|
Как се става мюсюлманин?
Много лесно. Даже прекалено лесно. Отворяш уста и прочиташ на глас следните слова: “Ашхаду ал-ла иллаха ил-ла Аллах, уа ашхаду анна Мухаммадан расулю Аллах.” И поздравления – вече сте “правоверни”! Разните му там обрязвания и беседи с имама са нещо второстепенно.
Е, на практика се смята, че въпросните думи (които се наричат шехадет или шахада) наистина проработват само ако са били произнесени с искреност в сърцето. Така че не се плашете, че наистина сте станали последователи на мухаМед без да искате...
Как да престанеш да си мюсюлманин?
Е тва вече е доста по-трудно. Няма специална формула за отричане от исляма, така че, за да докажеш, че вече не принадлежиш към него, трябва или да приемеш например християнството или юдаизма, или пък публично (да речем, в периодичния печат) да информираш обществеността, че вече си сменил духовните си възгледи. Но не ви препоръчвам да го правите. За съжаление според обичайното ислямско право – шериата, вероотстъпничеството се наказва със смърт и от този миг нататък всеки мюсюлманин по презумпция би трябвало да се счита длъжен да те затрие, където те докопа. Това, че си обрекъл душата си на гибел, си е твоя работа (още пророкът е казал: “Който не вярва – да не вярва”), но с постъпката си, видиш ли, ти си посял фитна (смут и объркване) в сърцата на другите мохамедани. Поради което просто се налага да ти бъде отсечена кухата глава
Супер кратка история на исляма
Това е най-младата от трите авраамически религии, възникнала 1500 години след юдаизма и около 600 години след християнството. Създадена е от арабин от клана на курейшитите, жителя на Мека Мохамед Казъм ибн Абдала, по прякор Сакатия (прозвище, което мразел от все сърце; приписано му, защото нямал нито един син). Мохамед е роден към 570-а г. сл. Хр., като още преди раждането си остава без баща, а 6-годишен губи и майка си и оттам нататък е обречен на безрадостната съдба на кръгъл сирак. Отглеждат го роднини, но като цяло не се съсипват да се грижат за него. Не получава никакво образование, остава си неграмотен, не успява да стане войн, но затова пък се набърква в керванджийския бизнес. Богатата вдовица Хатиджа (преживяла и наследила двама съпрузи) хвърля око на симпатичния и скромен младеж, макар и да е 15 години по-възрастна. Тя праща сватове на Мохамед, който приема изгодното предложение, без да му мисли много-много. Така той се сдобива не само със средства, но и с надежден приятел и съветник. Докато е жива Хатиджа, той се отнася към нея с любов и почтителност и не й изневерява нито веднъж. Когато Мохамед става на 40, споделя, че е започнал да му се явява архангел Гавраил (или, както го наричат по онези краища, Джибрил) и да му предава словата на Бог (т.е. Аллах). Тези послания представляват доста наивен преразказ на Стария и отчасти Новия завет (тъй като арабите били добре запознати с юдаизма и християнството), разкрасени с ориенталско красноречие и дълбокомислени съждения за злободневните събития в тогавашна Мека (днес – в Саудитска Арабия). Тези слова Мохамед произнасял пред съгражданите си и, тъй като бил неграмотен, диктувал на “секретарите” си – така бил създаден Коранът. Съгражданите, естествено, първо взимат Мохамед на подбив, а после, когато започва прекалено да им досажда, го гонят от града. Ама закъсняват – той е успял да си събере вече куп привърженици. Трябва да се изтъкне, че по това време пророците в Мека не са никак малко. Арабите нямат собствена пълноценна религия и всеки си вярва в каквото му падне, но през последните няколко века юдейското и християнското влияние взимат надмощие над чистото езичество, така че не липсват желаещи да въведат ред в религиозната сфера. Мохамед се оказва най-красноречив, настойчив и талантлив. След редица кървави схватки с жителите на Мека той се връща в града като победител, праща под ножа всичките си хулители (особено го дразнят злословещите поети), жени се за девет (по други сведения 11, 18 и даже 25) жени и девойки от най-влиятелните кланове и се хваща да строи новото общество. Той управлява, като изтребва враговете и непрекъснато радва съгражданите си с нови предписания и закони, които представляват чудноват мишмаш от традиционни арабски норми, Моисееви закони, изисквания на здравия разум и лични предпочитания на пророка .
