Какво е той, убийство или обикновена операция за отстраняване на нежелана част от тялото или кой знае какво?

Според мен е убийство.

Животът го има от мига в който се слеят двете клетки..да не говорим, че когато "плода" е достатъчно развит, за да е осъществим аборта, мъничкото сърчице вече бие.... Чудя се изобщо как може да се поставя под въпрос ..дали е убийство ? Погледнато от всяка гледна точка .. Е !

Ne bih otsydila dali abortyt e ubijstvi ili ne. Obiknoveno kogato chovek premine prez edna situacija kato che li i mnenieto mu provyrvjava svoja pyt. Zavisi kakvi sa prichinite za edin abort. Ako ne si zelal tozi abort, a si go napravil po red drugi prichini idva momentyt kogato strashno syzaljavash i samata ti se chuvstvash ograbena.

Напълно съм съгласна с теб - когато 4овек преживее такова нещо, разсъждава разли4но.
Но все пак мислия, 4е от една страна абортът е убийство, а от друга е дълбока емоционална рана и за жената.
При вси4ки слу4аи е трагедия, още пове4е когато и обстоятелсвтата около него са кофти - както обикновенно е.
Съ4увствам на всеки, който го е преживял. И вярвам , 4е има някакъв на4ин да се избегне тази алтернатива. наистина отглеждането на едно дете е много сложно нещо, но пък убийството и после угризенията на съвестта също.

Напълно съм съгласен, че когато човек се изправи лично пред дилемата
" to be or not to be" за какъвто и да е проблем, се намесват обстоятелствата, които в случая с аборта са доста сериозни, примерно да отгледаш едно дете сама, но ..
Въпроса е принципен и ако изключим обстоятелствата, той остава и е много сериозен. / Кой управлява живота ти, ти самия или обстоятелствата??? /
Ако някоя жена е преживяла аборт, най-добре знае какви са последствията

Изключително тежък въпрос, понеже е наличен сблъсък на две съдби-тази на жената и тази на нероденото.
В чисто прагматичен аспект: да убиеш някого... Ако убиваният все още не е в състояние да живее? Иначе казано: този ембрион, зародиш или плод, той не би могъл да живее извън тялото на майката. Поради напредъка на медицината е възможно плод на около 5 месеца да бъде отгледан извън майката и да живее. Това наложи съответната юридическа практика, ако е убита жена с плод на повече от 5 месеца да се предяви обвинение за двойно убийство.
Намесва се, обаче, и моралния аспект, който е продиктуван от възприетите религиозни норми, основани на схващането, че Бог дарява живота, следователно човекът няма право да го отнема. А какво да кажем за майката? Нейното право на живот такъв, какъвто го желае за себе си? А какво ще стане с едно нежелано дете?
В този смисъл, не считам, че е убийство. Естествено, далеч съм от мисълта, да го представям като хуманен акт спрямо майката...
Макар, да съм вярваща (по свой начин), считам, че някои аспекти на религията, силно осъждащи аборта, трябва да бъдат "актуализирани".

Дали ще убиеш бебето преди или след раждането е все едно и също нещо и тези които го правят знаят много добре това, но така им изнася.
чочо

Ако се направи навреме, на 8-9 седмици например, никакво сърчице не бие. Това не е никакво убийство и последиците не са фатални. Това са отживелици. Абортът е крайна форма на контрацепция. А защо не ползвате контрацепция в друг вид, навреме? Защо оставяте нещата за по-късно, когато вече е късно? Това е не-добър контрол. Наскоро някой каза, че духът на майката и бъдещото дете са в съгласие, когато тя е наистина убедена, че не го желае. Друг въпрос е обаче, ако има здравословни съображения. При една физически здрава жена навременният аборт се преживява за 10 дена. Да не говорим, че има хапчета за абортиране, легални, които се прилагат преди 8-мата седмица. И тогава цялата работа прилича просто на една по-сериозна менструация. Това се прави обаче под лекарски контрол, за един ден.

Aтинa.

Vsqka jena ima pravo da reshava kakvo da pravi s deteto si, dokato e v utrobata i.

Aledar~