Наскоро присъствах на погребение на своя приятелка, която загина при автомобилна злополука.
Всичко си беше според правилата; Пищна процесия, литургия. Всички бяхме опечалени, но накрая нещо ме смути до обезумяване:
Когато изпращахме покойната в гроба. Отец Константин, който водеше церемонията, започна някаква възвишена реч, как Мария щяла да се възнесе в рая на небето, където щял да я чака един блестящ и щастлив небесен свят...
И всичко това, докато останките от приятелката ми се спускаха в двуметровата бездна на гроба, където е повече от ясно, че няма нито светлина, нито топлина, още по-малко пък райски блаженства. Само отец Константин зяпаше нагоре със замечтано съсредоточен вид, докато изпращаше останките на едно човешко същество надолу; в мрак, влага, мъртвешки студ и увещаваше всички присъстващи, че са свидетели на свято тайнство за вечното блаженство на покойната.
За един безкраен миг се почувствах на мястото на Мария, спускана в тази бездна... Беше ужасно. Признавам, че ми се искаше да крещя и пищя с цялата мощ на белите си дробове от обзелия ме ужас и сигурно щях да го направя ако не ми се беше сковало гърлото в този отвратителен мъртвешки студ. Ужасно се обърках:
Как може да се твърди, че нещо отива нагоре, когато го виждам, че отива надолу? Как можеш да твърдиш, че нещо го очаква светлина и любвеобилна топлина, когато знаеш че пътят води към непрогледен мрак и мокър студ? как може някой толкова безсърдечно да обещава ангелска любов, когато изпраща някого за угощение на купища червеи?
Къде е истината в това зловещо противоречие? Уж адъд бил в земните недра а раят на небето, а ние изпращаме нашите скъпи покойници в недрата по посока на ада и незнайно по каква логика очакваме те да се появят на небето?
Може ли някой да ми обясни смислено това изродско противоречие? Какво е това; заблуда, хипноза, традиция или нещо друго?
И ако някой желае да изкаже мнение бих била благодарна, ако не използва надути до безсмислие библейски цитати а ясни човешки понятия.
Отец Константин ми проглуши ушите с нелепостта на маса библейски твърдения, но така и не успя да ми обясни защо смята, че душата и тялото са съвсем отделни неща и щом са отделни, защо тогава изобщо харчим цели състояния за литургии, малки езера от цветя, почерпки за упокой, скъп ковчег и останалите елементи от погребалните церемонии вместо например да хвърлим останките на бунището?
Някой може ли да каже; къде е истината? И изобщо съществува ли нещо такова като истина в изпращането на скъпите ни покойници от този свят?

Кофти за приятелката ти, а на тези вечни въпроси: дали има живот след смъртта, дали има Рай и Ад или нещо подобно, ще си отговорим след като жизненият ни път тук приключи...
Всъщност човек винаги го е било страх от неизвестното, а смъртта е едно голямо неизвестно...

Vae victis

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може и да науча отговора на вълнуващите ме въпроси след като приключа жизнения си път в този свят. Но ако знанията ми са точно толкова изчерпателни, колкото и сегашния ми отговор на въпроса, къде и какво съм била например двеста години преди да се родя? Се страхувам, че ще остана разочарована. В тази логика не считам че преминаването от един свят в друг, обуславя знания за това откъде си дошъл или накъде ще продължиш след като изпълниш предназначението си в дадения свят: Нов свят, нови задължения. Всичко старо или бъдещо извън предназначението вече е без смисъл и употреба.
Все пак благодаря за мнението. Наведе ме на доста интересни мисли.

Нелли, не си мисли, че е толкова лесно да се отговори на тези въпроси. А дори и да се отговори, не се знае дали ще ги възприемеш като правилни от твоя гледна точка.. :/

Това съм аз.. огризко!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Вярата е безумство." - това твърдение изказва апостол Павел в посланията си. За невярващите вярващите са безумни, дори луди, фанатици. Философията и светската наука се разпростират в границите на мисленето. Ако искаш да научиш повече за погребалните ритули при различните народи и култури, можеш да погледнеш в справочник или енциклопедия по културна антропология. Друг интересен източник по темата за смъртта е творчеството на Уилям Шекспир - например в известния монолог на Хамлет: "Да бъдеш или не...". Неговите герои, подобно на теб, в емоционална и красива реч изразяват своите съмнения и страдания .

Общо взето е грешка да очакваш попа да ти каже това което искаш да узнаеш.
ТОЙ ПРОСТО НЕ МОЖЕ, ЗАЩОТО СИ НЯМА И НАЙ-МАЛКАТА ХРУМКА ЗА КАКВО СТАВА НА ВЪПРОС В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ. Той може само да повтаря онова, което е научил в попското училище, наречено семинария. А там не се мисли а само се цитират сбор от цитати. И основата на обучението им е да знаят за кой случай, кой цитат да използват. Искрено съм изумен, че православен поп се е заел да изнася реч на погребение. Обикновено само си изграчват опелото и се омитат..., но с тези разколи в църквата, някои свещеници проявяват вече чудеса от изобретателност за вербуване на вярващи овчици... Не се подвеждай по това когато някой почне да приказва: бог казал това, бог казал онова... Никакъв бог нищо нито е казал нито пък е писал. Има цитати само от хора, които са си въобразили, че бог им говори... А разликата в това отношение е доста голяма...
Не се изисква да питаш някого, за да получиш искания отговор. Необходимо е единствено да обединиш това което виждаш с логиката. Започнала си. Просто довърши съжденията! Краят си е край. Няма какво да му се тревожиш. А за така наречената душа още по-малко.

Гр-рр мляс мляс... ех че вкусно бутче си хапнах аз

За един безкраен миг се почувствах на мястото на Мария, спускана в тази бездна...

Непреодолимостта на противоречието в теб идва тъкмо оттук: това, че някакво немърдащо тяло бива спуснато в "тази бездна" все още не означава, че онова, на което тялото е било израз (знак) обезателно бива спускано в тази бездна. Няма знак без значение и не е задължително всеки знак (тяло) да означава винаги този/това, което е значело. Противоречието ти е обикновена недалновидност от производните ти нарочвания, с които сама си се ангажирала, без това да ти е истински нужно. Ако някакси успееш да смениш знака за себе си, с който се отъждествяваш произволно и изначално съвсем не по своя воля, може и да не умреш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Значи Биогнозо, само обръщаш знаците и вече си надхитрил смъртта а?
А пък аз толкова се чудех що след като си пич си избрал прякор в женски род...
Пък то кво било... Просто си обърнал знаците, че и резбата с тях. Очакваш че щом смъртта търси пич, то ще се заблуди от женствения ти израз...
Не е необходимо да си специалист по въпроса за да ти каже човек, че жалката ти схема няма да сработи, независимо зад какви обратни брътвежи се опитваш да я маскираш.

Наистина ли си толкова посредствен? Как така реши, че никът ми е в женски род? И кой си ти, че изобщо трябва да се съгласявам с консенсуса, който ми предлагаш. И как разбра какъв е изразът ми, след като изобщо не знаеш кой съм?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сега ми се изясняват нещата. Ти не можеше да знаеш, че съм мъж, ако някога не съм ти го казвал (нали прие априори, че никът ми бил женски - щото сигурно всички женски имена завършват на А/Я, както те е учила учителката

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите