Re: Необятна глупост с рязани пишки! / Религия и мистика / Религия

И М А Н

Иман – дума, излъчваща красота!

Иман – дума, необятна като Космоса...

Иман – дума, в която не се вмества всичко, което ни характеризира като мюсюлмани, а много повече...

Иман – визитката на всеки мюсюлманин; дума – отговорност и задължение.

Дали си даваме сметка за това?!

Когато говорим за вярата, обикновено сме искрени. Вярата е нещо лично. Тя е усещане за живота, за сътворението, за моралните ценности. А те са толкова малко вече и така „олекнали” от прекалена употреба. Животът е твърде реален и „искащ” от нас, а няма вече какво да му дадем, защото станахме твърде „материални” и духовността ни се измести някъде по периферията. Центробежните сили на интересите станаха толкова огромни, че се отдалечаваме все повече и повече от центъра – вярата ни в Създателя.

Възможно ли е човек да забрави как и защо е дошъл на тази земя, или просто отлага отговора - за утре? И така всеки ден, докато настъпи краят и разбере, че е пропуснал всички възможности, които е имал.

Неусетно, като един миг животът си отива и човек се изправя „очи в очи” с истината – неизбежна за всички.

От нас се иска толкова малко –

1. Да се замислим за това как сме дошли на този свят.

2. Да бъдем признателни на Този, Който ни е сътворил.

3. Да покажем благодарността си към Него като Му се отдадем изцяло и безрезервно.

За наше улеснение, Аллах, субханеху уа Теаля, ни предоставя две възможности:

- да предпочетем земния живот, с неговите преходни дадености

- да предпочетем Вечността, с всичките блага, които Аллах ни обещава

И трябва да направим само т р и крачки към Него, но често не желаем, а избираме преходното...

Кое ни води при този избор? Земните съблазни са толкова много и така неустоими!

Може би нашето е г о? „Аз”- ът в нас става по-силен от разума, който ни подсказва кое е правилно, но страстите надделяват и ни подвеждат – като слепци ги следваме в грешната посока. Дори и знаците на Съдбата не ни помагат, а напротив – с още по-голяма настървеност и упоритост искаме да докажем колко „голяма работа сме”!

Взимаме се насериозно, макар че, ако Аллах пожелае може да ни покаже Своето Могъщество във всеки един миг! И тогава ще разберем нашата нищожност пред Него.

Но Той ни дава свободата да изберем сами.

Всеки нов ден е още една възможност дадена от Него, или още един пропуснат шанс...

Как ще постъпим, зависи само и единствено от нас самите!

„И им дай за пример земния живот, подобен на вода, която сме излели от небето и с нея изникват растенията по земята, после изсъхват и ветровете ги разпиляват...”/Пещерата,18:45/