|
|
|
Тема
|
 Тема в чест на AGLER
|
|
| Автор |
Aлekc (необвързан) |
| Публикувано | 19.02.09 20:21 |
|
|
AGLER бе един от първите тук, които разбраха, че моята "религия" е свързана с все по-ясното усещане, че живеем в един необятен, пълен с чудеса и загадки, неизчерпаем за познанието ни вечен свят.
И поради това тя няма почти нищо общо с дискутираните тук традиционни религии.
Казвам "почти", защото в основата на всяка голяма религиозна традиция стои някой, който е имал многократно по-интензивно и дълбоко осъзнаване от мен на вечната загадка на битието.
Именно това негово осъзнаване е придавало на всички негови лични схващания за живота и света особена убедителност, дори и тогава, когато по-късно се е оказвало, че те са доста спорни и дори погрешни.
Последното нещо, което би ми хрумнало е да създавам нова религия, та дори това да е религия от нов тип.
В случая обаче това изобщо не се налага, защото подобен на моя опит са имали и продължават да имат стотици хиляди хора от всички времена и народи.
Не ми е известно сред тях да е имало дори един единствен "набожен" човек. По-скоро повечето от тези хора са били смятани навсякъде за неблагонадеждни или за еретици.
Общото за тях е, че след своето обръщане от света на преходното към неговия вечен първоизвор, всички тези хора са губели всякакъв интерес към официалната религия (или религии) на своето време. За тях атеизмът не е с нищо по-различен от религиозните суеверия и предразсъдъци, с които се бори.
И наистина, често се случва верующи хора да изгубят вярата си и да станат атеисти. Както и обратното, доскорошни атеисти внезапно да се обърнат към вярата и да се приобщят към някоя религиозна традиция.
Но не ми е известен нито един единствен случай на човек обърнал погледа си към Вечното, който да е станал по-късно убеден вярващ в дадена религия или атеист.
Ето какво казва един от моите по-старши неформални събратя в тази най-древна от всички "религия":
Шри Рамана Махарши (1879-1950)
Няма мистерия по-голяма от тази: ние, които сме самата действителност, търсим Действителността.
Ние мислим, че има нещо, което скрива от нас Действителността и че докато не го разрушим, ние не ще можем да постигнем Истината.
Това очевидно е нелепо.
Ще настъпи ден, в който ние ще се смеем на миналите си усилия.
Това, което ще постигнем в този ден е налице и сега тук.
Ето какво пък написах аз днес по същия повод:
Ние смятаме, че трябва да направим нещо, да постигнем нещо или поне да променим нещо, за да излезем от омагьосания кръг.
А такъв омагьосан кръг просто няма.
И затова не е нужно нищо да правим, постигаме или променяме, за да излезем от него.
Дори и при някой като Прем Рават не е нужно да ходим, за да задоволи духовната ни жаждата, защото вече не изпитваме такава.
Защото, ако досега сме правили усилия да се движим във всички посоки, сега се чувстваме сякаш сме седнали в пълен покой във влака на времето и наблюдаваме през прозорците му как светът продължава сам да се движи край нас с огромна скорост.
Вътрешното лутане завинаги е приключило и за нас истинското пътешествие едва сега започва.
Ето, AGLER, прецени сам - какво общо има тази космическа по дух "религия" с всички тези алчни и лицемерни мошеници и техните фантасмагории, за които говорихме отново преди малко?
Не по своя воля се ражда човек, не по своя воля живее и не по своя воля умира.
| |
|
|
|
Ето, AGLER, прецени сам - какво общо има тази космическа по дух "религия" с всички тези алчни и лицемерни мошеници и техните фантасмагории, за които говорихме отново преди малко?
Алекс,
твоята "религия си" е чиста
проба атеизъм завоалиран
с "религиозни" мистификации за разкош
и декориран с някакво "безсмъртие" за собствено успокоение.
Е аз не вярвам в никакво безсмъртие
защото вътрешно съм убеден, че всичко за човек
започва с раждането и завършва със смъртта и
това е нещо съвсем естествено за всеки жив организъм,
също така отдавам твоите "преживявания" на съвсем
обясними фактори, но до тук стигат различията между нас.
А, забравих да спомена, и че не виждам
нищо "космическо" в твърденията ти, освен
ако не търсиш там оправдание за идеите ти за
"безсмъртие", макар аз моето "безсмъртие" и моята
"вечност" да ги виждам в доста по прост вариант, а
именно, че след смъртта си човек се превръща в химическите
елементи от които природата го е създала.
| |
|
Тема
|
 AGLER
[re: AGLER]
|
|
| Автор |
Aлekc (необвързан) |
| Публикувано | 19.02.09 23:36 |
|
|
Благодаря ти за искрения и коректен отговор!
Искам да те попитам следното: според теб как така твоето индивидуално съзнание се е появило от нищото?
И дали то наистина е продукт единствено на твоето тяло и твоя мозък, а не на цялата Вселена, която далеч не се състои само от вещество?
Разбира се благодарение на твоето тяло и особено на твоя мозък това твое съзнание се фокусира там, където ти си в момента. Но това съвсем не означава, че след смъртта на твоето тяло, то не би могло да се фокусира и в някаква друга форма.
Не друг, а уважаваният от мен материалист и атеист Фойербах задава един много прост, но важен въпрос:
Възможно ли е по принцип едно крайно материално същество да има не само усет, но дори и понятие за безкрайното?
И категорично отхвърля тази възможност.
Фойербах е убеден, че човешкото съзнанието е безкрайно по своята същност, макар че то разбира се няма личен характер и не ни гарантира лично безсмъртие.
Самият факт, пише Фойербах, че човек изпитва копнеж по безкрайното, може да се обясни само с това, че самата природа на съзнанието, на разума, на волята, на чувствата е безкрайна и вечна.
Да, разбира се, ние всички сме смъртни, но нашата природа, нашият първичен потенциал е безкраен и вечен. И именно него всеки от нас усеща като свое истинско"аз", а не своята малка, бързопреходна смъртна личност.
А религиите според Фойербах са само първоначални и незрели опити на човечеството да обективира и визуализира своята безкрайна същност в отчуждена от самото него форма.
Не по своя воля се ражда човек, не по своя воля живее и не по своя воля умира.Редактирано от Aлekc на 19.02.09 23:37.
| |
|
|
|
Възможно ли е по принцип едно крайно материално същество да има не само усет, но дори и понятие за безкрайното?
Възможно е,
достатъчно ми е да погледна звездното небе в ясна лятна нощ
за да проумея "безкрайноста", само че предпочитам да се насладя
на гледката отколкото да затормозявам съзнанието си с определяне
на понятието "безкрайност".
Искам да те попитам следното: според теб как така твоето индивидуално съзнание се е появило от нищото?
И дали то наистина е продукт единствено на твоето тяло и твоя мозък, а не на цялата Вселена, която далеч не се състои само от вещество?
Да, убеден съм, че моето индивидуално съзнание е продукт
единствено на моето тяло, моята нервна система и моят "мозък".
Доказателството за твърдението си виждам у онези, които поради
една или друга причина имат някаква "повреда", някакъв "дефект"
в организма, тялото и мозъка и съзнанието им не се отличава от
съзнанието на едно животно.Ако въобще може да се говори за
"съзнание" при по тежките случаи на увреждане.
Алекс,
не смяташ ли, че този живот и този свят са достатъчно хубави
и красиви за да им се наслаждаваш с цялата си душа, вместо
да тормозиш "съзнанието" си с проблема от къде се е появило
то, има ли космически произход и ще остане ли това "съзнание"
след смъртта ти някъде в безкрайноста.
Преди 2000 години хората са обяснявали много неща със
свръх силата на Бога, днес същите тези неща един средноинтелигентен
тинейджър ще ги обясни с чиста наука, а след 2000 години хората ще
обясняват по същият мотивиран начин проблемите които тебе сега
те терзаят.
Всеки живее с времето си и никой не го е надскочил Алекс.
За това радвай се на живота и на всеки един момент за който
природата ти дава възможност да се радваш на този свят.
| |
|
Тема
|
Re: AGLER
[re: AGLER]
|
|
| Автор |
Aлekc (необвързан) |
| Публикувано | 20.02.09 12:30 |
|
|
Въпросът не беше дали ти можеш да погледнеш звездното небе в ясна нощ и дори дали можеш да дадеш определение на понятието безкрайност, а само един: откъде в едно крайно съзнание, продукт на едно ограничено тяло, може да се породи чувство за безкрайност, предизвикано от тази гледка?
Ти пишеш, че си убеден в това, че твоето индивидуално съзнание е продукт
единствено на твоето тяло, на твоята нервна система и на твоя "мозък".
И за доказателство посочваш общоизвестния факт, че у онези, които поради
една или друга причина имат някаква "повреда", някакъв "дефект"
в организма, тялото и мозъка и съзнанието им не се отличава от
съзнанието на едно животно.Ако въобще може да се говори за
"съзнание" при по тежките случаи на увреждане.
Да наречеш индивидуалното си съзнание "продукт", означава да отречеш факта, че ти смяташ, че мислиш и пишеш по своя воля своите постинги, а не като някакъв биоавтомат.
Естествено е, че съзнанието ни не би могло да функционира, ако има сериозно нарушение на функциите на тялото ни. Ако ти се парализира ръката, няма да можеш да я движеш, ако ослепееш, няма да можеш да виждаш, ако изпаднеш в кома, няма дори да можеш да съзнаваш. Но ако съответно лекарите ти оправят ръката, очите или те изкарат от комата, пак ще си бъдеш ти, нали?
Днес се извършват доста трансплантации на жизнено важни органи - включително трансплантации на мозъчни клетки, взети от централната нервна система.
Днес някои учени смятат дори, че ако ти пресадят чужд главен мозък (технически засега почти невъзможно), ти отново ще си останеш ти.
Вероятно си забелязал, че ти постоянно ядеш, пиеш и ходиш по голяма и малка нужда.
Започнал си земната си кариера като оплодена яйцеклетка, появил си се на бял свят като малко бебе и постепенно си се превърнал в това, което си сега.
Не ти ли хрумва, че в тялото ти непрекъснато се извършва пълна подмяна на всичките му съставни части без изключение!
За около 7 години дори един единствен атом на твоето тяло не остава неподменен.
Така че не съзнанието е продукт на тялото, а по-скоро и тялото, и съзнанието ти са проява на някаква градивна творческа сила, която наричаме Живот, Природа, Бог и т.н.
Древните са описвали всяко живо същество като състоящо се от вещество и облик (или от материя и форма). Веществото непрекъснато се променя, а обликът се съхранява. Този ръководен център, който управлява тези процеси са наричали "душа".
Съответно растенията според тях имали само "растителна душа", докато животните имали и втори подобен център, наречен "животинска душа."
А при хората в сила влиза и трети подобен център, наречен "разумна душа", който управлява всички функции, свързани със разумното мислене и с използването на словото.
Добре е, че си познавач на изкуството на древните народи. Но не би било зле да си малко по-наясно с техните научни достижения.
Защото днешните ученици съвсем не се справят по-добре с геометрията на Евклид, отколкото овладялите геометрията младежи в древността.
Това да се смята, че днешните тинейджъри са по-наясно от Платон или Аристотел с проблемите на живота е смешно. Разбира се далеч не всичко, което те са смятали е било вярно, но в основното те са били прави, защото са били гении.
А днес повечето учени са само чиновници...
Не по своя воля се ражда човек, не по своя воля живее и не по своя воля умира.
| |
|
|
|
За около 7 години дори един единствен атом на твоето тяло не остава неподменен. - и какво? Важното е да не се подменя информацията.
Тук има уловка - когато сменяш компютъра и копираш стария във новия, ти всъщност запазваш "личността" му във съвсем други атоми. И обратното - същия компютър може да бъде изтрит и записан с нещо съвсем друго.
Аз не твърдя, че съзнанието се побира единствено в познатия ни "хардуер" без да има протежение и някъде другаде, но доказателства за това другаде няма. Може би паранормалните явления малко объркват здравия ни материалистически мироглед? Никой досега, обаче, не ги е вкарал в нещо като наука.
Тук съм за да разговарям с философи, овце си имам!
| |
|
|
|
Това, което все още никак не е ясно е, каква роля играе полевата форма на материята и енергията в биосферата в цялост и живите организми в частност.
Не зная дали ти е известно, но някои древноиндийски теории твърдят, че докато сме живи, в зоната на сърцето (според някои отдясно) се намира така наречения "постоянен атом" на организма, който единствен никога не се подменя и съхранява цялата информация за живота на индивида. В момента на смъртта той напуска тялото по някой от основните енергийни канали на организма.
Ако човекът е достигнал приживе до достатъчно високо ниво на интензивна съзнателност, около него възниква различно по големина живо и съзнателно енергийно поле.
Неговата съдба е също различна в зависимост от това дали то е в състояние да самоподдържа съществуването си самостоятелно или не.
Що се касае до хората, недостигнали приживе необходимата "критична маса" на съзнателност, те изпадат в пълна безсъзнателност, съпроводена с амнезия за своето предишно съществуване, докато не настъпи подходящ момент техния постоянен атом да се свърже с някой новозаченат индивид.
Съвсем не твърдя, че тази хипотеза е вярна, но очевидно тя не е в никакво противоречие нито с материализма, нито с атеизма, нито със здравия смисъл, нито дори със съвременната научна картина на света.
Не по своя воля се ражда човек, не по своя воля живее и не по своя воля умира.
| |
|
|
|
Ето какво казва един от моите по-старши неформални събратя
Той излъчва младост и благост,а ти тлъстина и смрад.Не може да ти е събрт
Редактирано от Meмeнтoмopи на 20.02.09 14:58.
| |
|
|
|
Абе ти неграмотен ли си? Може ли в един ред да допускаш по три правописни грешки?!
И то след редакция на този ред!!!Редактирано от Aлekc на 20.02.09 16:52.
| |
|
|
|
Али забравих да спомена ,че освен горепосочения ред съм напълно съгласен с първия ти пост по темата
| |
|
| 
|
|
