Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 22:35 10.07.25 
Религия и мистика
   >> Религия
*Кратък преглед

Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
Тема Здравейтенови  
Автор oros (ентусиаст)
Публикувано02.07.06 00:09



Една драма, която може да ви даде отговор на много от въпросите, които задавате в този клуб.

ИЗИС И ОЗИРИС

Божествена драма на Живота в седем действия

Всичко, що е казано тук,
се дължи на Тази,
по Силата и Любовта на чието влияние
е написано в тъмните нощи на Живота,
където ТЯ е Слънце.

"Изис и Озирис" е Светлина,
защото Слънцето я изпрати.

Действащи лица

Бог Отец - Творец на Вселената
Богиня Майка - Проява на Вселената
Изис - Дъщеря Божия, Любов, Красота, Светлина, Хармония
Озирис - Син Божий, Разум, Сила, Съзнание, Слово, Воля, Число, Творба
Венера - Любовта - Лъч от Изис
Хронос - Мъдростта - лъч от Бог Отец
Психея - Красота - Лъч от Изис
Свещенният Херувим - Лъч от Изис
Огнената Змия
Урания - Изис (огън)
Розалия - Венера (въздух)
Лидия - Психея (земя)
Менелай - Хронос (вода)
Лотос - (цвете, символ на Божественото) Озирис
Ангел Помагач
Цезар, Маг - Озирис
Поет, Бард - Озирис
Юлий, Хигий - Ангел Помагач
Лодкар - Ангел Помагач
Атлант - Цар на Мрака, образ на Огнената Змия - неин син от Мрака
Смъртина - Дъщеря на Огнената Змия
Летящият орел - Венера
Огненият Кон - Хронос
Огненото Море - Психея
Огнената змия - скрита и безлична
Ангели, хорове, войници, народ и пр.
Старец с дълга брада, с тояга и жезъл
-----------------------------------------

"Пълно оживление. Ангели минават на всички страни. Посред дъга от седем цветни лъча е Божественият Престол. Зад бласяка на Престола се вижда бездъние от мрак, а пред него е изразен живота със своите най-красиви форми, съчетания от всички прояви на живота: същества, минерали, растения, цветя, птици, Ангели. Чуват се вълшебни мелодии там, където животът възпява красотата и любовта, където свети Единната Истина. На Престола седят Бог Отец и Богиня Майка. Бог със скиптъра и жезъла на могъществото, а Великата Богиня - с букета на красотата и любовта, в който ясно се отличава палмата на умиротворението. Ангелите минават пред Престола и се покланят с благоговение. Далеч из мрака на просторите не светят още никакви звезди. Животът е чисто Божествен и трепти само в блаженството на своето съществувание. Усещат се аромати и се чуват далечни вдъхновени мелодии на Ангелски хорове."


"Бог
Любов Моя, всичко, което може да се направи, е направено, всички възможни съчетания на въображението са осъществени и кажи, Моя Вечна Другарко на Красотата и Любовта, която Моето сърце създаде, има ли нещо по-хубаво от това, има ли блаженство, мир и радост, по-голяма от тази тук, където Могъщество цари, където всичко може да се види, направи и осъществи? Кажи - ако желаеш нещо по-величествено от това, ще го имаш в мига на Своята Мисъл.

Богиня
О, силен и могъщ Разум, нима може да се иска повече от това тук, където Твоята светлина блести и Моята нежност цари? Моята усмивка нека бъде Твоята награда и любовните трепети на сърцето Ми нека бъдат словата на Моето желание. Ти разстилаш безконечното си Дихание върху Моето Тяло и така творбата стана възможна, и рози и цветя растат. Ти ми говориш, а Твоите слова стават звезди, хармонии и същества. Те се вплитат в Моите частици и така стават видими. О, Създателю на вековете, нека Моят поглед каже доволна ли съм или не - поглед, който трепти от щастие и любов. Докъде щеше да стигне Твоят летеж, ако не бе срещнал Моята очарователна усмивка да го възпре, за да си отдъхне и да каже: "Ето тук може да се сътвори нещо - до Блаженството нека станат световете и само това да виждат, защото Моят стремеж не е за техните слаби тела, о, Ти, която може да го усмириш!"

Бог
Така е, но кой знае? има още неща в Моето Сърце, което е непресекващо желание за по-хубав Мир. Нима ако останем при това положение, ти няма да се отегчиш от вечното еднообразие? Моята природа не е неподвижност, нито пък я предадох на Тебе. Сърцето Ми мощно бие да правя все по хубави мирове и вселени за Тебе и когато ги гледаш, да трептиш с още по-голяма радост, и като разбереш, че всичко това го правя за Тебе, да Ме обикваш още повече, Богиньо, защото Аз съм Любов и само вечно увеличаващата се Любов Ме храни и поддържа. Моята същина, тя е храната Ми и всичко, което Съм. Аз обичам безконечно, но като виждам, че и Ти Ме обичаш, в мене пламва силата на нова Любов, а, както знаеш, Любовта твори всичко, както и самата себе си. Това е същината на Моя Закон, който е моят Живот: Самоподдържане чрез Любов. Така Аз, като те обичам, създавам всичко, а Ти, като от това Ме обикваш и предаваш силата на Своята Любов чрез погледа си на Мене, увеличаваш Моята Любов и същина, която Аз от Своя страна изразявам чрез Творба, и така до безконечност

Богиня
Аз виждам и чувствам това и кажи тогава докъде ще стигнат силата и блясъкът на нашата любов, щастие и блаженство, о, Творителю на Себе си! Аз трептя и изгарям от Твоите жари, а те се носят като вълни там, по полетата, и повече нищо не виждам.

Бог
Да, не виждаш, защото има нещо, което не е станало, но ще стане: нещо, което Ти, Блажена, досега не си могла да си въобразиш, че съществува. Силата на Любовта се увеличава чрез любов, но и още нещо я увеличава и Аз ще Ти кажа, но дано не се помрачи хубавото Ти лице, защото ще Ме наскърбиш.

Богиня
Какво е, кажи!

Бог
Скръбта и страданието.

Богиня
Какво са те? Не мога да ги разбера, слабо е Моето въображение за тези нови неща в нашия Мир. А те какви са, не са ли пак тук, нали няма друг Мир освен нашия?

Бог
Това, което ражда блаженството и радостта, ще ражда скръбта и страданието, защото виж какво е зад нас! Видя ли?

Богиня
Да, Мрак!

Бог
Той ни роди като съзнание и сега, ако се съзнаваш като светлина, то е, защото Мракът е зад Тебе. В Първичната Идея, където сме Ние, всичко е Едно с тези Две Лица, които се пресъздават едно-друго непрекъснато. И понеже всичко около нас е Идея в Първичността си, оттук и неделимостта на частите от Цялото. Всичко е в Едното и Едното - във Всичко. Първо Грехопадение би било първото разделение на Съзнанието, че това до него не е същото То самото. И това ще стане, Драга, защото Новото, Видимото, Пластичното Едно ще се създаде от множеството на разделностите по същия Закон: едно нещо се създава в съзнанието само когато пред него стои противоположното. И понеже Едното е Първичността, ще се създаде множеството, за да се осъществи като Блаженство в Любовта Едното - Аз и Ти, защото само в Едното е Безконечието и Вечността.

Богиня
Ние каква сме?

Бог
Връзката между двете, която е Любов.

Богиня
Кой ни роди?

Бог
Великото Едно, което е Мрак и Светлина в едно и също време. За да осъществи Блаженството в Любовта, което е Себепознание в Огнената Целувка, то направи Първата Разделност- Нас: Ние сме по число Две. Нас ни роди Любовта. Само тя се Саморажда, защото се Самообича. А това, което мрази, се Самоунищожава-Мракът. Ето защо само Любовта се проявява, расте и се разширява, а Мракът се самоизяжда и вечно се свива и намалява. Дишането е разширение на Любовта и свиване на Мрака. Това е само символ на горната Мистерия, за която не се говори дори тук. Но Ти забрави, че ние не сме сами. Забрави, че имаме нашите красиви и светли чеда Изис и Озирис, нашите Син и Дъщеря, които като най-красиви образи на Мечтата идват при нас и Ти ги милваш и целуваш. Но знаеш ли , че те са само образи на нашите мисли? Ние сме само Двама с Теб и като се гледаме и обичаме със силата на нашите мисли и въображение, творим се в лицата на нашите Син и Дъщеря и ги оживяваме със Силата, която се нарича Мистерия и с която ги правим наше подобие. Така ние ги обгръщаме с диханието си и те летят като живи образи около нас, но още не са родени като нас, защото само ние можем да ги родим. А този, който е родил нас, не ражда друго освен Своя Образ, който сме ние. Той друго не иска. Любовта не иска друго освен Любов. И Тя, като ни роди, каза: "Идете, чеда на Любовта, и бъдете Любов, това ми стига, защото всичко е в това, в тази Дума." И ние трябва да родим нашите Чеда така."

"Богиня (Учудва се)
Как?

Бог
Чрез Мрак.

Богиня
Нали ние не сме Мрак, откъде ще го вземем тогава?

Бог
Нашият мрак ще бъдат скръбта и страданието и само чрез тях ще родим Децата си да станат като нас, както ние станахме чрез онзи Мрак. (И посочва безконечните бездни.)

Богиня
Не мога да разбера, но като че ли нещо страшно ще се случи. Не може ли да не стане така?

Бог
Не, защото ние сме Светлина, а светлина има само защото зад нея е Мрак. Ако не беше Първото, нямаше да се усеща и да се съзнава Второто. Винаги става нещо, когато се ударят едно в друго две противоположни неща, а това е усещането и съзнанието, че Сме, че съществуваме. Когато Мракът е само мрак, или Светлина-само светлина, има Покой. А ние не сме покой, защото сме Двама. И Мракът не е покой, защото до него е желанието за съществуване-жив е. А това, което е живо, то винаги е Двойно, защото до него са всякога Животът и Желанието, а между Живота и Желанието се създава Необходимостта, която предизвиква образуването на точния Закон-Хармонията, за да даде Делото Плод. Понеже в Божествения Мир нищо не изчезва и е оползотворено.

Богиня
Как взе да ме тревожи Моето въображение! Къде ли са Децата? Закъсняха. Друг път не са отсъствали толкова!

(За първи път Божественият Престол се затъмнява за миг и пак светва.)

Богиня
Ах, какво е това?

Бог
Знамение. Символи и знамения в нашия Мир предшестват знаменитите събития.

(Изис в Ангелска форма идва тревожна и тъжна носи роза в ръцете си. Красотата и чистотата сияят на лицето и. Тя е неописуемо красива и устните и като че ли поглъщат бъдещето на цяла една вселена, която се крие в блестящите и очи. С плач се хвърля в краката на Баща си и Майка си. Бащата остава спокоен. Майката-малко тъжна.)

Изис
Мили Татко и мила Майко, Озирис се загуби! Изчезна, когато отидох да му откъсна тази роза и да му я дам, защото Ми каза, че много Ме обича. Тогава се обърнах, потърсих го между цветята, но той беше изчезнал, уви! Какво ще правя без него сама сред тези хубости и красоти-сред тези очарования да го няма милия на сърцето ми Другар! Как сладко и умилно ми говореше, пък Аз светех като звезда край него от радост. Сега, щом го загубих, разбрах колко го обичам. Аз не мога без него, вие трябва да знаете това. На кого ще бера цветя, на кого ще пея сладки песни и кой ще ми обяснява с чистия си разум това велико движение на нашия безкраен Мир? Аз го обичам. Има нещо в моето сърце, което се къса без него. Пред тази сила не мога да устоя, пред тази любов не мога да не скърбя. Много пъти ви говорех да ни съедините с Връзката, с която вие сте свързани, но Ти, мила Майко, все казваше: "И без тази Връзка вие сте толкова щастливи!" Ето сега-какво да правя сама?

Богиня
Сладко Мое и хубаво Чедо, много става печално, като виждам това ново събитие в Нашия Мир, но не се отчайвай. Твоят Татко всичко може и знае и ако Аз мога да те направя само красива и очарователна, Той ще те направи мъдра и ще ти каже как да намериш Озирис, нашето мили Чедо, Единствен Син. Нима можеш да си представиш, че Божественият наш Мир и Престол ще останат без него?

Бог
Да, това, което е излязло от нашето сърце, то никога не може да се загуби. И най-малката Божествена Частица Бог ще стане. Това е нашата същина, защото втора не може да има. Да се остави да съществува някъде отделно Наша Частица, то би значело да се допусне Втора Същина. Тогава няма да съществуваме нито ние, нито светът, защото Бог е Един. Всичко, което е Божествена същина, ще стане такава, а друга няма, защото Изворът е един."
"(Влизат приятелите на Изис: Венера, Хронос, Психея, всички в своите Ангелски одежди, които изразяват същината на всеки един от тях.)

ВЕНЕРА
Мила Сестрице Изис, къде се загуби? Колко те търсихме из градината с розите и лилиите, но ни казаха, че Осирис се загубил и Ти разплакана си дошла при Престола. Какво е всичко това?

ПСИХЕЯ
Драга Изис, ние го търсихме из цялата градина, но изглежда, че наистина се е загубил завинаги. Какво нещастие и за нас!

ХРОНОС
Аз отидох при пазачите и питах за него, но ми казаха, че го видели как се спуснал надолу на крелете на Огнения Орел. Един от пазачите го наблюдавал как оставил Орела и се качил на Светещия Кон, и полетял още по-надолу. Слязъл от Коня и на брега на едно море се качил на цветна Лодка, и се изгубил някъде из моретата, но никой не знаеше къде по-надолу е слязъл.

ПСИХЕЯ
Чудно ми е как го е пуснал Светещият Херувим.

ИЗИС
Мили Хронос, иди го повикай, може нещо да ни каже.

(Хронос излиза и след малко го довежда.)

ИЗИС
Знаеш ли, драги Херувиме, какво стана с моя Озирис? Как се случи всичко това?

СВЕТЕЩИЯТ ХЕРУВИМ
Когато Ти береше рози и кичеше хубостта си, яви се пред него Огнената Змия и много му говори, какво - не знам, но тя се преобрази в нещо много привлекателно и той тръгна с ния. Само това видях.

(Влизат всички Ангели от разни районни движения: сини, бели, червени, зелени, жълти.)

БОГ
Първо Събитие стана в нашия Дом, Първа скръб, Първо помрачение. Но не се отчайвайте, драги чеда, защото всичко, което става тук, то е за по-голямо щастие и блаженство, могъщество и слава. Вземи, Изис, този Диамантен Камък, това е силата и могъществото, с което ще намериш и доведеш пак Озирис. Не забравяй, че само Ти можеш да направиш това, без Теб той е загубен. Но има ли Той у себе си нещо от Тебе?

ИЗИС
Да, само една Роза, Първата, която му дадох, когато ми каза, че ме обича, че само мен ще обича завинаги и вечно, тогава и аз го обикнах неразделно и му казах: "Мили Озирис, нали никога не ще ме забравиш?" И той ми отговори: Мога ли някога да забравя твоята Първа Целувка, Изис? Нима има нещо по-сладко от нея?" И като каза това, въздъхна, не зная защо, но като че имаше нещо скрито у него, необяснимо, защото често се унасяше в мисли.

ХРОНОС
И каза ми той веднъж: "Обичам ИЗИС, като нищо друго, но какво мога да направя за нея? Ето - всичко това е сътворено от нашия Баща: и цветя, и звезди, и морета, и всичко, а аз какво мога? Къде е моето могъщество и сила, чрез която да накарам Изис да ме обича повече?"

ВЕНЕРА
И на мен ми каза веднъж до ручейчето: "Венера, аз много обичам Изис, но къде е онова сърце, което, като затрепти за Нея, да даде дихание на нова вселена? Къде е силата на любовта, която твори и дава образи на неща и същества?"

ПСИХЕЯ
И на мен ми рече: "Всичко ще направя за Изис, защото много я обичам, но къде е онзи глас и способност, та когато всичко така се зарадва и ликува и когато всичко запее за нещо велико и тайствено, и аз да и запея една песен, с която да се събуди Нейното Сърце и като се събуди, да забие с ритъма на моето и така да се слеем в едно? Само тогава ще бъда щастлив като нашите Татко и Мама."
"ИЗИС

Стига, стига, Психея, че като чувам тези думи, страшна болка разкъсва сърцето ми! Ние всички знаехме, но никой не се погрижи да му даде това, което той желаеше.

БОГ
Така е, защото тук всичко е Едно и като Едно всяко само трябва да се грижи за себе си и да го добие. От тук само пътищата се чертаят, а другото остава дело на всекиго по отделно. Изис, не се тревожи! Розата, която е отнесъл със себе си, ще го доведе: тя е част от Твоето желание и любов. Едното при Едното ще дойде, това е нашата Същина-Закон. На Тебе остава да освежаваш тази Роза винаги, за да не изсъхва никога и всякога да е красива пред очите му. Всичко друго вие трябва да направите: Хронос, Психея и ти, Венера. Бъдете благословени!

(Всички си отиват. Изис излиза обкръжена от приятелите си, след тях излизат Ангелите и Херувимите и надалеч се чуват техните тъжни гласове в първия тъжен Ден в Божествения Мир.)

БОГ (на Богинята)
Ето новото нещо в нашия Мир, което Ти не знаеше досега, но чрез него ще се родят истинските образи на нашите чеда, които досега са само мисли, образи и идеи.

БОГИНЯ
Нима не можеше да бъде нещо по хубаво от това?

БОГ
Защото противоположното на любовта, която е Блаженство, са скръбта и страданието и тя чрез тях ще се роди. А нашите деца са любов и чрез страданието ще се роди тази любов - блаженство в тях, както ние чрез мрака станахме светлина. Нека това бъде Първият и Последният тъжен Ден в Божествения Мир!

Заглъхват далече тъжните песни на Ангелите. Светлината на Престола постепенно угасва и настъпва мрак. И в този мрак просветва една истина от надежда и вяра в съществуванието и това, което е създадено, съзнава, че не е създадено за страдания и тъги, а за блаженство, радости и светлини. И полита тогава душата, възродена от запалването на тази искра, която не изгасва никога вече. Първият удар на болка и скръб поражда искрата да се търси вечното блаженство, което е покой и истина, всред радост, знание и могъщество, защото животът е страдание, скръб и тъма, докато не светне един път завинаги Божественото. А то е Едно и веднъж дошло, не изчезва никога вече."

Редактирано от oros на 02.07.06 00:19.



Тема Re: Здравейтенови [re: oros]  
Автор oros (ентусиаст)
Публикувано02.07.06 00:12



Второ действие

СЪБУЖДАНЕТО В АТОМА
От градината на Рая, близо до брега, под който се виждат тъмните бездни на Мира, зее безкрайна тъмна далнина. Изис с развени траурни коси седи на брега и пее с лира. Цветята до нея като че се движат и зефирите веят с усилие. Слаба светлина, полумрак. След всеки куплет от песента и се въззема ехо и се чуват далечните тъжни отзвуци от Ангелските мелодии нейде из просторите. Те още повече я натъжават и Тя пее още по-скръбно.

ИЗИС
В далечните там нейде проснори,
из мрак тъмен, чуваш ли ме мили,
там, къде се навеки затвори
твоето небе с мисли унили,
без Ангели красни лекокрили.

Скръб разкъсва моето сърце нежно,
без теб вечно тук сама в небето,
плачи, Лиро, сладко и стремежно,
как за него плаче тук, сърцето,
за моето там Другарче клето.

Да, тук, на това място, ми каза, че ме обича.

(Отива към мрака и го гледа, и продължава да пее.)

Защо, защо спусна се далеко
от тези мили обятия небесни,
где бе радост тук трептение всяко
на гърди ми топли и прелестни
по тези чари висши и чудесни?

(Отива на друго място.)

А тук ме целуна за първи път и ми каза: “Никога няма да те забравя.” (Наново запява.)

Точка мрачна стана ти печална,
в частица влезе ти безгласно,
в Атом е душата ти страдална,
твоето тяло мило и прекрасно,
в Атом тъмен е това небе ясно.

(Потъва в мъка.)

ХРОНОС (Идва леко иззад високите цветя.)
Стига, Изис, не с плач и въздишки ще върнеш Озирис, а с дела.

ПСИХЕЯ (Идва също с букет в ръка.)
Мила Изис, недей повече разкъсва сърцето ми с тъжни мелодии. Ти, която можеш всичко да направиш, защо чакаш още?

ВЕНЕРА (Идва с Лира в ръце.)
Твоите тъжни песни разплакаха и цветята, ручейчетата тъжно шумят под ритъма на тази тайна мелодия. О, нещо трябва да стане, Изис. Защото всичко се разтъжи заради твоето нещастие, нещо ще стане. Когато пеех там една песен на розата, която Ти остави, защото нямаше на кого да я дадеш, дойде при мене един Неизвестен Пратеник, откъде - не знам, как се казваше - не знам, криеше името си, само промълви: "Кажи на Изис да направи Светлина", и си отиде. Какво ли е това Хронос?

ХРОНОС
Чувал съм някога и трябва да е истина, че е имало Божествени Пратеници. Това е един от тях, а думите му са символ и знаете ли какво иска да каже? Но за да си обясните, трябва да ви кажа, че Озирис е затворен в най-малката частица - Атом, която може да съществува. Там го е затворила Огнената Змия заради смелостта му да поиска ръката и.

ВЕНЕРА
Какво говориш, Хронос? С тези печални новини съвсем ще наскърбиш Изис. Той да иска да се жени за Огнената Змия, да забрави Изис!

Хронос
Да, защото тя му каза: "Ако ме прегърнеш, твоят огън ще се слее с моя и тогава няма да има по-могъщ от тебе" Той и повярва и я прегърна, и когато се събуди - тъмният Атом бе вечното му жилище.

ИЗИС (Въздиша)
Зная, Хронос, че е така, и затова пеех така печално преди малко. Той сега е една черна, почти безжизнена частица, която стои затворена, безсилна, немощна и жалка. Но не знае ли тази Змия, че в тази частица лежи един Бог? Колко е мизерно и нищожно пропадането, което сега измъчва моя Другар на Вечното Блаженство! Ах, но като помисля само през какви огньове трябва да премине, докато дойде пак при мен, през какви мъки, изтезания и горчивини! Ах, мили мой, мили мой, колко мъчително е всичко това!...

ХРОНОС
Но всяко изживяно дело бива възнаграждавано десетократно с щастие след мъките, които е преживяло. Така е, но думите: "Кажи на Изис да направи Светлина", Означават, че Мракът, в който лежи Озирис, може да бъде победен само със Светлина и Огън. Това е съдбата на всичко: из Мрака трябва да стане Светлина - един път паднало в Мрака.
Озирис не е вече нищо освен един зародиш. Знаеш ли какво е зародиш, Изис? Малко невидимо Семенце, което е в едно Яйце. Но в това Семенце се крие целият Озирис. И знаеш ли какво - ти трябва да оживотвориш това Яйце, да му дадеш огън, да го раздвижиш, да му дадеш почва, да го направиш Свят. Ето значението на Диаманта, който Твоят Баща Вечният Отец, ти даде - той оживотворява това Семе. Около този зародиш, скрит като в Яйце, ние трябва да оживотворим цяла вселена - това Яйце да оживотворим и след него ще възкресим някога Твоя мил Озирис като свободно, непобедимо Божество от черупката, в която го затвори Огнената Змия.
Как, Защо, Кога - това остана мистерия за нас, мистерия, която знаят само Твоите Татко - Мама. Техните погледи, горящи един в друг, мълчат и тяхното мълчание в огъня на блаженството твори тайни. Една от тези тайни е Озирис, Семе - Яйце. А това оживотворяване трябва да стане. Иначе Яйцето никога няма да се излюпи, нито Семето ще прорасте. Така Озирис сега не е нищо друго освен Семе - Зародиш, но около този зародиш вселена, Слънчевата система ще се зароди и ще израснат стъбло и пъпка, и когато разцъфти това Цвете, в Градината на Всемира ще се прибави още един Аромат - Ти и Той. Но това за нас не е важно. Нашето дело е интимен удар сърдечен и само нашата дейност може да поправи това положение.
Да, Изис, тази сила само Ти притежаваш, която Баща ти - Бог Отец - ти даде. Тя лежи в Диамантения Камък, който взе от него. Аз зная всичко, но само ти имаш силата да твориш Светлина. У Тебе е принципът, който слива и създава чрез магичността на силната обич, която ти изпитваш. Този жар към Озирис сега го запали за неговото спасение, пък после, когато го спечелиш, той ще се преобрази във вечно блаженство, святост и Божественост.

ИЗИС
Как така Хронос? Още не мога да разбера.

Хронос
Отдавна е било то, Изис, когато Твоята Майка е поискала да има Втора Дъщеря и Втори Син. Ти си била малка, не помниш - Тя родила Втора Хубавица, но не била като Тебе. У нея имало нещо, което Ти не притежаваш: Завистта. Тази Твоя Сестра, като видяла, че има и друга Хубавица, а не е само тя, разсърдена се отлъчила от Божествения Мир и станала другарка на Мрака, понеже там няма нещо по-хубаво от нея, и дотолкова се отдалечила, че забравила Божественото си произхождение. И не само това, но почнала и война срещу него.

ИЗИС
Премъдри Хронос, Ти ми даваш все по-нови светлини. Та нима това го е направила Моята кръвна сестра?

ХРОНОС
Да, Бог - Бащата не се възпротивил, но когато това станало, Той помислил и рекъл: "И нейното дело да бъде Божествено!" Не зная защо, тайна е. Зная само, че после от неестественото съчетание на тези две нееднакви същини се родили Син - Атлант, Гений на Разединението, прародител на Егоизма, и дъщеря - Смърт - израз на грозотата и смъртта. Но тази дъщеря по-късно избягала от дома на тъмнината и отишла в Божествения Мир, и станала негова служителка и даже противница на Атлант, който искал безсмъртие чрез взлом. Но сестра му го оставяла всякога до върха на величието и когато той се издигал до висшата си слава, тя му затваряла очите. Тя работи скрито и да не говорим повече за нея - за Атлант също. За тъмните сили най-добре е да се мълчи. Там словото на Бог ги уравновесява.
ИЗИС
Обяснявам си сега защо Огнената Змия ми открадна Озирис - защото е Слънце и блясък пред нийния черен, студен Мрак.

ХРОНОС
И защото стана така, затова Четвъртото Дете не се роди от Божествените Обятия. Ако би се родило, може би било втора злина и кой знае дали Всемирът не би загубил съществуванието си. И това зло не е малко, дори е много голямо, но ако се явеше още едно!... Но да оставим това, то не е наша работа. Около Атома, в който лежи Озирис, направи огън, слънце, вселена, после от него ще се откъснат хиляди системи и светове и така ще измамим Змията, защото ние ще се преобразим на четирите нейни елементи, по които ще издигаме Озирис. И Тя, без да знае, че това сме ние, ще ни услужва с тях. А Озирис, вдиган от поле на поле, от стъпало на стъпало, ще дойде при нас.

ИЗИС
Стига Хронос, всичко ми е ясно вече, но нашата Божествена осанка ще ни издава.

ХРОНОС
Ето защо ще се преоформим, ще изменим имената си според Елемента, в който всеки от нас ще влезе. Ти ще приемеш образа на Светещия Херувим и на огъня с името Урания; Венера - образа на въздуха с името Розалия; Аз - образа на водата с името Менелай, а Психея - образа на земята с името Лидия. Така ти Изис, без да напускаш тези висши Области, ще ни указваш пътищата, а и ще бъдеш винаги в пряко общение с Всевишния ни Баща. Нашата жертва ще бъде много голяма, но пък каква ще е радостта ни, когато Ти в пълно блаженство ще ликуваш при посрещането на Озирис!

ВЕНЕРА
О, мъдри Хронос, ти, който вземаш мъдростта си от Извора на Мъдростта, колко велик е Твоят план! Аз ще се постарая с магичната си любов да укротявам всички груби сили на тази нова вселена с център сърцето на Озирис, за да се оживотвори. Ще раздвижа цялото празно пространство, ще го изпълня с Ангели и образи най-нежни и мили, със сърца само от състрадание и любов, и утеха. Моят огън ще бъде огън на мир и блаженство, моят поглед - на вяра и надежда, и моите движения - на грация и светлост. Аз ще сливам елементите по твое нареждане и съчетания, аз ще съм ароматът в твоя ум, както в розите тук на райските ни области.

ПСИХЕЯ
И когато всичко долу заживее в новия мир с желания, огън и страсти, аз тихо ще им посоча небето и така ще свържа земята с небето. Аз ще съм душа на земята чрез красотата, която ще сея навсякъде. Ще вляза в рози и треви, и дървета, и моря и когато там долу някой види нещо хубаво и очарователно, ще знае, че го правя аз - Психея, там Лидия на Хубостта. Колко ли сърца ще бъдат пленени и измамени в мрежите ни, а Венера? А няма да знаят, че всичко това става за нашата Изис - Любов на Любовта, Красотата на Красотата, Дъщеря на величието и славата. Във всичко ще се превръщам аз. Готова съм, да не се бавим павече.

ХРОНОС
Псехея, избери си за помощник един Ангел от твоите другари, защото, когато минеш през водата, ще станеш Лодка и той ще е Лодкарят, а Озирис ще бъде вътре. Когато минеш през въздуха, ти, Венера, Орел ще станеш, крилете му ще се движат от Ангела, върху който Озирис ще лежи. Той ще е струната, когато ти станеш Лира, да пее Бардът - Озирис. Аз ще стана Огнен Кон, ти - диханието му, а Ангелът ще държи юздите на тази вихрогонна същина.

(Повикват един Ангел.)

ИЗИС
Мили Мои другари, какви големи жертви ще направите за Мен! Аз ще ви светя със Светлината Си и ден, и нощ. Аз ще бъда Слънцето, Светлината и Силата му.

ХРОНОС
Аз ще стана най-близката му Звезда - Меркурий.

ВЕНЕРА
Аз ще стана Луна на Психея - Земята.

ХРОНОС
Това ще трае векове хиляди и хиляди, но за нас няма време. Нека сега направим Великото Събитие и когато Изис запали Атома, когато той стане Слънце и светне новият свят, тогава ще се разделим и всеки ще заеме поста си. Давам сега думата на тебе Изис.

ИЗИС
Ах как тупти сърцето ми при приближаващото Велико Събитие - нещо става в душата ми, разкъсва се и всяка връзка е болка. О, колко е тъжна тази раздяла, колко е печална!

(В силно вълнение пред Великото събитие Изис се разридава, прегръща всички подред, взема Своята златна Лира и изпява прощална, тъжна песен за далечното бъдеще, когато ще се видят пак, но в друг вид тела, лица, тържествуващи, блажени, щастливи.)

Далечното бъдеще се вижда, но то е толкова далечно! Ние пак ще се видим , но в други образи, облекла и сияния, макар и по-красиви. Ала Настоящето е най-силното и винаги необходимо усещане, през него миналото изчезва, бъдещето скромно отстъпва и в своята победа то предизвиква страдания... Може ли да не се плаче? Настоящето е тежко при всяка раздяла и не може да не се ронят сълзи...

(Казва това и избухва в безумен плач. След малко се съвзема и запява. Всички застават в тъжни и замислени пози. Венера с ръка на сърцето си целува една роза. Психея вдига ръце за молитва, а Хронос зарейва съсредоточен поглед из пространството на тъмнината.)

Нали, мили дружки, тъжна е съдбата,
нали е печално сега в сърцето,
когато на части тука небесата
делят се навеки надолу из полето?

Трепти Мойта Лира, плаче и ридае,
но там Глас далечен някъде се чува,
глас от Светлината, коя всичко знае
и с любов над нас и с могъщество плува.

Не слушайте Мойта сега тъжна песен,
а онзи Глас Вечен, който ни говори,
че нов Свят тука и мил, и прелестен
в гърди ни тъжни, в нас ще се разтвори.

Мир на любов, всемощ, победа и слава,
на Истина Свята, навсякъде Единна,
като тях да стане и тя величава
и да заживее вовек до амина.

Таз Истина той е, моят мил сърдечен,
где се сега в мрака тъй печално дави,
Бог до Мен да стане, блажен и всевечен
и да се загуби в Мойте висши слави.

Сбогом, о, простори, дружки веч навеки,
и всички вий чари на Божия Рай,
нек се чуват само песни ви далеки
там по земите на новия край!...

Изис свършва песента при пълно и тихо мълчание. Ангелските хорове подемат ехото на песента и и всички на колене, уловени за ръце, падат през бездната и възхваляват Всевишния: "Господи, да бъде воля Твоя както на небето, така и на новата земя. благослови, Благи Отче, новото наченато Велико Дело. Амин!"
Песента на хоровете заглъхва из просторите. Изис става и всички след нея. Тя взема Диаманта, целува го и го хвърля натам, накъдето и посочва Хронос, където Атомът-Озирис лежи в тъмното пространство. По чудо в далечината светва искра, разгаря се и се разширява в огън и пламъци - начало на нова вселена. Всички, омаяни от този огън и светлина, се хвърлят един по един в огньовете на бездната. На брега остава само Изис с молитвено сплетени ръце и с поглед, съсредоточен в пламъците, които започват да се въртят - усеща се вече присъствието на Четирите Сили, които отиват там. Хоровете запяват и Изис пада на колене на брега пред новата вселена с център на въртежа Озирис. Картината завършва с взрив от огън и пламъци.
Това създава Душата, която обича, защото огънят не е друго освен обич на едно сърце, което иска да постигне най-високото блаженство в живота. А той се възпламенява, когато предметът на обичта изчезне, желанието става тъга, която иска, мисълта става желание, тъга, безсмъртие. Така пламъци и дим в душата се създават и движението въртежно, и така се сътворява новото, така се заражда и детето в утробата на майката - отглас на любов, която тук е мечта, а там създава цяла вселена от слънца и пламъци. Величествена е картината, когато се знае, че всичко това става от едно сърце и това сърце гори от желанието, което запалено един път, не огасва, докато не постигне своята крайна цел - Блаженството, и в своя безконечен набег създава вселени, слънца, пламъци и огън, хиляди красоти, логоси и потайности, по които Проявеният дух на Озирис ще се носи като по вълни във всемирното море на любовта на Изис.



Тема Re: Здравейтенови [re: oros]  
Автор oros (ентусиаст)
Публикувано02.07.06 00:16



Трето Действие

ВЕЛИЧИЕТО НА ОЗИРИС В БОЖЕСТВЕНИЯ ЛОТОС

Здрач. След дълги векове и периоди от време се вижда земя, оформена с най-разкошната разтителност от цветя като градина, дървета и по тях птици, и животни с разни форми и големини, чудовища, хвърчащи змии и многообразни морски хали. Навсякъде далеч се вижда, като на картина, една частичка от Рая, който се е издигнал нависоко като че нарочно, за да даде предимство на Земното Царство, което е настанало. Ветрове се виждат как полюшват дърветата и далече на единия хоризонт се носи буря. Настъпва нощ, изгрява луна и придава фееричен изглед на всичко, птиците пеят и се чуват страшните гласове на разните животни. Бучене на вулкан разтърсва въздуха. Показват се зари на Изток, откъм Рая, слънцето величествено изгрява, всичко се събужда за дневния шум на живота, но човешка фигура никъде не се забелязва.
Иззад една скала излизат облечени в странни земни форми Менелай и Лидия, след малко идва и Розалия.

МЕНЕЛАЙ
Аз поне така мисля и съм напълно уверен, че Урания ще бъде много доволна от нашето дело. Мислих цели векове, а и сега не преставам да мисля как да преобразим Точката – Атом, така че от едно почти нищо да стане образ Божий. Та какъв по-съвършен образ да ме дадем на Озирис, ако не Божествения, този на неговия Баща, който ще хармонира с толкова хубавото и румено лице на Урания!

ЛИДИЯ
Така е, драги Менелай, и аз всичко употребих, правих и разрушавах по твоята заповед всички видове форми и образи, оживявах ги с огъня на чувства, мисли и деяния и винаги, всеки миг, съм се старала всяко нещо, което започва да съществува, да е пълно, съвършено, хармонично, задоволително и да има самостоен живот.

МЕНЕЛАЙ
Не зная дали Урания знае, че Озирис се намита във всяко едно нещо по отделно, на частички, и че той още при запалването на живота на вселената се раздели на точно определено число частици. Така беше раздробен от Змията и на нас ни предстоеше да оживотворяваме всяка частичка по отделно и да я въздигаме, та в края Озирис да се появи с цялата своя възхитителна фигура и величествена светлина. Не знам дали тя знае това, но по-добре щe e да не идва още да го вижда, защото Нейното светло и румено лице ще се помрачи. През всички форми трябваше да минат неговите частици и може ли другояче да се строи едно бъдещо безконечно Божество! Но така наредих, че Озирис може да бъде наблюдаван във всяко нещо поотделно, ала неговиат първи Израз върви винаги пред другите форми, които също го следват и го настигат по стълбата на съвършенството.

ЛИДИЯ
Въображението на всеки би се забъркало, като гледа такова разнообразие от неща и същества, и той би си казал: как е възможно всичко това да бъде едно тяло? Но като вземе предвид Цялото – Единното, бързо би схванал твоята мъдра игра, Хронос.

МЕНЕЛАЙ
Пази се, Лидия, не се обръщай към Мене с Божественото име, което имам в Рая! Нали знаеш, че Змията е на всяко място, по всяко време ни наблюдава и иска да улови тайната ни, да върне пак зародиша на Озирис в бездейност.

ЛИДИЯ
Забравих, Менелай, но дано не ни е чула тази Огнена Сила, която от силно желание да спре нашия нагорен вървеж още в момента на сътворението на новия свят се разшири, обгърна цялото пространство и оттогава нейните мълнии проникват всичко. Но ти, всемъдри Менелай, много добре използва същината и – ти, който всяко нещо превръщаш в проводник на чудесните си дела. Тя се опита да възпре нашето движение, а ти от това създаде Звука. А какви ли мелодии има да въздигаш после по висшите полета?

МЕНЕЛАЙ
Ти знаеш много добре, че ако установих системата на този род еволюция, предизвиках я именно защото трябваше да вървя успоредно със силата на тази есенция – Огнената Змия. Без нея нямаше да ги има всички тези форми, но ние им прибавихме хубостта и така спасихме делото, защото само от нейното тяло и движения се строят и се устройват всичките тези разнообразия. Ние с Божествената красота спряхме чудовищния и, грозен набег към формите. Аз използвах за добро и нейното алчно движение, като вмъкнах Хармонията. Това е моята същина. Така нареждам нещата, та тя винаги да мисли, че сама прави всичко, и не подозира бедната, че зад гърба и стоят скритите сили на моя ум.

ЛИДИЯ
Знам. Нима биха могли да съществуват всички тези красиви цветя и канари, тези красиви и прохладни ручеи, ако не бяха нейните стремежни желания към вечната жажда да пояжда, да поглъща в ненаситната си утроба, а ти така изкусно преобразяваш всяко нейно толкова егоистично желание, че то става висше желание, и то тъкмо в момента, когато тя е в захлас. И като вижда ,че желанието е преобразено в нещо друго и станало по-добро, хубаво и чисто, тя не един път се е провиквала: “Вижте моето могъщество, вижте моята слава, всичко това аз го правя!”

МЕНЕЛАЙ
Остави я тази хитра магьосница. Тя във всеки момент е готова да детронира и най-възвишения цар и да го направи кал и пръст. През много още стадии на борба с нея има да минава Озирис. Но ние, винаги зад него, няма да оставим да загине това Дете, толкова красиво и съвършено. Да се пазим та никога да не узнае, че зад нея има други помагачи. Така тя мисли, че прави всичко сама, затова няма никога да унищожи и да спре прогреса, а и тя самата, без да се усети, се изменя във визшите си области и ще стане Божествена някога там, където всичко е божествено.

(Отдалеч се вижда Розалия, която лети бързо като птичка над долините и канарите.)

ЛИДИЯ
Защо ли така се е разбързала Розалия? Какво ли се е случило? Каква възхитителна жена! Там, където минава, гледай как всичко се покланя на красотата и и от нея като че струи целият блясък на окръжаващата природа.

МЕНЕЛАЙ
Също като вътрешната духовна красота се вдъхновява от тебе, Лидия. Ти, която си душа на всички форми, нима си по-ниска от нея? Това неравенство само тук личи, но там могъществото, силата и хубостта на всички ни са еднакви.

РОЗАЛИЯ (Спуска се бързо към тях и вика.)
Знаете ли, драги приятели, аз оставих Озирис на Ангела Помагач да го пази и идвам да ви кажа, че Урания е слязла от Рая в нашия край за първи път, и това доста ме развълнува. Тя не е идвала тук досега.

