|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 Религията като крайна точка?
|
|
| Автор |
Kaлoмaин (горгона Медуза) |
| Публикувано | 04.11.09 22:43 |
|
|
Преди години - отново се извинявам, че не мога да си посоча източника на информация, но никога не съм си поставяла за цел да ги помня - та преди години четох, че сред американските астронавти, които са стъпили на Луната, се наблюдава интересна тенденция. Те или изпадат в депресивни състояния, или започват да се занимават сериозно с религия. И това няма нищо общо с онази приказка "Току що разбрахме, че дядо Коледа наистина съществува".
Авторът на статията твърдеше, че когато човек стигне до най-високата точка в кариерата си, когато постигне всичко, което изобщо може да се постигне, се изправя пред една равносметка, която при всички постижения си остава доста близо до нулата. Всъщност астронавтите не биха могли да постигнат повече от това, което вече са постигнали. И когато са стигнали точката, от която вече могат да гледат само надолу, са се насочили към религията.
Покрай тази статия съм се питала дали религията не е "спасителен пояс" за хората, които осъзнават и трудно преглъщат факта, че всичко постигнато не им носи пълното удовлетворение, за което мечтаят. Дали не е полезна за запазване на душевното равновесие на хора, които просто трябва да имат някаква цел, за да живеят, а всички възможни цели не им носят удовлетворение? Все пак това са хора, които не са се задоволявали с някаква обикновена кариера или благата на еснафския живот.
| |
|
Тема
|
Re: Религията като крайна точка?
[re: Kaлoмaин]
|
|
| Автор |
pikimos (Умерен) |
| Публикувано | 04.11.09 22:48 |
|
|
Абсолютно показателна в това отношение е книгата Еклисиаст от Библията. Препоръчвам я и на атеистите да я прочетат има много моменти за размисъл в нея дори и за тях.
| |
|
|
|
Каломаин, като цяло религиозните фанатици са два типа. Едните са хора, които постигат успехи, но в определен етап губят чувството си за уникалност. Другите са хора, които са имали мечти и амбиции за успех, но не са успяли да го постигнат и се хващат с библия в ръка за да се почувстват значими.
Jacob or Esau
| |
|
|
|
Еклисиаста е възхвала на грубия материализъм.
Силата е нищо без контрол.
| |
|
Тема
|
Re: Религията като крайна точка?
[re: loverrock]
|
|
| Автор |
Kaлoмaин (горгона Медуза) |
| Публикувано | 04.11.09 23:03 |
|
|
Темата е за такива, които са успели. Не знам дали някой би определил хората кацнали на Луната като такива, които са си изгубили чувството за уникалност или че не са си постигнали амбициите. Проблемът се появява след като са ги изпълнили.
И между другото не става дума за религиозни фанатици. Просто за хора, които са започнали да отделят в живота си много по-голямо място на религията, отколкото преди това.
| |
|
|
|
на коя религия, и по какъв начин са отделили внимание?
Силата е нищо без контрол.
| |
|
|
|
Ако под сериозно занимание с религия се разбира нещо от сорта на Едгар Мичъл от Аполо 14:
В различни свои изказвания Мичъл многократно е заявявал, че извънземни са посещавали Земята. Тези негови изказвания не са подкрепени от НАСА.
И ето накратко историята на депресията на Едуин Олдрин от Аполо 11:
През юли 1971 Олдрин напуска НАСА. Работи като директор на училището на американските ВВС за летеци изпитатели за по-малко от година. След това през останалата част на 70те се бори с депресия и алкохолизъм. До края на десетилетието след успешно лечение се възстановява. От тогава се занимава активно с популязирането на изследването на космоса и извънземения туризъм. Заедно с автора Джон Барнс, Олдрин е побликувал два научно-фантастични романа - Среща с Тибър и Завръщането.