През 632 г. Мохамед умира, като успява преди това да създаде мощна ислямска общност. Към Корана (текстовете, продиктувани лично от Мохамед) е добавена и Суната – спомени за словата и постъпките на пророка, записани по думите на негови роднини и близки. Тези два източника се считат за основа на исляма.
Само религия ли е ислямът?
Не съвсем. Ислямът е комплексна система от традиционни представи за света, за общественото, държавното и юридическо устройство, и справочник с морални норми. Нито една друга религия в света, дори християнството, не е регулирала така стриктно социалния живот и държавата. Затова противниците на исляма винаги изтъкват тази опасна особеност – неговата неспособност да бъде чиста вяра, безплътна идея, която да се впише във всякаква среда и да се приспособи към нея (а ислямското изкуство по наште представи се случва не заради копнежа към духовен полет, а въпреки него). За съжаление, всеки истински мохамеданин трябва да е съгласен, че най-правилният начин на живот за всички времена е лайфстайлът на получергарските арабски племена от 7-и век, тъй като в исляма не се предвиждат никакви модернизации и реформации. Коранът и Суната са дадени веднъж завинаги, човек може да се опитва да ги тълкува по новому, но не бива да спори с тях.
“Господи, каква диващина!”, възмущава се западният свят, като вижда как в Пакистан разбиват с камъни главата на някоя невярна жена, а в Саудитска Арабия претрепват с прътове домашни кученца. “Не е ваша работа да решавате кое е диващина и кое не”, отвръща ислямският свят и грижливо си измива ръцете.
Те си имат Книга, те си имат закон, а ние имаме предимно добри намерения. И ако в закона им се казва, че всеки, който хули исляма, трябва да умре, на европейската цивилизация й остава само да погребва такива като Тео ван Гог, да крие такива като Салман Рушди, да осъжда датските карикатуристи и да пише жални петиции до Иран, че хич не е хубаво да се бесят малки деца на подемни кранове.
Умерен мюсюлманин? Такова нещо не съществува. Ако е умерен, не е мюсюлманин. Който отказва да хвърля камъни по прелюбодейката, нарушава пряката заповед на пророка, а не бива да забравяме, че самата дума “ислам” означава “подчинение”.
Задълженията на мюсюлманина
Те са само пет и се наричат “стълбове на исляма”.
1 Трябва да произнесе шехадет-а
2 Трябва да се моли пет пъти на ден
3 Трябва да плаща мюсюлманския данък зекят в полза на бедните
4 Трябва да спазва поста през свещения месец Рамазан
5 По възможност поне веднъж да иде на поклонение (хадж) в Свещения град Мека
Какво е забранено на мюсюлманина?
1 Да яде свинско, както и месо от хищни животни и птици
Иначе всичко живо може да се яде, стига да не е убито с ток или с тояга, а да е заклано, като при това е произнесено името на Аллах. Има си обаче и изключения. Не е грях да изядеш забранено или неправилно убито животно, ако това е станало случайно или не си знаел. Съществува специалният хадис (нещо като устна повеля на Мохамед) Ал-Бухари, според който мюсюлманинът няма нужда да пита друговерците какъв е произходът на месото, което му сервират, а е достатъчно само да прошепне “бисмиллах” и да си яде с чиста съвест. Затова, ако ти е дошъл на гости мохамеданин, не е редно, дори да си Maxim-кретен, да се хвърляш да му вадиш от устата шунката или пачата с крясъци “недей бе, луд ли си, тва е прасе!” След като си го информирал, той вече ще бъде длъжен да пробира само репичките от гарнитурата, впил в теб виновен поглед
2 Да пие вино
Мохамед не налага веднага на едноверците си пълната забрана върху виното. В началото на творческата си дейност в по-ранните сури само намеква, че не е желателно да се употребява вино. Но след като се утвърждава в Медина, той вече с пълен глас заклеймява всички опияняващи питиета като “мерзост и дело на шейтана” (т.е. дявола) и налага абсолютно ембарго върху тях. Известно е изказването му, че първата капка вино погубва човека, което мюсюлманските алкохолици дълго време използват като извинение да се нарежат до откат, изливайки демонстративно първата капка от чашата си и консумирайки всички останали. Но средновековните ислямски богослови осъждат този обичай. Сега в повечето мюсюлмански страни продажбата и употребата на спиртни напитки е абсолютно забранена. Наркотиците също, тъй като влизат в графата “опияняващи”