МЕНЕЛАЙ
Предчуствах, че ще дойде. Без съмнение ще стане нещо много важно в нашето начално дело, защото не забравяйте, че всичко, което правим, минава не само през нас, но е в Силата, която се криеше в Диаманта, и така ние всичко правим самостоятелно, защото на Божествените същини се дава пълна свобода, но тя ни се диктува отгоре, по висше влияние. Свободата на Волята изискваше всеки самостоятелно да работи, но отгоре непрекъснато тече сила, която ни влияе и ни показва висшите пътища. И ние ги схващаме дотолкова, доколкото сме готови за това. Ние сега сме земни помагачи и като че забравяме Божественото си седалище, но висшето, което е у нас, то възприема Божествените влияния отгоре. Тя идва за нещо важно, защото в различни периоди нерядко ще идва лично Божеството да дава нова сила на движението. Всичко, соето виждате, така хубаво и възхитително, наистина аз го правя, и вие, но преди ние да го построим, неговият образ лежеше там, в Диаманта, като Идея и ние правим именно това, което схващаме от това висше трептение. Диамантът съдържаше силата на целият тази свят, а знаете ли какво е той? Той е само една частица от любовта на Урания: любов, която всичко може. От това може да разберете колко велико нещо е любовта. А когато е наскърбена и загуби любимата си частица, предмет на любовта и, тя именно тогава блясва с великата сила на своята затаена същина. Всичко е копнеж за вечно Блаженство, чистота, всезнание и всемощ.

РОЗАЛИЯ
Зная, че Урания много обича Озирис, но преди да го загуби, ние нищо не знаехме за нейната любов. А сега какво величие проявява Тя! Какви скрити и затаени възможности е имало в тази Божественост! Как всичко се развива по един неизразим възторг на любов и желание, толкова силно, та като разпростира пламъците си, избликва така мощно, че и моето сърце кара целия въздух да трепери в някакъв захлас на сладост, сила и любов.

ЛИДИЯ
Да, силни са проявите на тази любов и тя е, която достига до недрата на моята земя, и пръстта трепери и ражда форми и образи безчет – цветя, треви, същесва... Вижте каква гледка е всичко това, когато в обятията на нещо неизразимо любещи се извиват тела и се стапят в тази жар. А там далече, през тези зари и пламтящи лъчи, остава да съска Огнената Змия, която с мълнии и огньове, със злоба и яд понякога разрушава полето, но когато на другата сутрин слънцето отново огрее земята, тази магична сила се излъчва и като че в отговор на разрушителя се създава едно поле още по-възвеличено.

МЕНЕЛАЙ
Трептят и недрата на моретата и океаните от тази сила на любовта. И ако вълните понякога излизат от бреговете си, с това искат да кажат на земята: “Ела сестрице, да се прегърнем, нима не виждаш, че всичко е любов!” И заиграват ручеите из недрата на океаните като ръце, крака, тела, които се прегръщат и целуват в неописуеми възторзи. Велика е силата на тази любов. И ако Тя сега идва тук, нещо по-величествено ще стане, нашето дело ще бъде възхвалено и подтикнато с още по-бързи крачки напред.

(Чуват се отдалече звуци на Божествената Лира. Всички се обръщат към едва видимия край на Рая, някъде мисоко на Изток.)

РОЗАЛИЯ
Ето я там Урания, слиза вече по огнени шарове с песни и лъчи. Каква възхитителна гледка, Лидия! Каква красота и прелест! Не сме виждали от векове Урания, но колко е била красива! Каква свежест, какво румено лице, каква Божественост!

МЕНЕЛАЙ
И Тя, ако ни намери тук, веднага ще пита за Озирис, а както знаете, Змията следи всяка дума и жест. Нека да се скрием всеки на своето място. Добре ли е запазен Озирис, Розалия?

РОЗАЛИЯ
Да, аз го оставих в ароматните и красиви листенца на Лотоса, цветето, което Лидия направи, когато, възхитена от красотота на Озирис, каза: “Какво да измисля за това чудесно Дете? Да го оставя да спи сега при нежните и леки лъчи на слънцето, зефирите да го люлеят и с меки криле нещо да пази вихрите над него, нещо ароматно да го пази от по-силни бури.” Така тя направи този чудесен цвят и го остави вътре, и нарече този цвят “забрава”, или “лотос”.

МЕНЕЛАЙ
Приеми Моите поздрави, Лидия, за тази твоя грижа, но сега да бързаме, че Урания все повече приближава.

(Звуците на Лира идват все по-наблизо и от Божествени се преобразяват във все по-земни звуци и песни. Вижда се ка Урания, обкръжена от лъчи и огньове, слиза по скалите в полето. Менелай се скрива в морето отново. Розалия се загубва из въздушните далечине, а Лидия погъва в земната дълбина. Тихо. Само звуците на Лирата се приближават и след малко пристига Урания. Сама. С Лирата пее.)

Дете невинно, сладко и чаровно
лежи нейде в далечни там полета.
где си, о, Мое творение световно,
в таз ли хубост тук сега разлята?

Минаваха се лудо вековете
един през друг пред Моя образ жален,
а ти Едно, Единно в световете,
остана все пред Моя жал печален.

О, радвай се, мило Дете прекрасно,
всичко за теб се тъй мило създава,
само за теб, мили, това небе ясно
нека над теб да свети само със слава.

Колко ли красиво си ти в тези чари
и как ли трепери твоето сърце мило,
в какви ли трепети то за Мене жари,
в кои ли гърди сега се е родило?

И във всеки цвят усещам трепет, който отговаря на Моята песен. О, кажете всички вие, мили създания, къде ли е той? Кажете, о, скали, морета, ручейчета и птици красиви, спи ли сега нейде и бие ли са Мен неговото сърце?
(Продължава песента си.)

О, Мой незабравим спомен небесен,
за теб сега идвам в долни поляни,
ела, о, ела, вижМе, Мъж прелестен,
как пламтят за теб лица Ми румени!

Неугасим огън пламти в моята гръд, огън за прегръдки. Кой ще го угаси, кой ще усмири пламъците, които създават вселени, не ти ли, о, тих и сладък, мил и лек Разум?
Само цветя, треви и форми огромни, скали и птици виждам там, а Моя образ още никъде го няма. О, мили, нима още не си се родил? Кога, кажи ще видя твоето хубаво лице, светло и румено? Кога ще видя твоите божествени очи да отправят погледи нагоре и да търсят Тази, която най-силно обича? Така е, идеята предшества делото, много рано слязох да го търся по земните поляни, които така мъдро са устроени от моите мили дружки. Къде са Менелай, Розалия, Лидия? Мили и драги дружки, от колко време не съм ви прегръщала, не съм виждала вашите хубави лица! Не мога вече сама да живея, не мога без вас и затова съм дошла, та занапред да съм в пряко общение с вашия живот. Излесте от там, където сте. Нима звуковете на небето не събудиха от дълбокия сън заспалата ви гръд или там вие, три славни грациизатаено кътче прегърнати, пиете сладостите на земния живот, който Огненага Змия така очарова със силата на топлина и осезание. Сладка е негата на този огън и опасен е неговият чар. Но вие сте божествени същини и няма никога да изпаднете в мрежите на този сладък въртеж. Елате, аз съм тук, ето лирата, по която ще познаете своята Урания от небесата.

(Един особен виолетов лъч се спуска и се разсейва по цялото пространство и Урания остава там със своята полунебесна и полуземна одежда в поза феерична и възхитителна. Всичко мълчи в полумрака на този виолетов лъч. Урания отива към брега на морето и запява.)

Нека моят Мир да свети
и лира да се чува!
В тез божествени полети
нек всичко да заплува.

Нека лодката Моя цветна
донесе тук по море
моята Лидия прелестна,
Розалия от горе!

Излез, о, излез из водата,
о, мъдри Менелай!
Покажете се на земята,
о, вий, творци на тоз край!

(Излиза Розалия и се хвърля в обятията на Урания, идва Менелай и на колене въздава хваление на божествената красота и любов, идва Лидия и целува по устата тазе, на която някога тя бе усмивка.)

МЕНЕЛАЙ
Божествена Царице, защо ни извика от нашите дълбочини, там, където укротявахме огньовете на Огнената змия? Защо ни повика? Това ще обърне вниманието и и ако ни проследи, за дълго ще развали делата ни; тя е много завислива. Там, където види, че се предпочете нещо по-високо от нея, особено когато чуе за Божество и Всемогъщие, потреперва от злоба и почва да руши и да убива. Един божествен глас или проява може дотолкова да я развълнува, че да повдигне цели царства едно подир друго, да уталожи силата на злобата и безумието си, защото само безумието разрушава. То като види, че не може да построи, удря в обратната страна и прави рушение по силата на сърцето, което желае, но не може.

УРАНИЯ
Бъди спокоен, Менелай, лесно ще се справим с нея, но кажете ми къде е Озирис. Аз само дойдох и въпреки есиленото търсене не видях досега човешки образ по наше подобие.

РОЗАЛИЯ
Тук не само човешкият образ е най-красив. Моята любов и красота създадоха нещо друго, много по-хубаво може би от човешки образ, и ние скоро имахме спор с Менелай и Лидия за това. Те поддържаха разни мнения: едни казваха да дадем на Озирис образ мъжки, друг и – женски, а трети – образ без форма, и след дълги увещания решихме да дадем на Озирис различни образи и когато порасне и почне да прави избор, сам да избере вечния си лик.

МЕНЕЛАЙ
И сигерно ще избере лика на това, което най-много обича, по силата на любовта, защото тя преобразява лицето на обичаното лице.

ЛИДИЯ
Аз дадох идеята за земния човешки образ , който видях насън. И когато помислих, че това е откровение от Тебе, Урания, настоях за него, но този образ още го няма, защото, за да се осъществи, трябва да мине през няколко други форми и грации.

УРАНИЯ
Дайте божествен образ на Божественото; на любовта – образ на Любовта, на красотата – лика на красотата, и никога друго. Нека всяко само създава образа си според своите мисли, желания и дела. Озирис не може да има друг образ освен Моя, защото сега Аз го обичам така силно и цялото ми същество е отправено към него, а това са вълни, които бият отгоре и строят тялото му. Но къде е той сега?

МЕНЕЛАЙ
По-тихо, Урания! Свещена, опасна е обходата на Божеството по земния мир. Нали знаеш, че Огнената Змия може да тласне живота с цели векове назад? Ти не си била тук отначало да видиш как, след като Ти създаде огъня на живота, тя се уви около него и със силно съскане и мълнии, с вперени в Озирис очи следеше неговите движения и с големи усилия най-после успяхме, като съединихме и тримата, да образуваме една мъгла, с която най-сетне в една тъмна нощ го скрихме от погледа и, но тя знае, че той съществува, и го търси, и всички разрушения прави само по подозрения, че Озирис е там, но той е вече завинаги спасен.

УРАНИЯ
О, наивни понякога Менелай, тази мъгла, в която сте го увили, нима не знаеш, че това е моята тъга за него? Ако не беше тя, вие нямаше откъде да вземете материалните частици, за да я направите.

