Re: Изкривяване на Вярата. / Религия и мистика / Религия

( Незнам дали не е имало подобна тема преди, но влизам за първи път тук и е възможно да не съм я видял докъдето погледнах назад. Има нещо близко (но не съвсем) в темата "Какво е бог за атеистите", където чак не ми се вярва че това 90 значи рожденната годината на автора на темата. :-) Ако пък е така още по-добре за него. Поздравления! Но все пак не бих поставил знак за еквивалентност между случайността и бога, като категории. Случайността не притежава всичките качества и умения с които религиите са надарили Бог. )

От съществуващите около нас реалности най-близко до традиционното разбиране за бог е човешката мисъл с нейния висш продукт ВЯРАТА . Бързам да кажа, че не говоря за религиозните вери и по-надолу ще поясня каква точно Вяра имам предвид.

Продуктите на мозъка се доближават в най-пълна степен до качествата, способностите и поведението на боговете от всички вероизповедания. Точно тях най-често използват проповедниците за онагледяване присъствието на Бог. А когато често споменават "Бог е в теб" това си е самата истина, макар че по-точното би било "твоята мисъл е Бог" или "ти управляваш мисълта си, затова Бог си ти".

Когато някой се моли на бог, примерно за изцеление - той всъщност се моли на себе си. И ако наистина е дълбоко вярва в божията сила тази молитва се превръща в автогенен психотрeнинг. Повтаряна много пъти започва да действа като обикновен хипнотичен сеанс от посещение при психотерапевт.
Резултатът е налице, човек започва да се чувства по добре, което пък засилва вярата в оздравяването, което пък усилва ефекта от молитвата-самохипноза. ......и...." О, ЧУДО. Бог чу молитвите" Старата изпитана методика за използване на ВЯРАТА с користни цели действа безотказно от първобитните племена до началото на 21век.

Но религиозната вяра е само част или по-скоро целенасочено изкривявне на ВЯРАТА в себе си. Говоря за Вярата в собствените сили и способности, Вярата в собствената личност. Истинската дълбока вяра в тях наистина прави чудеса. При това вярата в собствената личност е много по-могъща от вярата в бог защото е директна.

Вярата в бог също носи резултати, но насочена към външен обект, пътя ѝ става по-дълъг и по-несигурен. Ефектът ѝ трябва да се отрази от този обект и не без участието и на случайността да се върне и въздейства върху вярващия. Тромаво и ненадеждно.

Вярата в себе си произлиза от личността и е насочена към личността. Пътят е кратък, ясен и контролируем. Няма място за изненади и случайности.
Единствения ѝ по-слаб пункт е, че хората все още незнаят много как да повярват в себе си, нито как да овладеят и насочат силата на тази вяра. И това е нормално - конкретното търсенето на самоувереност започва едва през последните 50-100 години. Което неможе и да се сравнява с хилядолетния опит на проповядване и преподаване божията вяра. Тя е изтласквала или спирала навреме всякакви идеи за вяра в нещо друго, камо ли пък към себе си.

През годините проповедниците във всички религии са познали силата на вярата, но не са имали интерес да посочат на масите истинския източник на тази сила. ( че как се управляват личности вярващи силно в собствените си способности) Напротив втълпявали са точно обратното: "Ти си раб божий, ти си слаб и немощен" , "Бог е всичко, Бог е силата, служи на Бог и ще си добре, а ако незнаеш как да му служиш аз ще ти кажа. Слушай и изпълнявай това което ти кажа и ще си добре." Значи не е много трудно да убедиш беден, гладен и болен човек че той е нищожество, а от там е само една крачка, да го накараш да те слуша срещу открехване как да се оправи. И това е работило векове.

Но последните десетилетия се отличават от миналите десетки хилядолетия по това, че вече не всички маси са бедни, ......... което е ПРОБЛЕМ.

Как ще привлечеш днес един среден норвежец с необходимостта от вярата в бог. Той работи 4 дена в седмицата изкарва достатъчно пари да гледа жена и 3 деца, с които ходи по 3 пъти в годината на почивки. Може да си позволи всички малки удоволствия, които му предлагат рекламите. За какво му е Бог?
Там където се шири беднотия религиозните са 100% от населението. Но колкото по висок е стандарта толкова по-често религиите чукат на камък. Там е и най-висок процент на нерелигиозните 50 и нагоре. Образованието и спорта също режат влиянията на религиите. Модерната Образователна система възпитава в силно самочувствие (на места даже отиват до "по-добре самочувствие без много добро покритие отколкото обратното") и вяра в собствените сили, самоувереност. Там боговете нямат много-много място.

Спортът също мъти водата на вероизповеданията. Спортовете стават масови последния век. (Съвпадение ли е, че атеизмът започва да набира масовост точно през този век.) Спортът търси, възпитава и лансира силни личности и индивидуалности. При спортовете изискващи силно индивидуална психическа устойчивост, психолозите изключват при подготовката споменаване на бог, дори и при вярващи в Бог състезатели. Това разсейва и разконцентрира вярата в собствената сила. Нормално, ако включат бога като помощник ще се появи още едно звено във вярата, което удължава пътя за пряката намеса върху ситуацията. И друго, това допълнително звено е извън контрол, то може да помогне, може и да не помогне, не можеш да разчиташ на него. Появява се условие за съмнение в победата, тогава по добре да се изключи от самото начало. И се работи само и единствено върху укрепване и развитие на Вярата в себе си, над която имаме контрол, и която единствена има преки инструменти за отключване на свръх възможности на собственото тяло, воля и мисъл.

Брей, като поглеждам нагоре какво изписах се замислям, че през годините религиите дотолкова са мърсили и изнасилвали философската категория Вяра, че ето с половин страница писане неможе да се изчисти и освободи от изкривения и смисъл.
Та идеята ми беше, че човешката мисъл върши повечето от нещата, които религиите припознават за божи деяния.