3 Да гледа тялото на жена (с изключение на лицето и китките)
Освен ако не му се пада съпруга, сестра, дъщеря или майка
4 Да ходи в обществената баня и да носи шорти
Не само женското, но и мъжкото тяло (макар и само от пъпа до коленете) се счита за аврат – забранено за чужд поглед, ако не принадлежи на твой кръвен роднина. Категорично ти е забранено да гледаш такива срамотии, а собствените си също трябва да криеш най-грижливо от чужди очи
5 Да гледа в къщата си кучета
Слюнката, козината и отпечатъците от лапите им се смятат за нечисти, оскверняващи както самия човек, така и дрехата му. И тъй като всеки мюсюлманин е длъжен да се моли по пет пъти на ден в неосквернен вид, домашното куче е знак само за едно – че стопанинът му е безбожник, чиито молитви не са искрени. Затова в шериатските страни, ако държиш вкъщи куче, нищо чудно да се озовеш в затвора за оскърбление на исляма. В Иран и Саудитска Арабия, например, редовно се провеждат хайки за прибиране на тайните кучкари. А в Англия на полицаите им се налага да слагат гумени ботуши на кучетата, ако трябва да ги водят на оглед в джамия или квартира на мохамеданин
6 Да се жени за езичници
Желателно е мъжът да се ожени за мюсюлманка, но се разрешава и брак с представителки на “хората на Книгата”, тоест еврейки и християнки. Жената мохамеданка може да се омъжи само за човек от своята вяра
7 Да играе хазартни игри
Те също са шейтанска мръсотия, обида за исляма. При това става въпрос не само за играта на пари. Често мюсюлманските закони осъждат и привидно невинни игри като табла или шах. И до ден-днешен ислямски теолози спорят по въпроса, тъй като тези игри не са забранени в повечето ислямски държави (поне в Турция се вижда как вдъхновено тракат табла във всяко кафене) – но при условие, че играещите не закъсняват за намаз-а, “не се разгорещяват прекалено силно по време на игра” и не играят по време на поста през свещения месец Рамазан
8 Да дава пари назаем с лихва
Пророкът, сам доста изпатил навремето от алчни лихвари, се изказва категорично по тази тема: който дава пари с процент, ще гори във вечен огън. Във връзка с това съвременното ислямско банково дело е зверски объркана история, в която е прието кредиторът да се счита за участник в търговската сделка, а всички вложители в банката се явяват търгуващи страни, спонсориращи конкретни операции с дялово участие. Направо самият шейтан би се объркал кого от всички участници в тази финансова вакханалия му е позволено да прибере в ада и кой все пак се изхитрил да остане чист пред изискванията на шериата
9 Да носи копринени дрехи, злато и сребро
В Суната се цитират думите на пророка, че коприната, златото и среброто са харам (забранени) за мъжете. На жените им се разрешава да се кичат, но при условие, че “няма да смущават околните” с гиздилата си. Мюсюлманинът може да носи само железни пръстени. Няма право да ползва също така златни запалки и писалки
10 Да си скубе веждите
Нещо повече – онази, която “опита да го направи”, трябва да бъде подложена на строго мъмрене от страна на благоверния си съпруг
11 Забранено е да не си бръснат под подмишниците дори и когато брадата ти е като дън гори тилилейски...
Подмишниците и гениталиите трябва да се бръснат или епилират не по-рядко от 40 дни – както женските, така и мъжките. Който не го прави, значи е голям грешник и един ден ще му се е...е пичката лелина миризлива, както би казал Христо Стоичков
12 Да изобразява хора
При всички семити изображенията на “идоли” са кощунствено дело, тъй като с този акт човек първо се опитва да се приравни с Бога, а после пък и ще вземе да се моли на тая гадост – защо му е иначе да я дяла от дърво или камък? Мохамед настойчиво изисква всички статуи, получени като военни трофеи, да бъдат обезглавявани. Така че по съвсем понятни причини скулптурното изкуство не процъфтява на арабска територия. С едно-единствено изключение: Мохамед разрешава на мюсюлманските деца да си играят с играчки, подобни на хора и животни (което си е голям късмет за тях, защото малките еврейчета са лишени и от този лукс). За това трябва да благодарят на 9-годишната жена на пророка Айше, която се пренася в дома на възрастния си мъж с всичките си кукли и най-вече с крилатото си конче, което докарвало Мохамед до особено умиление.
