|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 ИНСТРУМЕНТАРИУМ НА НАУЧНИЯ АТЕИСТ
|
|
| Автор |
Roxy (bittersweet) |
| Публикувано | 30.05.09 17:41 |
|
|
В науката можем да започнем с резултати от експерименти, с данни, наблюдения, с измервания - с "факти". Стига да можем, си измисляме богат набор от възможни обяснения и последователно изправяме всяко от тях срещу фактите. В хода на своето обучение учените биват оборудвани с комплект за идентифициране на измамите. От само себе си се разбира, че ученият взема този комплект със себе си всеки път, когато на вниманието му са предложени нови идеи. ако новата идея е оцелее след извършения с инструментите от комплекта преглед, ние я даряваме с топъл, макар и малко нерешителен, прием.
[...] Какво има в комплекта? Инструменти за скептично мислене.
Скептичното мислене се състои в това да конструирате и разберете добре аргументирано твърдение и - което е особено важно - да разпознаете невярното или измамно твърдение. Въпросът не е дали харесваме заключението, което се явява в края на разсъжденията, а дали заключението следва от предварителните условия и началната точка, и дали тези начални условия са верни.
Сред инструментите можем да изброим следните:
1. Винаги, когато е възможно, трябва да има независимо потвърждение на "фактите".
2. Поощрявайте всички сериозни защитници на други гледни точки да ви дадат самостоятелни тълкувания по наличните данни.
3. Позоваването на авторитети не означава почти нищо - "авторитетите" и преди са правили грешки. Със сигурност и занапред ще правят грешки. Може би по-точно ще е да кажем иначе: в науката няма авторитети - в най-добрия случай има специалисти.
4. Разгледайте повече от една хипотеза. Ако има нещо, което може да бъде обяснено, замислете се за всички начини, по които то би могло да бъде обяснено. След това помислете за опити, с които систематично да отхвърлите всяко едно от алтернативните обяснения. Това, което оцелее - хипотезата, която устои на опровержението в този Дарвинов подбор сред "множеството работни хипотези" - има много по-голям шанс да е правилният отговор, отколкото ако просто бяхте прегърнали първата идея, привлякла вниманието ви.
5. Опитайте се да не бъдете пристрастен към дадена идея, само защото е ваша. Тя е само временна спирка по пътя към знанието. Запитайте се защо ви харесва идеята. Направете почтено сравнение с алтернативите. Вижте дали не можете да намерите някаква причина да я отхвърлите. Ако не го направите вие, ще го направи някой друг.
6. Използвайте количествени измерители. Ако това, което се опитвате да обясните, има прикрепени към себе си някаква мярка и някаква числова стойност, ще ви бъде много по-лесно да изберете между конкурентните хипотези. Това, което е неясно и се свежда само до качествени характеристики, подлежи на много обяснения. Разбира се, във всички качествени проблеми, с които неизбежно се сблъскваме, има истини, които трябва да бъдат открити. Но намирането им поставя много по-големи предизвикателства.
7. Ако става въпрос за верига от аргументи, а не само за предварително поставени условия, то тогава всички брънки (включително и избраните предпоставки) трябва да са здрави - а не само по-голямата част.
8. Бръсначът на Окам - според това удобно емпирично правило, ако сме изправени пред 2 хипотези, които обясняват данните еднакво добре, трябва да изберем по-простата.
9. Винаги си задавайте въпроса дали хипотезата би могла да бъде фалшифицирана - дори само на теория. Предположения, които не могат да бъдат изпитани, нямат особено голяма стойност. (Замислете се над грандиозната идея, че нашата вселена с всичко в нея не е нищо повече от елементарна частица - например електрон - в много по-големия космос. Но ако никога не можем да получим информация от извън нашата вселена, дали идеята не се оказва невъзможна за опровергаване? Трябва да можете да проверявате направените твърдения. Трябва да дадете на заклетите скептици шанса да следват вашата аргументация, да повторят експериментите ви и да видят дали ще получат същите резултати.
(Из "Свят, населен с демони" на Карл Сейгън, с леки корекции в превода от моя страна)
| |
|
Тема
|
 П.С.: Пускам тази тема...
[re: Roxy]
|
|
| Автор |
Roxy (bittersweet) |
| Публикувано | 30.05.09 17:54 |
|
|
за подобряване на качеството на клубните дискусии и като еталон за предварителна проверка на всякакви паранаучни и окултни хипотези, така че любителите им предварително да знаят какво ги чака и сами да преценят дали могат да издържат на критериите...
Следва продължение за възможните и често допускани слабости в обосновките, както и на средствата за нарочна заблуда и отклоняване от тематиката, които за съжаление са много повече...
| |
|
Тема
|
 Re: ИНСТРУМЕНТАРИУМ НА НАУЧНИЯ АТЕИСТ
[re: Roxy]
|
|
| Автор |
Бapбapeлa (петата стихия) |
| Публикувано | 30.05.09 17:57 |
|
|
Не съм ти чела темата- много е голяма .
Но ще те питам следното .
Откога религията се числи наука и не беше ли по-добре да постнеш инструментариума на религията , за да се пъхнеш в тематиката .
| |
|
Тема
|
Re: ИНСТРУМЕНТАРИУМ НА НАУЧНИЯ АТЕИСТ
[re: Бapбapeлa]
|
|
| Автор |
Roxy (bittersweet) |
| Публикувано | 30.05.09 18:12 |
|
|
Гледаш едностранчиво на клуба - той е място за обсъждане на религиите и сблъсък между религиозни (в т.ч.окултистки и паранаучни) тези и атеистични възгледи. За инструментариума на религията или липсата на такъв нека си кажат религиозните - няма да им отнемам това удоволствие. Колкото до твоето изказване - звучи ми малко модераторско на място, където не си такава, или се лъжа?!
Редактирано от Roxy на 30.05.09 18:12.
| |
|
Тема
|
Re: ИНСТРУМЕНТАРИУМ НА НАУЧНИЯ АТЕИСТ
[re: Roxy]
|
|
| Автор |
Бapбapeлa (петата стихия) |
| Публикувано | 30.05.09 18:31 |
|
|
айде бе. и да не бях модератор някъде си , отново щях да ти отговоря по същия начин.
тогава ще те питам : кога атеизмът стана наука . защо реши , че това е инструментариумът на атеиста. определи - научен атеист .
каква причина има инструментите на атеиста да са :
това
това
или това
| |
|
Тема
|
Re: ИНСТРУМЕНТАРИУМ НА НАУЧНИЯ АТЕИСТ
[re: Бapбapeлa]
|
|
| Автор |
Roxy (bittersweet) |
| Публикувано | 30.05.09 18:43 |
|
|
Атеизмът е пряко свързан с научния начин на мислене, изискващ създаването на работещи хипотези въз основа на емпирични факти и доказатрества. Той изхожда от виждането, че доказуемо съществуващия свят е ръководен от естесвено възникнали общи и установими принципи, които могат да бъдат разбрани от човека. Научният атеист е онзи, който е достигнал до вижданията си по пътя на обмислянето на твърдения и доказателства и умее да ги подкрепи по научен път - не интуитивният/емоционалният/апатичният атеист - съответно стигнали до идеята по пътя на прозрението/разочарованието от религията/безразличието към вярванията. Научният атеист е онзи, който може да обясни, доколкото е възможно и доказуемо, как и защо действат природните принципи във физическия свят без божествена намеса. Което ни най-малко не му пречи да има духовност, несвързана с религията; но и не го задължава.
За инструментариума - често вярвам на цифрите повече, отколкото на хората, с кирки и мотики може да се копае до твърдата скала на необоримите хипотези, а мазачески пособия като четки и баданарки са по-подходящи за религиозните манипулатори, мерси...
| |
|
Тема
|
 Критика на критиката
[re: Roxy]
|
|
| Автор |
mo32 (обикновен) |
| Публикувано | 30.05.09 19:10 |
|
|
1. Винаги, когато е възможно, трябва да има независимо потвърждение на "фактите".
Какво значи "независимо" и какво значи "потвърждение"? Очевидно е, че науката се спонсорира/зависи от интереса на обществото. Пример - няма толкова богат учен, който да си построи ускорител на частици, подобен на този в ЦЕРН. Ами ако за изследване на някакъв феномен, трябва толкова скъпа и сложна апаратура, а няма комерсиален интерес от това, какво става?
Това е само пример(а има още много други посоки), че няма независими потвърждения - всички зависят от нещо и някой плаща за да поръчва музиката. Освен това, всеки учен защитава определена парадигма в научната област, в която работи.
2. Поощрявайте всички сериозни защитници на други гледни точки да ви дадат самостоятелни тълкувания по наличните данни.
С това съм съгласен. Само не зная какъв е критерият за сериозен защитник, но бих приел някой интелигентен и с не толкова големи капаци на очите.
3. Позоваването на авторитети не означава почти нищо - "авторитетите" и преди са правили грешки. Със сигурност и занапред ще правят грешки. Може би по-точно ще е да кажем иначе: в науката няма авторитети - в най-добрия случай има специалисти.
Ето това опровергава т. 1 - съмнението за грешка, винаги дава шанс на сляпата вяра. А много често специалистите по даден въпрос са или ограничени като брой, или са от една и съща страна на барикадата, поддържат една и съща теза.
Обикновено един човек или група се смятат за най-добри в областта и биват поддържани, а всеки, който им противоречи бива априори отхвърлен и приеман за "еретик" до доказване на противното.
Какво тогава му остава на обикновен човек, който няма нужната компетентност в съответна област? Да следва статуквото? Как да прецени чие експертно мнение е правилно? В повечето случаи става чрез смес от интуиция и вяра в способностите на специалиста, а не на логични доводи, тъй като нямаме нужната компетенция за да ги извадим.
4. Разгледайте повече от една хипотеза. Ако има нещо, което може да бъде обяснено, замислете се за всички начини, по които то би могло да бъде обяснено. След това помислете за опити, с които систематично да отхвърлите всяко едно от алтернативните обяснения. Това, което оцелее - хипотезата, която устои на опровержението в този Дарвинов подбор сред "множеството работни хипотези" - има много по-голям шанс да е правилният отговор, отколкото ако просто бяхте прегърнали първата идея, привлякла вниманието ви.
Тъй, след като накарахме един лаик, да съпоставя мненията на специалисти, в области, от които си няма представа, сега го караме да прави хипотези, и да ги съпоставя, а после да търси алтернативи. Как? На каква база?
Спирам дотук защото ще стане много дълго, пък мисля че идеята стана ясна.
Освен това атеизмът е вярата, че няма Бог. Както вярващите не могат да докажат че има Бог, а вярват в това, така и атеистите не могат да докажат че няма Бог, а вярват в това.
В сялата тая главоблъсаница обаче, не видях - ПРОБВАЙТЕ от личен опит! Може би защото религиите само плямпат и съответно атеистите също само плямпат. Животът не е доказване на теоретични тези. Животът е практика.
___________
| |
|
Тема
|
 Re: Критика на критиката на критиката
[re: mo32]
|
|
| Автор |
Roxy (bittersweet) |
| Публикувано | 30.05.09 21:50 |
|
|
1. За финансовата страна на нещата съм съгласна - насоките за изследвания едва ли се определят независимо и без отчитане на дадена конюнктура, особено в науките, които са по-близки до основните потребности и дейности в човешкия живот... В някои науки има и явна градивна борба между новите парадигми (сещам се за стремежа към нова обобщаваща теория във физиката, но с познания само от НПФ, така че друг да каже повече). Съществува и принципът "наука заради самата наука", който всъщност е подкрепян от автора на мъдрите думи по-горе, макар че не съм сигурна къде минава границата между общественополезна (без задължително да е обвързана с комерсиалните цели на големи компании) и чиновническа книжноплъховска наука, така че не мога да кажа повече. Знам само, че социалният анализ "разходи-ползи" е твърде сложно нещо. Но пък явно има доста теории, за които още никой досега не е платил достатъчно, за да наложи противните, макар че историята помни и силови противоборства с властно-административни средства в някои науки в определени политически системи...
2. Тук сме на едно мнение.
3. По-скоро смисълът (от гл.т.на цялостното послание на книгата) е да не се придържаме към авторитети, а към работещи и водещи до здрави вериги от причинно-следствени връзки теории, защото същите тези авторитети могат да направят погрешна стъпка след редица напредничави постижения, водени от собствените си качества и виждания, което обаче не ангажира и не спира науката им в цялост (примери са Айнщайн след Теорията на относителността, който се съмнява в квантовата физика и някои расистки изказвания на един от откривателите на ДНК - Уотсън)... В дългосрочен план науката все пак се самопречиства от водещи до задънени улици теории. Тук обаче като човек на една твърде богата на школи и услужлива в политическо отношение хуманитарна наука, си самоотнемам правото на категорични коментари и го оставям на природонаучните приятели...
Колкото до основните преценки и действия на лаика - на практика е така и всички научни атеисти тук сме повече или по-малко вярващи в нечия правота, тъй като не можем да бъдем "специалисти по всичко". Никой не може...
4. Отново за лаиците - първо трябва да се запознаят с някаква популярна литература по въпроса (на практика писана от авторитети и отразяваща основните парадигми за момента), да ги посблъскат, да разсъдят доколкото могат трезво и критично от гл.т.на опита и здравия разум и ако имат търпението да стигнат до това - да си направят сами изводите. със съзнанието, че все пак са лаици и без да се взимат твърде насериозно... Ако ли не, да се занимават с онова, от което наистина разбират и да оставят другите неща в ръцете на технократите (макар че дългосрочно това може да излезе опасна ситуация с голям брой "специалисти в тесния и идиоти в широкия смисъл на думата").
Опитът - това са емпиричните факти, които се използват като предпоставки за създаване на хипотези. Ако съзнаваме уникалността на всеки човек и на доста ситуации (което не изключва известно, но не абсолютно типологизиране), би трябвало да стигнем до идеята, че в собствения ни живот не можем да разчитаме много на чужди съвети, на писаното в книжките или целия насипен боклук от популярната култура; да не вярваме дословно на авторитети и да мислим критично за важните неща, като търсим повече от едно решение на житейските си задачи... Затова пък в цялата тази сложнотия има и разни неща, хитро създадени за улеснение като морал, традиции и поп-култура например.
От друга страна, какво е опитът за теб - ако ти от свой опит знаеш, че духове няма, но изведнъж се появи някакъв убедителен човечец с цяла компания, които вземат да те увещават и прилагат примери от техния си опит, че такива има, какво ще направиш?
| |
|
Тема
|
Re: Критика на критиката на критиката
[re: Roxy]
|
|
| Автор |
mo32 (обикновен) |
| Публикувано | 30.05.09 23:42 |
|
|
От друга страна, какво е опитът за теб - ако ти от свой опит знаеш, че духове няма, но изведнъж се появи някакъв убедителен човечец с цяла компания, които вземат да те увещават и прилагат примери от техния си опит, че такива има, какво ще направиш?
Опитът - това са емпиричните факти, които се използват като предпоставки за създаване на хипотези.
Сега ще ти кажа какво е за мен науката и практическият опит.
1. Науката е сегментира до такова теоретично ниво, че става безполезна.
2. Ще ти дам подходящ пример, за да изясня и горната точка и точката за опита.
Има цели университети, които учат определени хора как да лекуват други хора. О.К. Здравето е ценност от първостепенна важност, с това няма човек, който да не е съгласен (изключая хипохондриците).
Къде обаче се учат хората как да си пазят и съхраняват здравето?
Някой се разболява и отива на лекар - делегирал си е правата на специалиста, нека той да се справя с проблема. Самите лекари от своя страна също не са в по-добро здравословно състояние от своите пациенти.
Та на какво практично нещо ни учи науката в тоя случай и какво ни е отнела с високо си ниво на сегментация и специализация? Безспорно западната медицина има много успехи с вирусните заболявания и тежките травми(хирургията). Обаче вместо да се наблегне на превенцията, набляга се на лечението. Питай своето ДжиПи, колко търговски представителя на ден минават при него, за да предписва техните лекарства!
Разбираш ли, науката е индустрия, дори в толкова важна област като здравето и вместо да се пестят пари и най-важното болка, с едно елементарно обучение за превенция, то бизнесът разчита на човешкия мързел и учи хората да делегират своията отговорност на разни институции и частни фирми. Иначе би умрял бизнес за милиарди долари/ерво и т.н.
Същото е и с Религията - където личната отговорност е прехвърлена на една институция, защото някога си са установили, че чрез единна религия, хората се управляват много по-лесно.
Подобно е и с държавата и нейните институции - полицията пази, училището учи и т.н. Съвременния човек е делегирал правата си по разни кухи институции, защото не иска да поема отговорност.
Нека се върнем на опита - за мен в основата на практическия опит е поемането на лична отговорност. В примерът за здравето, това означава да зная как да се грижа за своето здраве и да се опитвам да го правя на практика.
И стигаме до човечеца с духовете - няма значение дали вярвам или не, ако може да ми ги покаже и да ми даде практическа причина за общуването с тия духове. Ако обаче само плямпа и се опитва да ме убеждава, няма с какво да ме спечели, а по-вероятно е да иска да печели от мен или пък е някое куку.
В единият случай той има личен опит и поема отговорност като иска да го сподели, да ме учи, във втория случай е лаладжия и шмекерия, който разчита на моя наивинитет, за да изкара за втори Ролс Ройс и пет пари не се интересува от действията си и последствията от тях.
На мен не ми пука какво казва науката или пък религията. Сблъсквал съм се с достатъчно амбициозни или пък тесногръди хора, които не могат да помогнат на себе си, а са тръгнали да учат другите как да живеят. Ако някой има нещо да сподели и да покаже - О.К., има моето внимание и уважение. Останалите могат да получат само вниманието на лапнишараните, ама те това търсят, така че всички сме доволни.
___________
| |
|
Тема
|
Re: Не съм ти чела темата- много е голяма .
[re: Бapбapeлa]
|
|
| Автор |
AGLER () |
| Публикувано | 31.05.09 01:50 |
|
|
И аз не съм ти чел постинга,
много е тъп вероятно.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | >> (покажи всички)
| 
|
|