РОЗАЛИЯ
Колко си добра, Урания, като ни помагаш там, където ние опираме като в стена и не можем нищо.

ЛИДИЯ
И аз чувствам как често се изпречва пред моята дейност нещо, което не ми дава да отида по-нататък, и изведнъж идва пояснение. Сега зная откъде е.

МЕНЕЛАЙ
Твоята мъдрост е безконечна, твоята сила е непобедима, о, Рогиньо на любовта! Твоята красота е непостижима и там се крие и бездънието, откъдето идва. Да не се бавим. Ако искаш да видиш Озирис, ела сега, той е скрит и ние ще направим така, че да го видиш, след като се отдалечим от Тебе и отидем да залъжем Огнената Змия. Аз ще я отнеса в морето, някъде в дъното на мрака.

РОЗАЛИЯ
Аз ще я отвлека в безкрайните въздушни пространства да прави бури.

ЛИДИЯ
Аз ще я отнеса на дъното на земята и ще отвлека вниманието и, като я помоля да накара вулкан да изригне.

МИНЕЛАЙ
Когато морето се покрие с неподвижна гладка повърхност, ще знаеш, че Огнената Змия е измамена от мен.

РОЗАЛИЯ
А когато видиш, че някъде далеч ехти буря, да знаеш, че Огнената Змия е заета.

ЛИДИЯ
А когато достигнат отгласи от далечен земетръс, знай, че вулкан изригва и там е Огнената Змия.

МЕНЕЛАЙ
Само тогава извикай: “Озирис!” И ще видиш всичко. Не произнасяй името му нито по-рано, нито по-късно, защото е опасно тук, на земята – това не е Божественият Мир, където цари само благото око на любовта.

(И всички се отдалечават в различни посоки. Урания остава да чака на една закрита отвсякъде скала, пред която се простира бездна. Не след дълго морето и въздухът стихват, далеч засвяткват огньове и бури, а още по-далеч едвам се чува грохот на по-страшни бури, които заглъхват сами в себе си. Усеща се земетръс и подземно бучене. Урания с трепетно сърце простира ръка с нежност към скалата и извиква: “Озирис!”
Скалата се отваря, открива се езеро с цветни брегове, красива и очарователна гледка, и посред езерото цвете Лотос, дивно и красиво, цъфти над вълните, които дават храна на бъдещия живот на Божеството. До него Ангел с огнен меч пази Лотоса, който се люшка от невидими зефири. Около него летят като че ли Ангелски същества от всички страни, а това са мислите на Тази, която го гледа с такава силна любов, че мечът на Ангела потреперва в огнени искри...)

УРАНИЯ
Мили Мой Лотос, колко си хубав! Нима има очарование по-красиво от тебе! О, Бъдещи Мой Другарю, образ на Моята мечта, теб те откъснаха от Мен и те потопиха в мрак, мъки и страдания. Но затова пък моята любов така ще те въздигне, че ти ще си само Един в Целия Мир и няма да има подобие на тебе, о, Божество на красотата, силата и могъществото, знанието и мъдростта! Ах, колко те обичам, Мое сега малко цвете, ти, което утре ще се преобразиш и ще станеш Цар на земното кълбо, а после ще спечелиш Моите небеса, защото и ти ще залюбиш като Мен – ще залюбиш Своята Другарка на Вечността, която сега като лъч те милва и не смее да се доближи до теб, като зефир те люлее и не смее да се допре до милите ти листа, която сега като Луна те гледа и не смее да ти каже нито дума. Трепти, трепти в очарование, мило Мое Дете на Лазура, трепетът на Моето сърце ще те храни, сладостта на Моята любов ще те приспива, а лъчите на Моята тъга ще те въздигат към Мен, защото това, за соето Аз тъгувам и милея, то става частица от Мен и ще се събуди в един такъв ден на омая в Моите обятия, каито са нежност, целувка и любов. Ах, колко те обичам! Нека моята въздишка те крепи в бурите и тези води бъдат гърдите, от които да пиеш сладостта на висшето Мляко на небесата!...

В захлаз на любов и омая Урания извива тялото си да го достигне, да га хване, да го откъсне и отнесе със Себе си, но когато иска да улови Лодката и да се качи в нея, земетръсът спира, далечната буря отшумява и морето и езерото се развълнуват.
Това е знак да си отиде. Тя надава тъжен писък, когато се затварят последните прозирки на скалата и Лотосът с езерото става невидим. Светлината отслабва и така тялото на Урания става невидимо в този мрак, който е най-истинският израз на разтъжената и душа и на черната и скръб, защото далече е още времето, когато Тя може да прегърне своя любим Озирис.
Мракът закрива всичко и тази картина от космичната История отива в бездната на миналото, на мрачното минало, което величествено, но малко говори за себе си, защото светлостите на бъдещето са са винаги по-величествени и поглъщат миналото, което остава всякога в тъмнина и мрак. А това минало, колко е хубаво то! Какъв възторг предизвиква в душата, която обича! Знае се колко сладки и неописуеми са първите зари на изгряващото слънце, а това е душата, която за първи път започва да обича нещо, което по сила е безконечно, но постижимо; по сладост е неизразимо, но уловимо, и в безконечието е блаженство, то, в разтлението на времето безкрайно и пространството безбрежно. А там живее Бог, където всичко се вижда, навсякъде е и във всичко е, и сладостта е негова, и любовта е любов на неговото сърце, което е обич, и знанието е неговата мъдрост, която е могъщество и сила. Велика е гледката на Еволюцията, която е трепет на сърце, което люби.

-----------------------------------------------------------------------------------------------------



Тема Re: Здравейтенови [re: oros]  
Автор XOPЪ+БATЪ/XOPЪ+BATЪ (cana sub igo)
Публикувано04.07.06 19:36



Автор XOPЪ+БATЪ/XOPЪ+BATЪ (cana sub igo)
Публикувано 11.06.06 14:38



14:34 11.06.06

Клубове / Наука / Хуманитарни науки / История
Информация за клуба
Тема Религия и Реч, Време и Народ от Емил Захариев. Темата е видяна: 248