А чарлз Конрад от Аполо 12 бил толкова депресиран, че на 69 годишна възраст се пребил с мотоциклета си, докато се опитвал или да му счупи скоростометъра или да го използва за ракета носител към Луната...
Не ми се рови сега за всички астронавти, но авторът на въпросната статия явно се е поувлякъл в рекламната си божия кампания...
ТОЗИ, КОЙТО ПРЕТОПИ МЕЧЪТ СИ В РАЛО, ПОСЛЕ ЩЕ ОРЕ ЗА ОНЕЗИ, КОИТО СА СИ ЗАПАЗИЛИ МЕЧОВЕТЕ!
| |
|
|
|
Не помня точно всичко - все пак я четох преди доста години. Не ставаше дума за една конкретна религия, нито за някакъв модел при насочването към нея. Помня, че един дори беше се разписал като мисионер. Някакъв беше се насочил към института на Кейси. Олдрин беше изпаднал в депресия и после се бил отървал чрез религията (предполагам евангелизъм) - това го помня със сигурност, защото е по-популярна личност и си припомнях за него всеки път като ми попадаше името му (между другото сега пак покрай него се сетих за статията). Армстронг си беше останал християнин, но по-ангажиран. Изобщо посоките бяха най-разнообразни, като единствена връзка между тях беше, че не са насочени към науката, а по-скоро към религия, паранауки, и т.н.
| |
|
Тема
|
Re: Религията като крайна точка?
[re: BЪPKOЛAKЪT]
|
|
| Автор |
Kaлoмaин (горгона Медуза) |
| Публикувано | 04.11.09 23:32 |
|
|
О, това сигурно е от уикито.
Изобщо нямам предвид това. Да си призная - става дума за списание от соцвремето. Основната идея на статията беше да се покаже в каква безизходица оставя капитализма своите герои, и какви богати перспективи има пред нашите. Т.е. темата беше далеко от намерението да създаде някакво впечатление за връзка на религията с науката.
Редактирано от Kaлoмaин на 04.11.09 23:38.
| |
|
|
|
Сверих за всеки случай и с официалните биографии от НАСА, но сега не ми се превежда. Тенденцията е ясна... Няма тенденция. На Луната са били едва 12 души. От такова малко число не могат да се вадят заключения, освен ако всичките 12 не бяха или затворени в психиатрични заведения или не бяха станали пастори.
Трябва да се има в предвид че, хората в полетите на Аполо са родени по време когато още се е летяло с двуплощници а телевизията е била фантастика. Не може да се очаква от тях да са абсолютни атеисти, когато са израснали в християнски семейства и възпитани като християни... На тях им се е наложило да преодолеят предразсъдъците. В тази светлина научния ентусиазъм на тези 12 мъже може да бъде само адмириран.
Що се отнася до тавана на постигнатото... Човек има изградени рефлекторни защитни механизми, срещу подобен срив. Един от основните от които е хобито. Всеки човек си има хоби, по стандарт различно от онова с което се занимава основно. Втори механизъм е семейството и така нататък... Смисъл в живота винаги може да се намери и дори да достигнеш таван в нещо, винаги има друго, дори и невзрачно, което си готов да правиш непрекъснато. За някого това нещо може да е религията, за друг риболова... Ето Олдрин се е консултирал с психоаналитик и си е изяснил тези процеси и е намерил; себе си като се занимава с реклама на достижимостта на космоса за всеки и с удоволствие пише научно фантастични книги. Но не можем от всички да очакваме едно и също (независимо дали добро или лошо) и да се подвеждат под един знаменател...12 души 12 съдби, това е крайната равносметка на хората стъпили на Луната...
ТОЗИ, КОЙТО ПРЕТОПИ МЕЧЪТ СИ В РАЛО, ПОСЛЕ ЩЕ ОРЕ ЗА ОНЕЗИ, КОИТО СА СИ ЗАПАЗИЛИ МЕЧОВЕТЕ!
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | >> (покажи всички)
| 
|
|
