БОГ и БТК / Религия и мистика / Религия

Безспорно това разделение на Виссарион между Двете Начала е изключително оригинално и струва ми се дори напълно ново в осветовната религиозна мисъл.

Но за да няма недоразумение, аз ще кажа тук как съм я схванал - тъкмо и останалите да разберат за какво става въпрос, а ти ще ме коригираш, ако греша.

Нека обаче най-напред в този постинг се спрем само на първото от тези две Начала.

Традиционната представа на почти всички големи религии се състои в това, че в основата на вечно променливата наша Вселена лежи едно вечно разумно творческо начало, което лежи отвъд всякаква представа или възможност за теоретично познание. Философите го наричат просто битие или Абсолют. Изключително важно е в никакъв случай да не се приписва на това космическо начало някаква човекоподобна разумност и в частност целеполагане.

Има един вечен, неизменно присъстващ Единен Живот отвъд безбройните му форми, подвластни на раждане и смърт.

Много хора използват думата Бог, за да го опишат; аз често го наричам Битие. Думата Битие не обяснява нищо, както и думата Бог. Битие все пак има предимството на отворено понятие. То не свежда безкрайното невидимо до някаква крайна същност.

Невъзможно е да се изгради мисловна представа за него. Никой не може да претендира за изключителни права върху Битието. То е самата ви природа и е непосредствено достъпно усещане за собственото ви присъствие.

Екхарт Толе

"Абсолютът - казва един някога известен английски философ, - няма годишни времена, но винаги има листа, плодове и цветове."

А ето какво казва по този повод неговият едноименик - знаменитият средновековен мистик Майстер Екхарт (1260-1328):

Бог е крайната реалност, която трябва да бъде достигната, но без разсъждения и образи – ако мислиш, че намираш Бог чрез някакви разсъждения, това не е Той и ти грешиш. По трудно преодолимата грешка е тази с виждането Му чрез някакъв образ. Бог не е нито мисъл, нито образ.

Когато постигнеш това чисто съзерцание на Бога, няма да пропуснеш да го разбереш, и тогава настъпва единението на волите и човекът се превръща в съзнателно оръдие на Божията воля.

Защото Божието е е моето съм.

"Хората често ми казват "помоли се за мен", а аз си мисля - защо излизате? Защо не останете в самите себе си и не черпите от собственото си съкровище?... По същество във вас самите е заключена цялата Истина."

По същият повод един от най-дълбоките мистици на 20 век - Bo Yin Ra (1876-1943) пише в своята "Книга за живия Бог":

Вие все още говорите за "Бога" като за "Творец" на всички неща, "сътворил" за своя прослава един безкраен свят.

Но такава представа за Бога и такова обяснение за съществуването на света са били извиними само в дълбоката древност, когато не се е знаело нищо за това, как се проявяват днес в своето действие стихиите на Прабитието, които всъщност би трябвало да подтикнат мисълта ви да се откаже от старите си представи.

Стремежът тези представи да бъдат запазени днес е толкова глупав, колкото и кощунствен!

Я в статията си "Основи на истинската теософия" той пише:

Безцелно би търсила душата, ако се опитва да срещне своя Бог някъде в безбрежните простори или във висшите духовни сфери.

Безсмислени биха се оказали възвишените учения на величавите Учители на човечеството, ако създадените от тях образи на Бога се отнасяха към един "бог", който царува като "върховно същество" над другите духовни индивиди.

Както никъде по земята не можем да срещнем чисто електричество и все пак тази сила протича през всяко нещо на нашата планета, така и във всички духовни сфери е во веки невъзможно да срещнем Бога, въпреки че всичко живо има битие само като изразна вечно творящата Божия сила на проявление.

Ала както електричеството се нуждае от известни апарати, за да стане видимо и познаваемо, така и Бог е сега и во веки видим и познаваем единствено в духовните същества, които изцяло съединени със силата Божия, са станали най- чист израз на Божията същност.

Както е известно древната идея за вечния творчески разум (Логос) като активната творческа част на вечната праматрица на битието, бива взаимствана по-късно от християнството, което обявява човекът Исус като единствено въплощение на предвечния Логос във преходна форма. Като цяло тази странна смесица от чиста духовност и религиозно суеверие и досега изглежда непреодолима.

Дори най-дълбокият раннохристиянски християнски църковен учител, Ориген, все още е твърде далеч от настъпилата след това профанация на християнството.

Той все още гледал на всички исторически събития, включително и най-святите за християните, само като на преходни символи на един достижим единствено за духовното зрение вечен творчески космически процес.

Според него по-напредналите в Духа християни се интересуват от самата Истина, т.е. от "Вечното ("Духовно") Евангелие", на което историческото Благовестие не е нищо повече освен сянка и символ.

С "плътските" християни обаче, препоръчва той, ние не трябва да говорим за нищо друго, освен за Исус Христос, при това разпнат.

Подобни са вижданията и на последователят на Ориген, бащата на историята на християнската църква и главен организатор на злополучния Никейски събор - Евсевий Кесарийски.

В едно свое писмо до него приелата християнство сестра на император Константин Велики - августа Констанция го помолила да и изпрати "икона на Христос".

"Евсевий е изумен. За каква икона говори тя? Пък и защо и е такава? Дали това е истинният и неизменяем образ, съдържащ в себе си същността на Христос? Или пък е рабският образ, който Той приема заради нас?

