Re: ЗНАМЕНИЕТО!!! / Религия и мистика / Религия

Не е имало никакъв реален исус христос... Грешка! В същност е имало. Имало е! Проблемът е че не е бил само един, дори и не само десет. Редовно из Юдея са хващали престъпници или бунтовници, казващи се Исус. Все пак това име е било по-разпространено отколкото при нас е името Иван. В тогавашната историческа епоха името Исус е било (подигравателно) нарицателно за цялата еврейска народност, както в наши дни е Том за англичаните, Фриц за германците, Ганьо Балкански за българите, Рус Иван за руснаците, и така нататък. (И така е било до времената в които християнските доктрини заменят нарицателното исус с нарицателното юда)... Но, да се върнем към ситуацията с христос. В момента в който престъпникът увисвал на кръста... автоматично му се присвоява и титлата опънатия, разпънатия или просто казано христос. Та кой от всичките стотици или дори хиляди разпънати исусовци би трябвало да се слави?!... Или версията е по подразбиране? Но това е измамно течение, което би могло да доведе до преклонение пред целия еврейски народ, обобщен под името исус?! Другата подразбираща се версия води в евангелската ниша, която практически се оказва празна, защото подобен чудотворен христос като описания в евангелията никога не е имало.
Разбира се трябва да обясня, на какво се дължи, това мое становище. Прецених, достъпнините писмени извори за евангелските събития. Практически всички се оказаха с давност излизаща поне с десетилетия след описваните истории. Това автоматично не ги правеше надеждни източници. Но когато човек не разполага с риба, трябва и да се задоволи с раци... Едни писания казваха: Да, имало е исус христос и той е бил син на Йосиф. Други казваха: Да, имало е исус христос и той е бил син на римския войник Тигрис. трети казваха: Не, никога не е имало подобна личност и евреите сами са си я измислили. Почти е сигурно, че е имало поне стотина исусовци христовци, чиито бащи са се казвали йосиф. Не е изключено и на някой исус христос баща му да е бил римският войник Тигрис... Но, в края на краищата всичко се раздели на две партии: има евангелски христос и няма евангелски христос.
Дилемата е: ха сега на кого да вярваш? Тази дилема е почти същата като: кое е първичното яйцето или кокошката? И двете страни прави. Къде тогава е истината? Тогава направих нещо, което навремето е направил и архиепископ Иероним. Изхвърлих всичко което, подронваше дори сянката на идеята, че исус христос не е това което е написано в четирите официални евангелия и... останах само с писанията които се приписват на Матей, Марк, Лука и Йоан. Йероним е спрял до тук, но аз продължих, като започнах да проверявам истината в тях. Сигурно се питате как би могло да се провери истина за събития отпреди почти две хиляди години. Логическа дедукция: Разглеждаш дадено събитие и проследяваш какви последици би могло то да остави в заобикалящата среда. Тук вече нещата не опират само до обиграна църковна реторика а до психология, история и факти.
Какви са най-рекламираните чудеса на евангелската версия на исус христос: изгонването на демони от лудите, ходене по вода, репликиране на хляб и риба в баснословни количества, съживяване на мъртви хора...
Следва въпрос: Как биха се държали различните прослойки от тогавашното общество, когато чуеха, че някой притежава такива способности и има голяма склонност да ги споделя с околните и какви последствия би могло да има това? Първи отговор: Бедните и средно заможните, но неграмотни ще се втурнат към този източник на здраве, за да лекуват здравните си проблеми, както и тези на близките си хора или просто от жадно любопитство да зърнат истински чудеса. - До тук евангелската ситуация не противоречи на очакваното въздействие, но нататък... В случай, че наистина се случваха чудесата описвани в евангелията то Юдея щеше да преживее най-забележителния си туристически пик на всички времена, защото страдащи от всички краища на империята биха се изсипали на главата на този чудотворец. При такава ситуация не би имало практически начин евангелския исус да броди безметежно по пътищата, придружаван само от учениците си. Навсякъде щеше да бъде следван поне от няколко легиона поклонници. Разярена тълпа от чакащи реда си за изцеление по-скоро биха застанали с оръжие в ръка срещу еврейските свещенослужители и срещу всеки дори намекващ да нарани техния изцелител. Нещо което нито в историческите документи, нито в евангелията е описано.
Второ; как би реагирала средно заможната и грамотна прослойка; Това са търговци, собственици на кораби и магазини, водачи на кервани и т.н. Надали дори един от тях би се поколебал да предложи изгодна оферта на подобен източник на благини. Богатство, слава, спокойствие. Дори биха му предложили да му изградят храм на него самия или ако е прекалено скромен, то на неговия божествен "баща". И всичко само и само, за да могат търговците да продават безплатно придобитите реплики от хляб и риба. Водачите на кервани и корабособствениците просто биха им потекли лигите от алчност и религиозен ентусиазъм само при мисълта докъде може да стигне един керван или кораб ако не се налага да носи със себе си провизии а само вълшебната покривка наречена исус..., а ако не е само кораб а цяла флотилия.... В евангелията обаче нищо подобно не е описано. Единствените по-значителни взаимоотношения на исус спрямо търговците е да тича след тях с камшик в ръка из предверието на храма... Никакви изкусителни предложения, никакви отвличания не са описани а чисто логически евангелията би трябвало да са изпъстрени точно с подобни случки и съпътстващите ги чудеса при евентуалното измъкване от любезните и не дотам любезни и въоръжени оферти.
Трето: Как би реагирала висшата върхушка от благородници и военни. Само по един възможен начин; Това нещо трябва да е мое!... Ако не всеки центурион в римската армия, то поне всеки трибун скрито или не до там скрито е лелеял мечтата да стане римски император. Подобни идеи не подминават и не толкова войнствено настроените нобили и провинциални богаташи. При подобна "блага вест", че се е появил чудотворец, който може да осигурява с безсмъртие една армия, като между другото и я храни и лекува на часа би събрала под знамената на тази армия безчислено количество доброволци. Да благородникът безспорно би се съгласил да води тези войски в името на който и да е бог и да вярва горещо и искрено в него, само и само да седне на императорския престол или дори само и само заради идеята да се прочуе (има доволно количество хора и с тази амбиция)... Никакви подобни оферти не са описани в евангелията. Никой дори не се е опитал дори да затвори исус в крепостна кула както се е правело с алхимиците и да бъде принуждаван за това или онова. Абсолютно нищо не намеква за подобни събития в евангелията...
И още и още много пропасти от несъответствия, но това е материал, който надхвърля идеята за форум на религиозна тематика.
Като разгледах обстойно творбите на четирите евангелия стигнах до извода, че и четирите евангелия са писани от един и същ човек, отшелник, вероятно подобен на небезизвестния Симеон, но за разлика от него произхожда и е посещаван и почитан само от нисшата прослойка. Евангелията са писани в различни периоди на "просветление", но все пак са плод на тогавашната версия на Стивън Кинг. Така че ми е трудно да кажа на кой от всичките исус христосовци се кланят и коленичат християните, но е пределно ясно, че евангелският исус христос е... само един литературен герой.

The world has no end. The world only has boundaries, beyond which reigns its continuation.