - креснал им той - Направо ми размазахте физиономията и сега ме боли, та две не виждам!..."

Борис Виан

Ще продължа след малко

Редактирано от Яcминa на 19.12.02 19:23.

Е това не е истинско просто ;))))

давай натам ;)

Cause it feels so empty without me

мен пък нещо, това не успя много да ме хване...

Вартоломей почтително му обърнал внимание, че го боли не физиономията, а крачето, но отговорът бил твърдокрило кроше, способно да повали кон.
- Не ни връзвайте кусур! - заопровдовол се тутакси Вартоломей, опипвайки гръдния си кош (в тежки мигове ясно си проличавал неговият простонароден произход, което се отразявало и на словото му).
- Да, недейте - допълнил Жозеф. - Не беше нарочно.
- Ми тогава можехте нарочно да не ме уцелите! - сопнал се бръмбарът, който явно не бил на кеф.
Все пак ги поканил в своя дом, за да пийнат по чашка портвайн.
Вихрогонът изразил предпочитанията си към обикновения асфалтов киселяк, но Жозеф тихичко му направил забележка, че така не се говори. Тогава вихрогонът обяснил, че е имал предвид друго, и че намирал за превъзходно виното от Мадейра.
- Келеш! - скастрил го бръмбарът. - Не е от Мадейра, а от Малага!
Въпреки всичко ги завел в жилището си и ги почерпил с по една суха сладка - толкова суха, че никой от тримата не успял да схруска своята.
- Бива си го мискетчето, а? - попитал бръмбарът и се захилил доволно.
- Няма грешка! - отвърнал Вартоломей. - А сега опитайте моя коняк. Обърнете се!
И му отправил такъв шут отзад, че меките части на бръмбара се обагрили в нежнопурпурно.
- Екстра! - одобрил той. - Само дето му липсва мазнина!
На Жозев бръмбарът вече се струвал твърде ексцентричен, та решил да се включи и той.
- Желаете ли бонбонче? - попитал го.
И замахнал към ченето му. Но за беля уцелил шкафа и си потрошил два пръста.
- Глътка портвайн? - попитал любезно бръмбарът. - Отлично средство е против измръзване!
И Жозеф погълнал втора сладка, също толкова суха, колкото първата. Не посмял да откаже, боял се от шкафа.
Тогава бръмбарът подрипнал из стаята и рекъл:
- А сега ще потанцуваме!
Натиснал една летва от паркета, която проскърцала страховито.
- Вие - обърнал се към вихрогона - ще натискате ето тук. А вие - казал на Жозеф - ще гледате. А пък аз ще гледам.
Било много забавно, но както правилно отбелязал вихрогонът: кой щял да танцува?
- Глупак! - троснал се бръмбарът. - Натискайте там, от вас друго не се иска.
В същия миг на вратата силно се похлопало.
- Иди да отвориш - казал Жозеф на Вартоломей.
Последният се подчинил и в помещението влязла стара капандура.
- Добър ден! - учтиво поздравил Вартоломей.
Капандурата не отговорила.
- Глуха е по рождение - шепнешком обяснил бръмбарът. - Ще я накараме да танцува, голям майтап ще падне.
Прекалявал с грубиянщината. Използвайки за предлог внезапно главоболие, Жозеф, Вартоломей и вихрогонът се сбогували, а бръмбарът им пожелал щастие и благоденствие.
На един кръстопът изневиделица се натъкнали на Азор. Той бил стар, вече беззъб котарак, отдавнашет познайник на Жозеф. Носел на гърба си тежка раница и гръмко пеел пиперлива песничка.
- Ха така! - възкликнал вихрогонът. - Как върви любовта?
- Цъвти - отвърнал Азор. - Искаш ли бонбонче?
- Не, благодаря - отказал вихрогонът, защото се сетил за случая с Жозеф. - Ще си премажеш пръстите.
- Нима? - проронил Азор.
И се отдалечил с тревожно изражение....

въпрос на вкус

ама втората част още по-зле, бре. Май по-добре да не чета повече, че колкото съм си прост, съвсем ще взема да изпростея

всъщност, Виан малко хора го харесват, ти си от мнозинството

е, тва вече е лошо

Ама ти, с твойта мания за величие, да не си се притеснил нещо от заглавието на темата, затова да не ти допада?

не знам, нещо наистина не ме впечатли. Може би, щото мога да си ги мисля такива неща и сам, колкото си искам. Знам ли.. Ама и на кого му пука.