Първият, отбелязва Евсевий, е очевидно недостъпен за човека: само Отец знае Сина. Рабският пък образ, приет от Него във Въплащението, вече е смесен с Божествената Му природа. След Своето Възнесение на небесата Той сменя този рабски образ с великолепието, което предварително открива на своите ученици (при Преображението) и което превъзхожда човешката природа. Очевидно това великолепие не може да бъде обрисувано с безжизнени цветове и сенки. Дори самите апостоли не могат да го съзерцават. Ако дори в плът Той има такава сила, какво да кажм за Него сега, когато рабският Му образ е сменен от славата на Господа и Бога? Сега Той отпочива в непроницаемото лоно на Отца...

"Историческият" образ на Христос, "ликът" на Неговото унижение, вече е изместен от Божието великолепие, в което Той сега пребивава. Това великолепие не може да бъде гледано или изобразявано, но в определеното за това време истинските християни ще бъдат приети в тази слава на бъдещия век."

Протойерей Георги Флоровски. Християнство и култура, София 2006, с. 125-126.

Особено важно е да имаме ясна представа за духовните процеси, които пронизват не само нашата планета и Слънчева система, а също така желият видим и невидим космос:

Преди всичко да осъзнаем и да превъзмогнем заблудата, че Човекът е чисто и просто проявната форма, която на тази земя означаваме с името "човек".

Доколкото се занимаваме само с човешката проявна форма на тази земя, ние сме изправени просто пред едно дисхармонично устроено животно, - дисхармонично, защото се стреми да се изживява не само като животно, но очевидно получава жизнени импулси и от други сили, непринадлежащи към силите на животното, - дисхармонично, защото тези чужди на животинската природа сили направо му пречат да изживее живота си в животинско доволство, необременен от чувството за вина.

Това, че си се родил на тази планета, е също следствие от характера на твоето първоначално действие в сферата на неизбежните последици, защото наистина: в неизмеримото пространство има безброй планети, обитавани от “човеци” и от същества, които и външно приличат на земночовешкото животно, така че ти би могъл да намериш животинското си тяло и на някое друго от тези небесни тела.

Всички човешки същества на обитаваните планети от други слънчеви системи са “паднали” някога от Светлината по същия начин както и ти!

Сред твоите далечни материално въплътени спътници има много по-щастливи, както и несравнимо по-нещастни...

Не бива естествено да си ги представяш в чудовищен облик, защото формата на животинското тяло на земния човек не е произволно явление, възникнало само на нашия малък спътник на Слънцето, а е обусловена от закономерни дадености, които са в сила за целия неизмерим, физическиматериален космос и които в последна сметка имат – духовен произход.

“Падението” на човешкия дух от чистия, субстанциален духовен свят в зоната на действие на абсолютното “Нищо” не е станало само еднократно някога, в дълбока древност, а се извършва непрестанно от веки и во веки, така както и физическиматериалният космос, въпреки неспирното си ставане и отмиране, като цяло съществува и ще съществува все пак извечно, едновременно с царството на вечния Дух като негово – “най-външно противодействие”...

Ала по всяко време има и малко на брой духовни човешки същества, които не претърпяват “падението” и не “изгубват” своя Бог в себе си.

... сега ще ти кажа нещо, което може би и сам вече предугаждаш: - че духовните усилия на тези непаднали Човеци, както и на собствените им възпитани от тях “Синове” и “Братя”, за спасението на впримчените в животинската природа и отпаднали от сияйния кръг на духовния свят същества съвсем не са насочени само към нашето земно човечество...

На всички обитавани планети в неизмеримия космос могат да се намерят тези Помагачи, останали в съзнателния Живот на субстанциалния Дух и за всеки от тези светове те възпитават измежду падналите човеци свои духовни “Синове” и “Братя”, посредством които и тук, на нашата земя, полагат усилия да стигнат до тебе и да те избавят от неволите ти.

Твоята цел съвсем не е да станеш един от техните “Синове” и “Братя”, защото сега е вече твърде късно за това, тъй като такава способност се придобива непосредствено след падението само чрез свободен волеви импулс на индивида...

От теб не се иска нищо друго освен днес, още през земните си дни, да осъзнаеш откъде си произлязъл и къде можеш да се завърнеш.

Ние искаме да ти посочим “пътя” към това завръщане.

Bо Yin Rа. Книга за живия Бог

Виссарион като цяло приема без възражения всичко това. Но обръща внимание на един много важен факт; земният човек е дълбоко противоречив по природа.

Той прекрасно може да разбира, че дадено нещо му вреди (например пушенето или пиенето) и въпреки всичко да продължи да го прави. Поради това досегашните усилия на всички Учители на вечната космическа мъдрост да помогнат на нашето земно човечество са се оказали напълно безуспешни.

За едно наистина разумно същество е напълно достатъчно да разбере, че нещо наистина му вреди и той дори и да иска няма да може повече никога да го прави.

Оказва се, според Виссарион, че нашето земно човечество представлява някаква непонятна за разума космическа аномалия.

Причината за това, твърди той, е че земните хора притежава нещо ново и уникално, което останалите разумни същества във Вселената нямат: индивидуална душа, благодарение на която те чувстват живота в неговата конкретност, започват да изпитват потребност и от лично безсмъртие, а не схващат своя живот само като преходна конкретна проява на едно общо за всички универсално разумно начало.

Ако не съм точен, моля те, пиши какво точно твърди Виссарион по този въпрос.

Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката.