Помиряване на религия и наука / Религия и мистика / Религия

Интересeн спор сте заформили.Едните виждат разликите,а другите приликите между религията и науката.Реално и обективно погледнато има и прилики и разлики.

В науката е от изключителна важност,човека изследовател да има качества като въображение,вяра,търпение,последователност и т.н...качества присъщи за един религиозен човек.

Препоръчително е за все един новоизобрател да голяма доза въображение,като естествено то ПЪРВОНАЧАЛНО трябва се опира на опита,натрупан до момента...Докато в един момент обобщаването на този опит,синтезирането му, би трябвало да доведе анализатора,или наблюдателя до нова идея,необичайна за момента. А за да свържа тази идея с вече съществуващия натупан научен опит, трябва да построй логично теория ,точка по точка, която да покаже как реално може да се стигне до проверката на тази отдалечена нова идея..!!Както казва и Анщайн. логиката може да те отведе от точка А до точка Б...но въображението навсякъде.Така ,ако човек „свърже“ тази отдалечена идея,логически последователно,той реално конструира една добре подредена теория,с цел да няма вътрешни противоречия и в същото време да не противоречи ,и на предишния натрупан научен опит,(който също не би трябвало да си противоречи вътрешно),а по скоро да го допълва.

Веднъж постороена тази теория, дори и да се приема теоретично за вярна(по скоро за теоретично безпогрешна,заради липса на върешно противоречие),тя може да не се окаже обективно,или реално вярна.,защото последната дума е на ПРИРОДАТА.А е по скоро някаква субективно вярна описание на природата,която всъщност не отговаря напълно на самата обективна картина..!!

Къде е ролята на вярата..тука..?? Преди човек да започне,строежа на своята теорията,той трябва да приеме за истина(чрез вяра),този дългогодишен натрупан преди това научен опит,с всеки един отделен експеримент, за да започне да гради на тази основа.Веднъж построена,на човек му остава надеждата,или вярата в тази си негова теория , и копнежа да се окаже сполучлива, и реално да опише практично това,което и твърди теоретично.И даже повече,ако човек не вярва , че по време на построяването и работата на тази теория,тя няма да опише реално,експериментално ,без да даде добри резултати,той и няма да е построи добре,поради безличие,липса на досатачна амбиция,липса не стимул за осъществяването на тази идея.

Казано по друг начин...примерно да не вярвам ,че съществува празното пространство в природата и да не вижда и никакъв смисъл и ползата от неговото съществуването като цяло в обяснението на някакви преди това експериментални данни, и в същото време да работя в доказването именнто на това пространство и то логично,при положение, че не виждам смисъл от неговот съществуване..!! То си е все едно,да не виждам никаква полза и смисъл от ежедневното носене на костюм,но всеки ден да се обличам с един,и в същото да работя и обмислям как да правя различи нови модели, с все по елеганти платове,цветова гама, т,н.... за да ги ползвам....!?!! Това си е някакво вътрешно противоречие..!!

Вярата,освен ,че амбицира,тя придава и смисъл,приема нещата за истина(когато е съчетана добре с логиката)

Един вярващ и резумен човек не приема арогантно, че знае всичко,както някой се бъркат.Аз лично като вярващ,че учудвам не нещата които откриват учените и това усилва повече вярата ми..Но това което претендирам е ,че знам най важното,не всичко. А новооткритията могат да променят възгледите ми,начина на мислене,но не й това което съм приел за абсолютна истина,понеже науката не може да го опровергае.,а само може да корегира,някои мои преди това логично,насвързани възгледи.,и въпреки това те да са винаги да са в съгласие с това което съм приел като крайна цел и абсолютна истина.Защото,на този етап,не може да докаже,нито отхвърли с научния си метод,вярата в Бога.

.

Да не забравяме,че човек гради науката именно с човешките си качества,който са заложини в човека.И те не са заключват само в интелигетността,.....на която обръщат голяма част учените,а забравят другите човешки качества,които също се намисат в правенето на наука но в по малка степен.Както казах...последователнооста,и търпението,вярата,въображението,...Големите учени.....са били и големи хора..!! Да вземем анщайн....той е и музикант....а музиката изгражда и качества..като добра концентриност,кординация,памет..и т...н..

РАЗЛИКИ..

За нас е някакк е нормално да съществува Бог.Ние както се казва,знаем че сградата трябва да им основи и таван...като предварително вървим...няколко крачки вигани напред,,,,,Докато за учените...това не е толкова очевидно..и трябва да с докаже,...

Та разлкитие се състоят именно в доказването на това ...кое е реално и истинно ......Корена иначе е един и същ.....!! В двете имат вложен и разум и вяра.....В едното обаче се отдава повече значение на вяра,а другото се основава повече на разума...но и в двете има и вяра..и разум...

Обаче....Докато за учените.....за да е нещо реално ...то трябва да съществува физически...би трябвало да е практично... физически..материално....Да се пипне, да се види...и то не само от един....като някакво изключение...но от доста...хора..и да се извади някакква ..полза от него...!! Затова науката се осланя на наблюдения,измервания,екпсерименти,..тя описва самия начин на функционира на самата природа...като се опитва да постиген възможно най голяма точност.....прецизност....в самото описание....и е изцяло зависима.. от природатда.....!! Докато за религията под... реално и истинно се разбира... не само природата..и това което ни заобикаля......но и различния индивидуални опит ...и неговата практичността в духовността....в това което не се вижда...в чувства,мисли..в любов,мир,вяра ..и т.н(също са практични неща..който спомагат за единството и работа на цялото човочество) от изключителна нужност.. и неща които са процеси на самата матарията...но не се оприличват с грубия..радикален материализъм.....Но о от друга страна ние стигаме и до крайност..до радикален духовизъм..ако може така да се кажа......като признаваме,че тези процеси, макар и духовни, могат да се отделят от материално.......и да служа за "основи и таван"....на самата материя... те да са първопричина..за същестуването на...самата материя....и неин край.. нейно следствие...!!....

Пуф...дълго стана....бързо пиша...и не съм свършил...ще го оставя...за друг ден....