Преди време пуснах ето

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Напълно съм съгласен с твоите доводи за принципната невъзможност да съществува вечен Бог-Творец.

Доколкото обаче Цялото е вечно, би ли ни описал каква е неговата основна структура, т.е. вечната праматрица на всичко съществуващо във времето и пространството?

А също така да ми отговориш на следния въпрос: след като е немислимо да съществува вечно "аз" (Бог-Творец), отделно от Цялото (с което съм съгласен), възможно ли е да съществува каквото и да е друго "аз", което да съществува, дори и за кратко, абсолютно отделно от Цялото?

Или всяко едно "аз" не е нищо друго освен една от безбройните преходни изяви на вечното Цяло?

Нещо като бързопроменливи вълни на повърхността на един безкраен и бездънен океан?

Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката.

Цялостта все пак се дели на материя и не-материя. Материята е подвластна/взаимосвързана на времето, а Бог не е подвластен на времето и материята. Така, че нашата "цялост" не е божията "цялост".

Цялостта като такава не познава нито време, нито пространство, понеже и времето, и пространството се извеждат от логиката на взаимоотношенията на частите. Цялостта не познава пространство, защото няма как да бъде някъде "другаде", няма как да се взаимоотнася към нещо "друго" като "тук" или "там"; не познава и време, защото няма някакъв обект, спрямо който да се определи "преди" или "след".

Така че Цялостта сама по себе си не се характеризира нито с време, нито с пространство - те са характерни за частите - а Цялостта е отвъд тях. Следователно Цялостта е вечна и безкрайна. Или да го кажем по друг начин - не познава другаде освен тук и друг момент освен сега.

Няма как да се определи, разграничи "начало" и "край" на Цялостта.

И как може да има каквото и да било "аз", дори за "кратко", "разделен" от Цялостта? Ако има нещо, "разделено" от нея, тя вече не би била Цялост, а част, следователно спрямо природата на Цялостта няма как да има нещо отделно от нея.

Всяко нещо с начало и край се явява преходно, но дефинирането на тази преходност все пак идва от гледната точка на частта, не на Цялостта.

Няма как да разделиш Цялостта на две или повече "цялости" - това не биха били вече никакви "цялости" а части. Пиша ти за Цялостта като такава, включваща абсолютно всичко и няма нищо "вън" от нея, нищо "друго".

Спрямо такава Цялост твоят "Бог" се явява част. И всъщност продукт на частичното ти тяло/съзнание (с други думи продукт на въображението ти).

Това пък откъде го измисли.

Материята НЕ СЪЩЕСТВУВА. Тя не е нищо друго освен временно и привидно статична форма на постоянно динамичната енергия, която няма изобщо съществуване в покой и представлява в своята цялост единно енергийно поле.

Древните са я наричали Дух, подчертавайки с тази дума фундаментално динамичния характер на реалността.

Навремето дори официалната философска доктрина на комунистическите страни, наречена "диалектически материализъм" гласеше, че всеки покой е относителен, единствено движението е абсолютно.

Поради това не е учудващо, че сегашният Далай Лама нееднократно е изразявал своето съгласие с основните постулати на диалектическия материализъм.

Така че, който иска да дефинира "Бога" по един съвместим с подобен динамичен подход към действителността начин, той трябва доста да се постарае.

Този "Бог" е само една измислица, създадена в мозъка ти по твой образ и подобие.

Ти си въздигнал самия себе си в един образ на съвършенство и този измислен образ смяташ сега за "Бог".

Понеже ти сам трябва да придадеш форма на всичко, което искаш да видиш формирано, затова си въобразяваш, затова си въобразяваш, че някой би трябвало да е създал и този широк свят, опознаваем от теб чрез твоите сетива, и този въображаем създател, породен единствено от тесногръдите ти илюзии, наричаш сега свой "Бог"; - а робуването на измамните си заблуди наричаш своя "вяра".

От това, че по всяко време и при всички народи на тази земя човекът си е създавал нещо, пред което да се прекланя, заключаваш, че порождението на твоята фантазия непременно трябва да отговаря на нещо действително, - и понеже мозъкът е съумял да го измисли, вярваш, че "Богът", който сам си създал, наистина съществува, и дори си готов да обясняваш какво ли не за него.

Независимо дали повтаряш онова, което други са казали някога за "Бога" и за "свойствата на Бога", или пък отхвърляш тези древни легенди и предпочиташ сам да си измислиш един "Бог", ти все оставаш в плен на същия тесен омагьосан кръг, начертан от собственото ти самомнително и гордо суеверие.

Тези думи принадлежат не на някой атеист, а на един забележителен европейски езотерик и са цитат от негова книга, озаглавена "Пътят към Бога" (1924).

Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката.

Тук не виждам противоречие. Все пак Материята може да се дефинира, да се осмисли да и се дадат математически измерения. Материята е нашата физическа реалност. А Енергията и Материята са взаимо-конвертируеми.

За мен, Бог е свръх-реалноста- аз чувствам неговата намеса в живота ми, аз усещам неговото присъствие. Аз лично го чувствам това присъствие в текстовете на Библията. Някой може да по почувства по друг начин.

Добре, но цялостта е илюзорна. Ти как си обясняваш цялостта? А и сам твърдиш, че Цялостта е "извън времето и промените в материята". Аз мисля, че човешките сетива и разбирания са ограничени за да се даде някаква смислена представа за понятието Цялост. Това е като вечният въпрос който хората си задават от деца "къде почва и свършва Вселената"?

Аз лично го чувствам това присъствие в текстовете на Библията.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Честито тогава. Машалла.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите