Божието наказание... / Религия и мистика / Религия

Когато казваме, че Бог е еволюционност е редно да кажем, че този Бог не е Абсолютът!
На Абсолютът не можем да даваме каквито и да е характеристики.

анализа ,който се прави на един сложен обект,зависи от целите,които си поставяме.например от една гледна точка обществото се разделя на мъже,жени,деца и възрзстни.от друга глeдна точка съществуват разграничения между управляващи и управлявани.от трета гледна точка мога да бъдат най-важни разграниченията от класи и професии...

ако обаче разглеждаме човека като свидетелство от факти,които ни представя от живота си,същто можем да направим някои разграничения.еднта е онази част,която е в пространственото-времевата природа и другата,която не е отнася към нея...
тези две страни на човека са неговата естествена и свръхестествена.под "свръхестествена" разбирам нещо което е вложено /прибавено/ към пространството и времето в живота му и не е породено от него...

Бог е дал естествен живот,но Той дава и свръхестествен живот и в друг смисъл е "естествен",защото във Всъмогъществото на Бога това е проявление на Неговото творчество,но е друг модел на съществуваме.такава разлика може да стане по-ясна ако я разгледаме по отношение не на хората,а на ангелите...
всеки ангел,както добрите и лошите или падналите ангели,които наричаме дяволи,са еднаково свръхестествени по отношение на нашата Природа.те са извън Нея,могат да съществуват,като живот,но не черпят живота си от Нея.
добрите ангели има свръхестествен живот,но в друг смисъл.те по своя собвствена воля възвръщат на Бог в любов "природата",която Той им е дал при тяхното сътворение и всеки един момент те славят "Гoспода на силите":"Свят,Свят,Свят е Бог!".всички същества,разбира се,черпят живота си от Бога в смисъл,че Той ги е създал и във всеки момен подържа живота им и на "добрите и на "лошите"...

но има и една друга развита форма на живот в Бога,която може да бъде даде на едно човешки създание.при положение,че това "създание" Му се отдаде доброволно /такъв живот имат добрите ангели,а лошите не/.този живот е абсолютно свръхестествен,защото никое създание на света не може да го има от простия факт,че е точно създадено,което е...
при "отдването на човека" на Бога в Христос той получава /в дар/ този
свръхестествен живот.това е новорождението и е в aбсолютен смисъл /като живота на добрите ангели,но с малката разлка,че те ни завиждат/,които не е сътворен,а роден,защо в този случай човека споделя родения живот на Второто лице на Троицата...
когато казва,че имам "духовен живот" имам в предвид точно този абсолютен "свръхестествен живот".
пониятието "духовен" тука,често се използва в смисъл противоположен на "телесен" и "материален".по този начин всичко което е нематериално в човека - емоции,страсти и спoмени и т. н. - се нарича духовно.много е важно да кажа,че "такова духовно" не е задължително добро.нематериалните неща,както и материалните,могат да бъдат добри и лоши или неутрални...
другото което се използава често е - "живот в духа" в смисъл разделен от живота на душата.подобни моралисти се опитва да живеят по Закона и неговия дух и се отнасят към старастите и представите на душата си като към "враг".за това те унищожават и озаптяват всeки грях или мисъл.но това не е хармония!това е религия.
хармонията на новородения идва от Христовия живот,които е в него.
в известен смисъл в новородения нЕма нищо повече отколкото в неродения.както в една жена и бременна жена.
нЕма и нищо повече от един който върви в првилната посока от един,който върви в неправилната.
в друг смисъл обаче в "бременната жена" и човека в "правилния Път" ние започваме да забелязваме "трансформация".заченятия плод" и "Пътя" започвата "делата" и нЕма спиране,докато жената нероди,а пътника стигне до желаната цел...

така е.думите претежават повече от едно значение.езика е живо нещо и думите предобиват новo значение както дървото нови клони.това не винаги е лошо,защото в процеса на "разграничаването" и "различните" ние научаваме твърде много неща.пагубното е когато някой в дискусийте дава друг смисъл на нашата християнска "духовност"...

и може би това е универсален закон.колкото по-високо се идигнеш,толкова по ниско можеш да се спуснеш.човека е кула на която различните етажи могат трудно да се достигнат един от друг,но от върха могат всички да бъдат достигнати...

белега за непоправимата гордост е да се смяташ за смирен