Същността на религията / Религия и мистика / Религия

Независимо, че въпросът ти е поставен неправилно аз подразбирам, че мислиш за християнската религия.
Преди да се говори за "религия" обаче, трябва да се уточни какво изобщо означава думата религия. Като потърсим намираме много и противоречиви неща, но на мен ми харесва най-много това:

"...съвкупност и система от възгледи, нагласи и обичаи, основани на ВЯРАТА в свръхестествени сили, както и съвкупност от моралните норми, практики, ценности, институции и ритуали, съпровождащи тази система..."

Или религията съдържа в себе си ВЯРАТА.
И ето едно хубаво диференциране между тези две неща:

"Вяра и религия

Преди да представим истинската библейска вяра, нека видим що е религия. Религията(християнската) - това са отношенията на човека с Бога. Има формални религии и те се изразяват във външни форми, ритуали и традиции. Правилната религия е чист и възвишен живот за слава на Бога и за доброто на всички хора. Порядъкът в природата, мъдростта и логиката, които виждаме навсякъде, ни говорят за един велик Дух, велик Разум - за Бога. Ап. Павел казва, че никой не е видял Бога, но силата Му се вижда ясно в Неговите дела (Римл. 1:20). Най-ясно обаче Бог се вижда в Словото Му - Библията, която ни посочва основния принцип на библейската и християнската религия. Бога можем да видим, да Му служим и да Го почитаме само чрез вярата.
Определението за вяра намираме в Евр. 11:1: "Вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме - убеждения за неща, които не се виждат". Две неща са подчертани тук: Първо - "убеждение за неща, които не се виждат". Има хора, които казват, че не вярват в Бога, понеже не Го виждат. Електроните, магнитните вълни, радиовълните, са невидими, но ние твърдо вярваме, че те съществуват. Без тях съвременната техника, индустрия, а и живота, са немислими. Също така и обектите на вярата са невидими, но много неща в живота и в света говорят за съществуването им; Второ - "твърда увереност за ония неща, за които се надяваме". Да се надяваш в нещо значи да го желаеш и обичаш. Да вложиш сърце и душа в него.
В Евр. 11:6 четем за важността на вярата: "Без вяра не е възможно да се угоди на Бога, защото който дохожда при Бога, трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които Го търсят". Вярата в Бога не е само някакво чувство, но ясно понятие за Него. Между Бога и човека се създават лични отношения - Той "възнаграждава тия, които Го търсят", а към тези, които не Го търсят, няма да е благосклонен. Бог е една висша, разумна и етична личност. Ап. Павел казва, че Бог "обитава в непристъпна светлина" (1Тим. 6:16), а ап. Йоан, че "никой, кога да е, не е видял Бога" (Йоан 1:18). Въпреки това, личните отношения между човека и Бога са като на един любящ Баща и един добър син.
Библията говори за нова земя, за възкресение и за вечен живот. Тях ние приемаме чрез вяра. Основание за тази вяра ни дават пророчествата на Божието слово, които са изпълнени с математична точност. На база проверените и изпълнените истини в Библията, ние изграждаме вярата си и в онези библейски изявления, които сега не могат да бъдат проверени.

Нека сега да споменем и нещо много важно - връзката между вяра и дела. В Библията се говори за два вида вяра: "жива" и "мъртва". Живата вяра е послушна на Божията воля. Тя води живот на благотворителност и пожертвователност. Подтиква към покаяние, отказване от грехове, пороци и слабости. Има стремеж към Христоподобен живот. На мъртвата вяра з липсват всички горепосочени неща, тя се задоволява само със знание на Божията воля, но не и с изпълнение. В своето послание ап. Яков описва "мъртвата вяра" доста картинно (Яков 2:14-17), а патриархът Ной е пример за "жива вяра" (Евр. 11:7).

Коя е правата вяра? Защо има толкова много църкви и секти? Сборът от верските принципи, теоретичната страна на вярата, трябва да се базира на Библията. Ако нямат потвърждение в Библията, тогава те са човешко учение, отречени са от Бога и от истината. Може тези разбирания да са унаследени, да са ни мили, но не може ли за тях да се каже "ПИСАНО Е", те са фалшиви и противни на Бога.
За да не изпаднат хората във фалшивото, пророк Исая препоръчва едно златно правило: Тези, които се заемат да поучават, трябва да се базират на закона и на свидетелството на Библията, иначе, казва Бог, "няма зазоряване за тях" (Исая 8:20). Традициите, преданията, църковни събори (решенията им) не са в съгласие с учението на Библията. На такива поборници на човешки предания, Исус Христос заяви: "Напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди" (Мат. 15:9). Няма да се заблудим, ако следваме съвета на Исус в Йоан 5:39 : "Изследвайте Писанията понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелстват за Мене".
Ако ежедневно се храним със Словото Божие, ще се убедим в истинността на Евангелието и ще се освободим от съмненията по кой път да поемем, ще имаме сили да сме послушни на Бога, а не на човеци (Римл. 10:17)."

Или същността на християнската религия е ВЯРАТА В ЖИВИЯ БОГ.
Вярата се състои от:
вяра
доверие и
вярност към живия Бог.
Вярата стъпва върху познанието, а познанието се придобива с:
четене и
слушане на Божието слово.
А Божието слово е в Библията.

Библията е вечна, неунищожима, жива, както и самият Бог - ТВОРЕЦЪТ И СОБСТВЕНИКЪТ НА ВСИЧКО.

Ние човеците сме едни прашинки в сравнение с цялото творение. Цялата ни сила, мъдрост, дишане, всеки един сърдечен удар са в ръката на Бога. Има ни и след малко може да ни няма и ставаме прах в този живот. Но за Бога сме ценни, макар и такива нищожни, защото Той ни обича всички. Обича ни с такав любов, че нашата слаба интелигентност не може да схване. Затова най-доброто нещо, което можем да направим е да се смирим пред тази велика сила. А какво е смиранието? Смирението е да изхвърлим АЗЪТ от себе си и да оставим Бог да ни учи, напътства, съветва, ръководи, помага, обича, да избърши всяка една сълза. Колко е трудно обаче да се смирим, защото гордото ни и присмехулно сърце е обременено от греха, очите ни са затворени, ушите ни са глухи и останали в невежество широкият път ни отвежда към смъртта.
"Притчи 14:12 Има път, който се вижда прав на човека,
но краят му е пътища към смърт."

Бог не иска ние да сме религиозни, Бог иска ние да сме вярващи.
Бог не иска ние да сме в лозето, Бог иска ние да сме част от лозата. Да пребъдваме в Исус Христос.
"Йоан 15:4 Пребъдвайте в Мен и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в Мен."

Да пребъдваме и да даваме много и добър плод.