Но с живописта нещата стоят още по-сложно. Категорично се забранява изобразяване на реални хора и исторически лица, както и живопис “със сенки”, която създава подобие на релефна реалност. Плоските изображения на въображаеми хора са по-търпими, на животни са разрешени, но не особено желателни, а пейзажи, растителни и геометрични орнаменти може да се рисуват без каквито и да било ограничения. Разбира се, да нарисуваш
13 Да остава насаме с жена, освен ако тя не му е съпруга или роднина, или пък да се докосва до жени
Тази забрана разкрасява особено живота в модерния ислямски мегаполис. Въобще не коментираме отдавна установения факт, че стадионите, кината и общественият транспорт трябва да бъдат разделени на мъжки и женски части. В момента в някои мюсюлмански страни се обмисля дали да бъдат въведени отделни тротоари за двата пола. Посещението на магазини, пазарища и всякакви публични мероприятия е изключително опасно, с оглед риска от оскверняване от другия пол. На стадионите и в ресторантите можеш просто да не пускаш никакви жени, но когато в някои части на Пакистан се опитаха да им забранят достъп до градските пазари, дори сред най-богобоязливите слоеве на населението започнаха брожения и протести.
Шумна обща веселба предизвика и знаменитата фетва на египетските богослови Ал-Азхар Изат Атия и Абдел Махди Абдел Кадер, според която жената може да работи в един офис с мъж само ако го кърми пет пъти на ден, за да се превърне в негова млечна майка. Египет, като една от най-светските държави с мохамеданско население, по-често се сблъсква с факта, че съвременните реалии си кореспондират зле с изискванията на исляма, но дори и там на никого от висшите властници не му хрумна да отхвърли въпросната идея като нелепа шега – напротив, тя бе обсъждана най-сериозно на държавно ниво няколко месеца!
14 Да осиновява деца
Сложното положение на сираците в исляма се обяснява с факта, че навремето Мохамед решава да се ожени за Зейнаб – секси-девойка, която обаче била омъжена за доведения му син Зейд. От арабска гледна точка такъв брак би бил кръвосмесителен, защото не може да се жениш за снаха си, пък била тя и разведена (което преди това нееднократно оповестява самият Мохамед). С оглед на горното се налага архангел Джибрил да се появи при Пророка със специално донесение, в което се казва, че правоверният не може да има други синове, освен кръвни. Затова шериатът не признава осиновяването. Мюсюлманско семейство може да прибере и да отгледа сираче, при условие че не му сменя името, че мъжът и жената не се преструват на негови родители и то не е техен законен наследник. Но дори и тази форма на опекунство ще е доста затруднена, защото пред детето, ако е момченце, след 6-годишна възраст настойницата му не бива да се появява незабулена и не бива да го докосва, а ако е момиченце, настойникът му няма да може да остава сам с него в една стая.
Това далеч не са всички забрани, с които се сблъсква мюсюлманинът. Ислямът е религия на строгия регламент, която не смята, че е под достойнството й да се бърка и в най-дребните подробности на човешкия живот – от калта под ноктите до шарката на възглавниците.
Така в страните, където държавата не е отделена от джамията, неспазването на този регламент може да доведе до доста трагични за нарушителя последствия.
В шериата съществува понятието худуд. Това е наказанието за престъпления против морала, обществения ред и за неизпълнение на религиозните задължения. Нарушението на която и да е от изброените по-горе забрани и стотици подобни винаги може да бъде повод за худуд – в зависимост от религиозния плам на съдилищата по местоживеене. А наказанията в шериата, уви, също са заимствани от времената на Мохамед. Освен по-съвременни като глоби и затвор, углавното ислямско право предвижда телесни наказания, рязане на ръце, крака и пр. плюс изтънчени смъртни като хвърляне от висока скала и пребиване с камъни.
Ислямският разкол
Не всички мюсюлмани са единомишленици. Като всеки организъм, и ислямът пуска клонки – сунити и шиити
Девет от всеки десет мюсюлмани са сунити. Основната разлика с шиитите е в това, че сунитите не вярват в духовното превъзходство на имамите – “потомците на Мохамед”, един вид представители на неговия род. Те ограничават правата на богословите и като цяло са “по-правоверни” мюсюлмани от шиитите – предпочитат във всичките си решения да следват предписанията на пророка Мохамед и не разчитат много на собствените си умозаключения. Шиитите пък смятат, че духовни водачи на една мохамеданска общност могат да бъдат само имами и молли – потомци на братовчеда на Мохамед, Али ибн Абу Талиб. В същото време обаче те далеч не са така ортодоксални като сунитите. Решенията на съвременните шиитски имами практически могат да противоречат на Корана и Суната, съответно шиитите са далеч по-нервни и “независими” в тълкуването на Пророка.
По какво ислямът се различава от християнството
Има три основни разлики
1 Християните вярват в Светата Троица, а мюсюлманите – в един Бог. За тях християнското твърдение, че Троицата е единосъщен еквивалент на Бог, е лъжа на езичници, които не стига, че вярват (според тях) в три вида Бог, ами са напъхали и обикновената земна жена Мария (Богородица) в пантеона
2 Мохамеданите уважават Иисус като пророк, но нищо повече. Според тях Бог (т.е. Аллах) не може да има никакви синове, а само роби, каквито сме всички на тази земя
3 Идеята за първородния грях, на която практически се основава християнството, е напълно чужда на мюсюлманите. По тяхно мнение всички сме създадени безгрешни, белички и пухкавички като ангелчета, и се превръщаме в грешници с течение на годините – кой докъдето успее
Жените в исляма
И най-беглото познаване на ислямските закони и адети не оставя и грам съмнение, че жената не е и никога няма да може да бъде равна на мъжа
1 Момичето получава по-малко наследство от момчето
2 Момичето може да бъде омъжено на 9 г. (макар поради натиска на обществеността в доста ислямски държави тази възраст да е леко увеличена). Също така от 9 г. нататък то може да бъде хвърлено в затвора или екзекутирано за престъпления против морала. Момчето юридически се счита за дете до навършване на 15 г.
Жената няма право да вдига ръка срещу мъжа си, но той има напълно законното право да я бие, стига да не е по лицето и да не прилага особена жестокост, така че да остават белези – това са дословните указания на пророка.
4 . Жената няма право да излиза на улицата без разрешението на мъжа си, баща си или настойника. Също без тяхно разрешение няма право да работи или да учи.
5 Жената няма право да приема гости в дома си без разрешение на мъжа си (дори те да са родните й баща и майка)
6 Жената няма право да отказва на мъжа си съпружеска близост. Но съпругът, ако й се разсърди, има право “да я отлъчи от постелята”
7 Мъжът може да има до четири съпруги плюс наложници сред слугините си. Жената може да има само един съпруг. Колкото до факта, че за престъпления против морала по-често наказват жени, тук има някои тънкости на шериатското правораздаване. Работата е там, че пророкът дава няколко указания относно прелюбодейците. В един случай просто предлага да бъдат държани под домашен арест. Във втори казва, че сто камшика ще са им напълно достатъчни. Но има и предание как Мохамед заповядал да закопаят до шията мъж и жена, покаяли се за прелюбодеянието си, и да ги убият с камъни. Тези разминавания от години тормозят ислямските богослови и в различните страни съществуват различни наказания: някъде екзекутират само омъжените прелюбодейки и любовниците им, другаде – и неомъжените. Работата е там, че за осъждане на заподозрения в такова престъпление мъж са нужни четирима свидетели на самото прелюбодеяние. И тъй като набавянето им почти винаги е невъзможно, ако си мъж е достатъчно просто упорито да отричаш, че си правил незаконен секс. В случая показанията на съучастницата ти в плътското престъпление нямат никаква стойност. За нея е и невъзможно да се отърве с някакви си голи приказки, още повече, че често я издава физиологията – я липса на девствена ципа, я бременност без брак
Добри познати
В арабските версии на библейските имена с малко повече фантазия и филологическа подготовка можеш да разпознаеш добре известни старо- и новозаветни герои. Не са много хората, които си дават сметка, че доста от мюсюлманските имена са с еврейски произход
Юсуф = Йосиф
Ибрахим = Авраам
Мириам = Мария
Иса = Иисус
Муса = Моисей
Харун = Аарон
Джибрил = Гавраил
Сюлейман = Соломон
ТОЗИ, КОЙТО ПРЕТОПИ МЕЧЪТ СИ В РАЛО, ПОСЛЕ ЩЕ ОРЕ ЗА ОНЕЗИ, КОИТО СА СИ ЗАПАЗИЛИ МЕЧОВЕТЕ!
Редактирано от BЪPKOЛAKЪT на 11.05.10 20:23.
|
|
А, променят го хората... Американците в Ирак и Афганистан поизменят това онова, но има и други, които сръчкват твоите ислямски порядки от тук оттам...
След гласуване в парламента преди дни (29 април), Белгия е първата европейска страна, която официално ще забрани на жените да носят традиционните мюсюлмански воали, покриващи цялото лице. Въпросните одежди са бурка или никаб - скриват почти изцяло лицето като най-често оставят много тесен процеп за очите. Само двама депутати в Белгия се въздържаха при гласуването.
