Швейцария е пример за Европа / Религия и мистика / Религия

Разликата между България и Швейцария е огромна.

Там досега си имаха само някакви си четири минарета, и от нито едно тях досега не е прозвучал зов за молитва. А при нас нещата стоят доста по-различно...

Тук имаме значителен процент коренно турско население, там си нямат такова.

Тук си имаме едно мощно Движение за права и свободи, чиято политическа тежест от година на година неизменно расте, там си имат само права и свободи, поради което такива Движения там не виреят.

Да се спрем на ръководеното и досега от верни кадри на бившата ДС (а вероятно и на бившия КГБ) Движение за права и свободи. Именно то беше мандатоносителят на повечето български правителства след прехода ни към демокрация.

И ако някога в Женева е "колил и бесил" (по-точно пекъл на бавен огън противниците си) покръстеният евреин Жан Калвин, то при нас къде по-цивилизовано и толерантно дирижира политическия живот побългарения турчин Ахмед Доган.

Дори великият наш политически бабаит Бойко Борисов си призна, че смята именно Ахмед Доган за своя най-могъщ и опасен противник.

Луканов, Виденов, Станишев, Филип Димитров, Костов, Симеон вече се сгромолясаха от политическата сцена, а вероятно скоро ще ги последва и Първанов.

А през това време Доган продължава невидимо, но уверено да управлява политическата рая. В ДПС отдавна вече има почти толкова потурчени български политици, колкото и български турци. И вероятно те заедно ще превърнат на следващите избори ДПС във втората политическа сила в страната.

Доган обаче не е нито религиозен, нито послушен агент на турското проислямистко правителство. Той е самобитен философ, който досега съумява доста ловко да съхрани своята относителна независима власт в страната от великите сили. С това той се превърна в единствения български политик, който поне публично не се кланя на никого.

За него религията е само един удобен и мощен инструмент за увеличаване на своето политическо влияние сред българските турци и нищо повече.

Трагедията на Доган е, че все пак е турчин, а това го превръща автоматично в най-мразения политик в България.

Впрочем освен него в страната ни почти няма други самородни политици от висока класа. Изключение прави единствено Иван Костов, който вероятно е на второ място в България по масова антипатичност след Доган.

Такава ни е страната, такъв ни е народът. А както знаем всеки народ има такива управници, каквито заслужава.

Нашият връх беше Тато. Дори и в момента ни управлява един негов бивш бодигард. А друг негов бивш бодигард - масонът и тамплиерът брат Румен Ралчев, напоследък се е размечтал да ни стане президент.

Ако и това се случи, ще можем да кажем:

Няма друг като нашия (вече небесен) Тато и Доган е неговия земен наместник, а Бойко и Румен неговите две мощни и дълги български ръце!