Какво мислите за / Религия и мистика / Религия

Според официалната ислямска традиция Аллах е пратил 124 хиляди свои посланици сред всички народи на земята.

Всеки един от тях, устно или писмено, е проповядвал еднобожието, т.е. е твърдял, че има само една върховна вечна разумна и съзнателна Сила, която твори, пронизва, организира и управлява всичко съществуващо.

Тази Сила е уникална и всяко нейно уподобяване с човешката личност или изобразяването и по какъвто и да е начин е недопустимо.

„Кажи: той е Аллах – Единствения,
Аллах, Целта [на всички въжделения]!
Нито е раждал, нито е роден,
и няма подобен Нему.”

Корана (Сура 112. Пречистването)

За тази сура се казва, че е равна по значение на една трета от целия Коран.

„Аллах” буквално значи „Богът”.

И в исляма, както в юдаизма е недопустимо да се приписват на Бога каквито и да е антропоморфни характеристики.

Бог определя сам себе си в древноеврейската Тора (Петокнижие Мойсеево в Библията) с думите:

„Аз съм, който СЪМ.”

На иврит това са четири букви: Йод, Хе, Вау, Хе.

Оттук и името на Бога - Яхве (или Йехова).

Това свещеното четирибуквено име (на гръцки "Тетраграматон") означа приблизително "онзи, който е", т.е. онзи, който не може да не съществува (не може да не е) и затова косвено името означава "Вечно Съществуващият", "Този, чието съществуване няма нито начало, нито край".

Дори един от най-великите и самобитни съвременни духовни учители на Индия, Шри Рамана Махарши (1879-1950) заявява, че това определение на вечната реалност е по-точно от наличните в древноиндийските свещени текстове.

В този пункт ислямът е много по-толерантен от юдаизма, защото не признава наличието на богоизбран народ. Според него всички народи са били богоизбрани в даден момент.

Вторият важен пункт в исляма е, че всички божи посланици трябва да бъдат еднакво почитани, защото почитайки даден посланик, ти всъщност почиташ този, който го е изпратил и в чието име той говори и действа.

За исляма всеки, който е отдаден (ислям) на Бога е мюсюлманин. Включително Авраам, Мойсей, Исус и т.н.

Всички хора, отдадени на Аллах са братя в духовен смисъл.

От тази гледна точка исляма признава всички създадени преди него монотеистични религии като проява на божията воля и вездесъщие.

Дотук всичко звучи много толерантно. И действително е доста толерантно. Именно поради това ярките представители на много мистични течения, възникнали на ислямска почва като Сухраварди, Руми, Ибн Араби и т.н. действително са много по-веротърпими и универсалистични от християните и юдеите.

Ела, ела,
ела, който и да си,
дали неверник,
или на огъня се кланяш,
или езичник,
дори и да си престъпил
своите обети стотици пъти.

Нашата врата не е
вратата на отчаянието.
Ела такъв, какъвто си.

Джалаледдин Руми – Маулана (1207-1273)

Затова никак не е учудващо, че на погребението на Руми в Кония (в сегашна Турция) се е стекъл целия град - евреи, християни, мюсюлмани. Всички са го смятали са свой, за божий човек.

Не е учудващо и това, че на по време на атентатите на 11 септември 2001 г. именно Руми беше най-продаваният поет в САЩ.

С исляма нещата стоят доста сходно като с комунизма. На теория всичко е прекрасно, но практиката кой знае защо е в пълно противоречие с теорията.

Както е известно Мохамед, не без основание също се обявява за посланик на Аллах. Така основната формула на еднобожието бива актуализирана.

Вместо: "Няма друго божество освен Бога."

тя става: "Няма друго божество освен Бога и Мохамед е посланик на Бога."

И дотук нищо страшно. Но хората, които се приобщават към новата, създадена от Мохамед религиозна традиция, започват да я разглеждат като веднъж завинаги дадена и превъзхождаща всички други, досега съществуващи религиозни традиции.

Мохамед бива обявен за последният божий пратеник.

Вече дори на самия Аллах е отнето правото да се намесва отново в световната история, освен по установения вече от ислямските богослови начин.

В центъра вече не е човекът, а колектива - ислямската общност.

От религия на търпимостта исляма бързо се превръща в религия на нетърпимостта и на непрекъснатите вътрешни братоубийствени кървави борби за власт и богатство.

И всичко това разбира се в името на Аллах.

Този драматичен обрат е започнал още по времето на самия Мохамед, който с все по-голяма тревога е виждал как на мястото на някогашното чисто религиозно движение на мистици и мечтатели се оформя нова разбойническа шайка, която е готова да служи на Аллах само в името на власт и богатства.

Така или иначе Мохамед умира, без да посочи своя наследник и борбата за вече тлъстия кокал започва веднага смъртта му.

На самият Мохамед се приписват дори следните известни думи:

"Ще се раздели моята общност на 73 групи, а от тях само една ще бъде спасена".

И така, самият основател на исляма предсказва, че 72/73 от всички мюсюлмани са по-достойни за ада, отколкото за рая.

А кои мюсюлмани все пак ще се спасят?

Очевидно единствено тези, които действително се отдават и служат изцяло на Бога или на Живота не поради съблазните на неговия рай или поради страх от неговия ад, а просто защото са се влюбили в неговото непостижимо величие и красота.

В основата на последните ми думи лежи една кратка молитва на зетя на Мохамед и негов най-близък духовен сподвижник -