На следващият ден, в друга европейска страна - Италия, жена отнесе 500 евро глоба, защото бе хваната забулена с бурка на обществено място. Местният закон в тази северозападна част на Италия забранява това.
На 11 май, подобна стъпка ще се обсъжда и във Франция. Жан-Франсоа Копе, изтъкнат член на управляващата партия и депутат, е един от яростните противници на бурката. Той беше и един от депутатите, които внесоха предложение номер 2283 за приемане на закон, който забранява носенето на дрехи или аксесоари на обществени места, които прикриват лицето.
Очевидно идат тежки времена за точно тази част от дамския гардероб, която има за цел да скрие лицето. Едни твърдят, че това прикриване накърнява достойнството на жените (Саркози); други смятат, че това съвсем не е религиозна репресия (Копе); трети обвиняват, че мюсюлмани, които практикуват полигамия, крият по този начин с коло жени живеят (френската полиция). В чувала дори спокойно може да пребивава и търсен терорист...Но повечето са сигурни, че бурка ще се превърне в тип облекло, което може да донесе на жените само глоба. И то солидна.
„Трябва да признаете, че когато не можете да разпознаете лицето, което ходи срещу вас по улицата, това е и огромен проблем свързан със сигурността", твърди лидерът на управляващата партия във Франция Жан-Франсоа Копе в интервю за Economist. Той е политикът, който първи предложи приемането на закон против бурката във Франция.
„Нека бъда пределно ясен", продължава Копе - „За мен това не е религиозен проблем. Става дума за нашата сигурност и възможността да живеем заедно. Когато срещнете непознат на улицата, първото нещо е да си стиснете ръцете и да се усмихнете един на друг. Когато не можете да видите усмивката, а само стискате ръката, вие изпускате една съществена част от идентичността на човека.
ислямските жени, често се транспортират в багажните отделения на колите, което според думите им е тяхно право да радват мъжете си по този начин...
Дали са прекомерно тъпи поради липса на светско образование или уплашени за европа ще има все по-малко значение и ще се приемат необходимите закони...
Джанлука Буонано, кмет на Варало Сесия, близо до провинция Верчели, в областта Пиемонт, Северна Италия, забрани този вид облекло при посещение на басейн или водни площи. Буркините включват забрадка, туника и дълъг панталон.
Според кмета видът на жена, облечена по този начин, можел да смути малките деца, пък и това облекло създавало "проблеми с хигиената".
"Ние няма винаги да бъдем задължително толерантни. Да си представим, че една западна жена се къпе по бикини в мюсюлманска страна.
Последствията ще бъдат обезглавяване, затвор или експулсиране. Ние само забраняваме използването на буркини, а ако това решение не се харесва на някого, може да си се къпе в банята", заяви кметът.
А това е реклама за ислямски бански костюм буркини... Да се чуди човек само да се смее ли или да подкрепи по-бързото приемане на законите против тези мюсюлмански глупости... още повече, че за част от мюсюлманите дори това е обида против исляма...
До 40 удара с камшик за жена в панталон
07 декември 2009 | 329 прочитания
Суданската журналистка Любна Ахмед Ал Хюсейн бе вкарана в затвора през септември, защото носи панталон. Законът в мюсюлманската република предвижда за това престъпление до 40 камшика. В мюсюлманските интернет форуми се разгоряха дискусии, доколко са били впити панталоните, за да покажат формите на тялото. За капак се оказа, че Любна води колонката "Мъжете говорят" на левия вестник "Aл Сахафа" и работи към пресслужбата на офиса на ООН в столицата Хартум.
Каква беше тая панталонена афера, която накара френския президент Никола Саркози да скочи веднага в защита на дамата, а генералния секретар на ООН Бан Ки-Мун да размаха заканително пръст?
На 3 юли 2009 г. около 30 полицаи нахлуват в известен ресторант в Хартум и арестуват една дузина жени, защото са облечени с панталони. Но не бързайте с реакциите: това не е полицейско насилие. Правното основание е чл. 152 от Наказателния кодекс на Судан, според който се прилага наказание "до 40 удара с камшик за носене на неприлични дрехи". Десет от арестуваните веднага се признават за виновни. Те отнасят по десет камшика всяка, след което са освободени. Между тях има и християнки.
С тъпоидни традиции от седми век, няма да стигнете далеч или да извоювате уважение; а законите против мюсюлманския кретеноизъм рано или късно ще стигнат и до ниво ООН...
|
( )