Re: Аз нося разделение, огън, меч и война / Религия и мистика / Религия

айде отново сгреши.

погленах в уикито за най-лесно . там пише :

Около 1000 година Константинопол е най-проспериращият и значим град на познатия до тогава свят. Разположен на място лесно за защита, стратегическо изгодно място, с централизирано управление съсредоточено в ръцете на абсолютния монарх – император. Византия една нация несравнима във всяко едно отношение. По време на управлението на Василий II Българоубиец най-близките и силни врагове на империята биват абсорбирани или обезсилени. След смъртта на Василий други императори без толкова управленченски талант заемат трона на империята наследник на Рим. През това време от Централна Азия се задава една нова заплаха. Турците, номадски племена, които през тези години приемат Исляма. Едно от тези племена, селджуките (наречени така на митичния си водач), с фанатизъм се нахвърля срещу "неверническата" Византийска империя. В битката при Манзикерт, през 1071 година, по-голяма част от имперската войска бива разбита от турците и един от съимператорите бива пленен. Поради тази загуба византийците се виждат принудени да отстъпят по-голяма част от Мала Азия (днес ядрото на турската държава) на селджуките.
От друга страна, турците също напредват на юг, към Сирия и Палестина. Един лед друг градовете по източното Средиземноморие падат в ръцете им и през 1070, влизат в Светия Град, Ерусалим. Това събитие развълнувало както Западна Европа така и Източна Европа. И двете започват да се опасяват, че турците могат да завладеят малко по малко християнския свят, унищожавайки вярата им. Също започнали да пристигат много слухове за изтезания на поклонниците отиващи в Ерусалим от страна на турските власти.
През 1081 г. на византийският трон се качва един способен генерал, Алексий Комнин, който решил да се противопостави на турското разширение. Но скоро си дава сметка, че сам не може да се справи. Поради което се съюзява със запада, въпреки че католическата и православната църкви са в схизма от 1054 г. Алексий се опитва да създаде наемна войска от западноевропейци, която да се обедини с имперските сили, да атакува турците и да ги накара да отстъпят в централна Мала Азия. Желаел да използва войни от нормани, които преди това завладяват Англия през 1066 г. и по същото време изтласкват византийците от южна Италия. Именно поради тези факти, Александър познава много добре силата на норманците и залага на тях като съюзници. Алексий изпраща пратеници да преговорят с папа Урбан II, за да помоли за съдействието му в набирането на наемници. Папата вече е показал способността си за намесване във военни въпроси когато призовал събора на Бог на който се забраняват военни действия от петък вечер до понеделник сутрин, което намалило значително конфликтите между различните феодали. Сега се отваря още една възможност на папата да покаже властта си. През 1095 г. Урбан призовава съвет в град Паленция. Там излага предложението на византийския император, но конфликта му с кардиналите присъстващи на събора и също така с Енрике IV, Император на Свещенната Римска империя и Германо-Римската империя (който подпомага един антипапа), излизат на първи план пред искането на Константинополският Император. Александър трябва да чака. Европа с близостта си си спечелва симпатията, а ислямът се превръща в един опасен и силен враг. Смесването на тези тенденции поражда Кръстоносните походи, представляващи желанието на западно Европейското християнство да спаси Източно Европейското от мюсюлманите. Резултата без съмнение, остава много далеч от първоначалните идеи. ... и т.н