Публикувано 01.06.06 16:36



1
АВИТОХОЛ
РЕЛИГИЯ И РЕЧЬ, ВРЕМЕ И НАРОДЪ
ЕМИЛ ЗАХАРИЕВ
Частъ I
+ Цельта на този редъ отъ мисли е, да хвърли новъ
погледъ върху известни факти, отъ историята на древните
БОЛГЪ+АРИИ и така да доведе до нови изводи за
РЕлигията, РЕчта и историята на БОЛГЪ+АРИЙСКИЯТЪ
НАРОДЪ.
+ Известно е, че Богьтъ на БОЛГЪ+АРИИ-ТЕ е ТангРА.
Историческите и археоложки аргументи, въ полза
на това твърдение са оскъдни. Ще спомена само Михаилъ
Посновъ - “История на христианската църква”, който
цитира Шести Канонъ, приетъ на Първия Вселенски Съборъ
въ Никея - 325 година следъ (О)РИСТА. А Той запо
чва така : “ДА СЕ СПАЗВАТЪ ДРЕВНИТЕ ОБИЧАИ,
ПРИЕТИ ВЪ ЕГИПЕТЪ...“!? Впоследствие Шести Канонъ
остава, но текстътъ е промененъ!? За ЕГИПЕТЪ въобще
не става и дума!? Съ какво е пречилъ ЕГИПЕТЪ, на
елинските и латински прелати? Ами щелъ е да подскаже
на верващите читатели, че основите на така нареченото
“х(о)ристианство”, се намиратъ въ “Египетската Верска
Доктрина”. Ще се видатъ паралелите между Т/АТЪ+УМЪ
и Богъ Духъ, РА и Богь Отецъ, Йосифъ и Озирисъ, Изида
и Дева Мария и ХОРЪ и Х(О)РИСТОСЪ!?
+ Основни понятия, като : РЕ+ЛИГА/религия/,
КРЪСТЪ+ВА/тсъркъ+ва/, БА/ВА - Душа, КА/КИ/ЧИ -
жизнена сила/тело/, както и Имената на Основните “Египетски
Богове”, се използватъ отъ х(о)ристианската цивилизация
и отъ насъ БОЛГЪ+АРИИ-ТЕ! Затова понятието
на БОЛГЪ+АРИИТЕ за “убавото мЕсто”, където
отивать душите на праведниците, се наРИча - РА+Й. Въ
христианската доктрина, душите на праведниците отивать
при Богь Отецъ. Отъ което следва, че РА е Името на Богь
Отецъ. Това понятие използватъ и останалите СлОвенски
народи. За сведение на туркофилите, турките го произнасятъ
/ГЬОЗЕЛЪ БАХЧЕ/, което значи /убава градина/.
+ Да се запитаме отъ де идва Т/АНГЪ+РА? Знаятъ се
подобни названия на Богь, които обхващать обширни географски
райони, въ почти цЕла Азия, като : Тангра+маню,
Ченгри, Тенгри, Шенгри, Тангара, Тангароа. Има също
подобни топоними - Ангора, Ангара, Анкара(Анкира)!?
Въ Европа има интересни топоними като ТАТЪ+РА, КАРЪ+
ПАТИ/хоръ+бати/, Панония.
+ Видно е, че понятието е съставно.
+ Ако разложимъ съчетанието Т/АНГъ+РА, получаваме:
Т/АНГъ(кхъ)РА, (АНГъ+РА), като последните две, са
известни понятия отъ Египетскиятъ Пантеонъ на Боговете!(
1)
+ Ангь(кхъ) е Панделката на Живота, която държат
всички Египетски Богове;
+ РА е името на Бога-Слънце.
+ Следователно Т/АНГЪ+РА означава - Животворниятъ
РА! Същата МАНТЪ+РА, повтаря и попа въ ТСЪРКЪ+
ВАта - Животворниятъ Богь!
+ Знае се, че БОЛГЪ+АРИИ-ТЕ отъ всички небесни
светила най-много са почитали Слънцето/известните
въпроси до папа Николай, отправени отъ Царъ/КнЕзъ
Борисъ I /.
+ Ако отидемъ къмъ археоложките данни, колкото и
оскъдни да са, колкото и оспорвани, като САК+РОвището,
намерено въ Малая Перешчепина - днешна Южна
Украйна. Намерено случайно отъ пастирчета, отъ селото
Малая Перешчепина. На 13 километра отъ градъ Полтава,
на 11. 06. 1912 година. Огромното количество златни и
сребърни предмети, предизвикало иманярска треска средъ
селяните на селото, което било собственостъ на графъ
Бобрински. Благодарение на графъ Бобрински, предметите
били събрани и описани, акуратно и професионално.
+ Презъ 70- сетте години на 20-ти векъ отъ САКЪ+РОвището
се заинтересувалъ широко известниятъ въ науч-
ните среди Археологъ и Историкъ, професоръ Йоахимъ
Вернеръ, който е описалъ и изследвалъ и БОЛГЬ+
АРИЙСКО-то САКЪ+РОвище въвъ ВРАПЪ, АЛБАНИЯ.
Изключително подробното и професионално изследване
на САКЪ+РОвището отъ Малая Перешчепина,
довежда професоръ Й. Вернеръ до Пръстените, намерени
тамъ, съ Монограмите изписани върху тЕхъ. За раз-
читането имъ професоръ Й. Вернеръ се обръща къмъ известниятъ
ономастъ, професоръ Зайбтъ отъ Виена, отъ
Института по Византология, къмъ виенскиятъ Университетъ.
За да разберать читателите, кое ме накара да подложа
на съмнение разчитането на професоръ Зайбтъ, ще
цитирамъ цЕлата 45-та страница отъ книгата на проф. Й.
Вернеръ -” Погребалната находка отъ Малая Перешчепина
и Кубратъ, ханъ на Българите”: “”Гръцките монограми
на двата пръстена - печата/прил. 32/ биха били също
така ОТ РЕШАВАЩО ЗНАЧЕНИЕ, за отъждествяването
на хана от Малая Перешчепина и може би дори по-убедителни
от доказателната стойност на археологическите
улики, ако можеше да бъдат НЕДВУСМИСЛЕНО РАЗ-
ЧЕТЕНИ! Четенето на В. Н. Бенешевич и предложението
на В. Финк, не дадоха ползотворен резултат. Госпожа
А. Банк ми предостави през юли 1983 г. в Ермитажа восъ
чни отпечатъци от двата пръстени-печата, чиито снимки/
прил. 32/ изпратих за експертиза и на д-р В. Зайбт от
Института за византология към Университета във Виена.
След завършване на ръкописа си получих в писмо от 17.
11. 1983 г. следното становище : “Пръстенът с по-простия
монограм е възможно да е византийско производство,
докато за другия не бих поддържал същото. По-простия
монограм би могло да бъде разчетен теоретично БАТРАХОУ,
но изведената от вътре вероятност и условията, при
които е открита находката, говорят повече за форми като
ХОБРАТОУ, ХРОБАТОУ, ХОБУРТ и т. н.. Следователно
бихме се доближили много до буквени комбинации, доказани
във връзка с КОБРАТОС/сравни Моравчик/, но само
с Х вместо К. Откъм монограма не може да се изведе
улика за точния последователен ред на отделните букви в
разчитането. Вторият монограм е най-вероятно комбинация
от индивидуално име и титла на ранг или длъжност.
Ако приемем тъждествеността на собственика на пръстена
и следователно същото име, цялостното разчитане на
ХРОБАТОУ ПАТРИКИУ би било съвсем възможно. При
2
АВИТОХОЛ
такова тълкуване своеобразната, НЕ СЪВСЕМ ВИЗАНТИЙСКА
БУКВА на отпечатъка, накрая, вляво, трябва
да се чете В, а накрая вдясно лигатурата П и К. ДВЕТЕ
РАЗЧИТАНИЯ БИХ ИСКАЛ ДА ПРЕДЛОЖА КАТО
ВЪЗМОЖНОСТИ. ТРЯБВА ДА СЕ ВЗЕМЕ ПРЕДВИД,
ЧЕ ОТ ОНОВА ВРЕМЕ СА ДОШЛИ ДО НАС МНОГО
МАЛКО ИМЕНА.””
+ В. ЗАЙБТ ПРЕДЛАГА ДВЕТЕ РАЗЧИТАНИЯ ИЗРИ
ЧНО КАТО ВЪЗМОЖНОСТИ.
+ НО НЕЗНАЙНО ЗАЩО, НАШИТЕ ИСТОРИЦИ
СА ВЪЗПРИЕЛИ ПРЕДПОЛОЖЕНИЯТА НА ПРОФЕСОРЪ
ЗАЙБТЪ ЗА АКСИОМА?!
+ Отъ всичко казано до тукъ следва, че разчитането
на трите пръстена-печати , направено отъ професоръ Зайбтъ
и потвърдено от Д. Витановъ, може да бъде оспорено.
Споредъ мене то може да бъде сведено до:
1. ХО(У)РБ/ВАТ (ХОР Б/ВАТ) - за първиятъ пръстенъ.
+ ХОР Б/ВАТ - царски титул, указващ божествен произход.
+ Съвременни варианти: ХОРВАТ, ГОРБАТко, ГОРБАТшов
- лични имена; ХЪРВАТ - национално име.
2. КО(У)РТ ХО(У)Р Б/ВАТ, (КОРТ ХОР Б/ВАТ) - за
останалите два пръстена. КОРТ/КУРТ - тогава съдебна
титла. Въ съвремието - лично име.
Монограми от златни пръстени-печати открити в гроба
на Хор Б/ват (Кубрат) в Малая Пересчепина (Украйна).
+ Ако се приеме ХОРБАТ за вэрно, присъствието на
Соколътъ с усукана въ краката му змия, става съвсемъ
логично.
+ Соколътъ е символъ на Богь ХОРЪ, а змията - на
бога на злото СЕТЪ, САТЪ, Сатан (чичото на ХОРЪ).
Така името на ХОРЪ се свързва съ легендата отъ Египетския
пантеонъ на Боговете, въ която той побеждава
чичо си САТЪ - узурпаторъ на царския престол и убиецъ
на баща му Озирисъ(САКЪ и СОКЪ).
Двойките Лъвове от същото погребение, които са символ
на земна сила и плодовитостъ споредъ Египетския
пантеон на боговете, са царски атрибутни символи.
От казаното досега следва, че “Именникътъ на БОЛГЪ+
АРИЙСКИте Канове” е сгрешенъ още при първото
словосъчетание - Авитохолъ. Следва да се чете:
1 АВИТЪ (О) ХОР или АВИТ(УС) ХОРЪ, което ще
рече - праотеца (прародителя) ХОРЪ.
2 КОРмисошъ или КОРмесий също може да се про-
чете като ХОРмисошъ, ХОРмесий или ХЕРмесий.
Едно такова разчитане прави връзка с тракийския Херосъ
(Хермесъ), гръцкия Херакълъ и латинския Херкулесъ.
В средна Азия са известни имената на племената САКи,
СОГ(К)ДИИ и ХОРезмии. САКъ и СОКъ са египетските
имена на ОЗИРИСЪ - бащата на ХОРЪ. Имената на племената
вероятно произлизатъ отъ задължението на групи
хора да извършват ритуали в честъ на САКъ и СОКъ(ОЗИРИСъ)
и ХОРЪ.
В заключение ще си припомним малко БОЛГЪ+
АРИЙСКА РЕч и ХОРтуване:
В сила са три основни правила:
1. Сричките са думи в думите. Пример: Култ+у+Ра
2. Сричките се произнасят отляво надясно и отдясно
на ляво и се разместват. Пример: РА-АР; Зора-Роза.
3. Имената на главните “Египетски” богове са корени
на думите - срички.
+ РА - РА+й, РАйко(а); боенъ викъ - (у-РА)
РАть - РАтувамъ;
РАдость, РАданъ, РАдко(а), РАдетель, РАдее;
РАста, РАло, РАлчо.
РЕлигия, РЕчъ, РЕдъ, РОдъ;
РАйко изгря - народенъ изразъ за изгрева на слънцето.
+ ХОРЪ - ХОРа, които играятъ ХОРа, ХОРтуватъ и
иматъ видъ знаме ХОРугва ХАРесвамъ, ХАРизвамъ, ХАРтисвамъ,
ХАРенъ.
+ САКЪ и СОКЪ - САКЪ + РА, Чакъ+Ра, чекръкъ?
САКЪ+РАленъ(САКЪ+РАлно) - свещенъ, свещенно;
Тази мантра си е цяла манДра. САКЪ+РОвище,
САКЪ+РОвенно
САКамъ - искамъ, СОКЪ - плодовъ;
САКАР(А) - планина, СОКолъ - птицата симболъ на
Озирисъ.
ЦАКо - име, ЦОКо - име;
САКиРА - бРАдва, (Ц)СОКамъ - за малки деца и животни;
3
АВИТОХОЛ
САКалиби - обичащите бога САКъ;
(С)АКинакъ - вид мечъ.
+ БА/ВА (ДУША) - ба+ба, ба+ща, бор+ба, вършит+
ба, гоз+ба, дел+ба, еж+ба, жерт+ва, косит+ба,
резит+ба молит+ва, наред+ба и т. н.
+ КА/КИ/ЧИ(жизнена сила, тэло) - ка+ка, май+ка,
тет+ка, чичо и т. н.
+ Пътятъ за доказване на тези взаимовръзки е дълъгь
и сложенъ. В случая е по-важно посоката да е вярна.
Използвана литература:
1. Луркеръ, Манфредъ. Богове и символи на древен
Египетъ. (Енциклопедичен справочникъ). 1995 г.
2. Проф. Вернеръ, Йоахимъ. Погребение Малая Переш
чепина и Кубрат - хан на Българите. 1988 г.
3. Костовъ, Георги. Погребението на хан Аспарух в
светлината на археоложките данни. 1995 г.
4. Погребенията в Малая Перешчепина и Вознесенка.
5. Манетонъ. История на Египетъ и генеалогия на
царете (Хоръ - 300 г.). През Еузебиус и Йосиф Флавий.
6. Проф. докторъ Ценовъ, Ганчо. Кроватова България.
1998 г.
7. Раковски Георги Стойковъ - т.4 оть събр. съч./Анонимната
Зографска история, открита оть
Раковски, където Кубрать е споменать неколко пъти
като ОР+БАТЪ! /
Дата: 22.02.2000 г.
Частъ II
СОКОЛЪТЪ ОТЪ ВОЗНЕСЕНКА
Напоследъкъ се разгоря дискусия, относно произхода
на погребенията въ Малая Перешчепина и Вознесенка.
Списание Авитохолъ, въ брой 26 отдели голэма часть оть
страниците си за статия и интервю на директора на истори
ческия музей въ Запорожие - Г. И. Шаповаловъ, както и
статия на Дориянъ Александровъ.
Оть 1930 година/когато е открито съкровището оть
Вознесенка/, та до сега, са изказани доста противоречиви
мнения относно произхода му. Оть гробъ на князъ Светославъ/
Михаилъ Милеръ/, кипчакско/М. И. Артамоновъ,
А. И. Семьоновъ и др./, до БОЛГЪ+АРИЙСКО/ Г. Ф.
Корзухина, С. А. Плетньова, акад. Омелианъ Прицакъ,
откривателя му В. А. Гринченко и естествено учени оть
БОЛГЪ+АРИА, като проф. Станчо Ваклиновъ, Д. Димитровъ,
Рашо Рашевъ, проф. Петъръ Петровъ, проф. Димитьръ
Овчаровъ, Пламенъ Цоневъ, Йорданъ Вълчевъ,
Георги Костовъ и др.
Най интересниятъ за науката предметъ отъ погребението
въвъ Вознесенка е Сребърниятъ СОКОЛЪ.
Както се вижда, елементите, които требва да се отбележатъ
са 1. ЗМИЯТА - усукала се въ краката на Сокола
2. МОНОГРАМА - на гърдите на Сокола
3. ХРИЗМАТА на крилото на Сокола - която представлява
Четрилистна Детелина съ Кръсть, разделящъ
листата на половина и надписъ - ДОХ, ДУХ /ДОКС/, снимана
отъ такъвъ ракурсь, че почти нищо не може да се
види ясно.
4. ДВАНАЙСЕТТЕ пъпки на гърба на Сокола, разположени
2x6 и кръстчета на всэка отъ тэхъ.
5. Нечетливият надписъ на опашката на Сокола, който
Гринченко така и не е успэлъ да разчете.
6. Перата на опашката на Сокола - Петъ на брой.
За Змията и Сокола, представящи опозитните сили на
СЕТЬ/САТЪ и ХОРЪ, съмъ писалъ въ брой 12/13 на Авитохолъ.
4
АВИТОХОЛ
Дванайсетте пъпки, разположени въ ДВЕ редици по
ШЕСТЪ и кръстчетата върху техъ, заедно съ ПЕТТЕ
пера, представляватъ елементите на единъ КАЛЕНДАРЪ!!!
/което ще доказвамъ въ следваща статия/
Монограма на гърдите на Сокола е обектъ на най
ожесточени спорове. Очерталите се две тези са:
1. Приемащите, че това е римски орелъ, войскови знакъ
на знамето на римскиятъ легионъ. Четене - ПЕТРОСЪ!
Тази теза защитавать Л.А. Мацулевичъ, Гринченко,
Шаповаловъ, Артамоновъ, Семьоновъ и др.
2. Изброените по-горе, болгъ+арийски ориентирани
учени, защитавать тезата, че Сокола не е римски и четенето
требва да е ЕСПОРЪ.
Моята теза, е че този Соколъ нема наушникъ за поставяне
на пръть, не е с разперени криле и затова не е римски
воински символъ! Освенъ това римскиятъ орелъ не притежава
елементите отъ 1 до 5, на Сребърниятъ Соколъ!
Най вероятното четене на МОНОГРАМА е ОРПЕЙ
или ако се приеме, че въ горната часть има комбинация
отъ Т/Р - ОР+ТО+ПЕЙ или ОР+ТИ+ПЕЙ! Както правилно
отбелезва и Шаповаловъ въ интервюто от бр. 26 на
Авитохолъ - нема никакво /С/ въ този монограмъ!? Това
разчитане кореспондира и съ тезата, че СОКОЛА олицетворява
Богъ ХОРЪ, както вече съмъ отбелезалъ въ
статията отъ бр. 12/13 на сп. Авитохол . Такова разчитане
прави връзка между двете погребения - въ Малая Переш-
чепина и Вознесенка, ако се приеме за верно четенето на
пръстените отъ М. Перешчепина, а именно ХОРЪ+БАТЪ
и КОРТЪ ХОРЪ+БАТЪ!
Библиография:
1. брой 26 на Авитохолъ
2. Пламенъ Цоневъ “Хомо космикусъ” - 1980г
3. Йоахимъ Вернеръ “Погребалната находка отъ Малая
Перешчепина и Кубратъ - ханъ на българите, изд. БАН
София 1988г.
4 Георги Костовъ “Погребението на ханъ Аспарухъ въ
светлината на археологическите данни” 1998г.
Часть III
МАСОНИТЕ - ИСТОРИЯ И СЪЩНОСТЬ /МАСОНИТЕ
СЛЕДВАТ БЪЛГАРСКИ ТАЙНИ/
Ръкополагането на Великъ Майсторъ на Българската
Масонска ложа ми дава поводъ да направя кратькъ
исторически обзоръ на това тайно общество. Легендите
разказват, че то води началото си оть Седемте АРХАТИ
- /АРГАТИ/, преживели последния потопъ и посели
семената на цивилизацията средъ подивялото човечество.
Тези АРГАТИ, и всички преди и следъ тяхъ, се наричатъ
съ много изрази, които поясняват
различните им същности:
1. Последователи на Хоръ;
2. Синове на Вдовицата;
3. Синове на Светлината, с което подчертавать, че
Слънцето /РА/ е единъ от главните им обекти за поклонение;
4. Озарените /илюминирани/, което означава, че
Слънцето /РА/ ги е осветило със светлината на познанието.
Хоръ е син на Изида /АЗИТА/, съпруга на Озирись /
АЗАРЪ/, царъ на Горенъ /Белъ/ и Доленъ /Червенъ/ Египетъ.
Зелениять цветъ е цвета на Озирисъ - богъ на живата
природа приживе, а мястото на пребиваване се нарича
САКАРЪ.
САТЪ /САТАНЪ/ е братъ на ОЗИРИСЪ и чичо на
Хоръ. Черенъ е неговиятъ цвяъ. Той убива братъ си и взема
престола и царството му.
Озирисъ става царъ на мъртвите, а мястото на пребиваване
се нарича СОКАРЪ.
Но Изида ражда сина на Озирисъ - Хоръ. Отглежда го
тайно и когато той пораства, влиза въ двубой съ САТАНЪ.
Хоръ побеждава и си връща престола на Бэлъ и Червенъ
Египетъ./ Оть тамъ идва българският обичай за ежегодно
закичване съ мартеница./
Най-известните масонски ордени презъ Средновековието
са Тамплиерите /Храмовниците/, съ символни цветове
черно и червено и Хоспиталиерите /Болничарите/,
със символни цветове бело и червено. Илюминатите отъ
по-късно време е едно течение, което докарва много беди
на човечеството.
Тамплиерите и Хоспиталиерите произхождать отъ
Бугрите и Катарите, а те на свой редъ - отъ Богомилите,
които пъкъ заедно с манихеи и павликяни, водятъ началото
си отъ официалната българска доктрина ТАНГРИанството,
или съюз на РА /РЕ/. Отъ тамъ и РЕ-лига /РЕЛИГИЯ/,
или - последователи на Слънцето.
Юдеите също са се “допряли” да гореспоменатата верска
доктрина, като въ Изходъ отъ Стария Заветъ добре е
описана кражбата на Свещените знания /Свещения Кивотъ/
от Моше /Мойсей/ и завличането на златото на египтяните
отъ последователите му.
Оттамъ Моше е символъ на МОШЕ+НИКЪ въ целия
словенски светъ.
Но кои са синовете на Вдовицата? Нормално е да си
помислим, че освен озарените по РИ.ДУ.АЛ /РИТУАЛ/
има и озарени по рождение.
Тоестъ, генетично произлезли от Хоръ - сина на Вдовицата
Изида /АЗИТА/.
За разлика от словените, които се себенаричат ЛЮДИ,
българите се самоназовавать ХОРА. Нема другъ народъ
по земята, който да се нарича по този начинъ.
Съ други думи, българите могатъ да бъдать наречени
ХОРИСТИАНИ, а верската им доктрина - ХОРИСТИАНСТВО.
Хористианството може да се разглежда, като
морално-етична част на ТАНГРИанството.
БОЛГ+АРИЙ, БОЛГ+АРИЯ, вероятно са верски по-
5
АВИТОХОЛ
нятия родени в слОвЕнска среда.
Въ всички христиански храмове присъства знака, който
се тълкува ХР(Христось), но той трябва да се чете ХОР
( Х+О+Р).
+ ХОР+ИСТИЯ - тържествена одежда на висш сановник
в църквата, златоткана, обсипана със знака на ХОР.
+ ХОР+АРИУМ - шал към одеждата, златоткан, обсипан
със знака на ХОР. Въ тези случаи връзката е явна.
Въ заключение бихъ посочилъ, че българските масони
вероятно са двойно озарени - веднъжъ по рождение,
втори пътъ - по РИ. ДУ. АЛЪ. По смисъла на ТАНГРИанството
Великъ ДУ.АЛЪ /ДУЛО - двойникъ/ на РА може
да бъде само царять - ХОР-фараонътъ /БА.РА.ОНЪ. - душата
на РА в ОНЪ/. Само той може да премине пътя К/
РОС/Т.ТАУ. Само той може да бъде ХОРЪ.БАТЪ.
Използвана литература :
1. Рудолфъ Кохъ - “Книга на Знаците”
2. Жанъ Доресь - “Тайните Ръкописи отъ Египетъ”
3. Морись Котерелъ - Пророчествата на ТутАнкАмонъ”
4. Роберъ Амбеленъ - “Смъртоносната тайна на Тамплиерите”
5. Линъ Пикнеть, Клайвъ Принсъ - “Прозрението на Тамплиерите”
6. Рьоне Нели - “Ръкописите на Катарите”
7. Жанъ Блумъ - “РЕНЪ льо ШАТО/вестготи, катари, тамплиери/”
8. Аланъ Олфордъ - “Боговете на новото хилядолетие” Ломасъ и
Найть - “Ключътъ на Хирамъ” Мартъ, 2001г.,
Часть IV
ВЕРСКИ ВОЙНИ
+ Всеизвестна е тезата, че Атила е предводител на варварите
езичници или така нар. хунски съюз, като се пропуска
факта, че той е римски гражданин и говори (знае)
латински език.
+ Предлагам за дискусия следната хипо+теза: ТАКА
НАРЕЧЕНИТЕ “ВАРВАРСКИ НАШЕСТВИЯ” СА
ВСЪЩНОСТ - ВЕРСКИ ВОЙНИ, ПОРАДИ ПЪРВАТА
СХИЗМА ВЪ ХОРИСТИАНСТВОТО, А ИМЕННО ПОДМЕНАТА
НА ШЕСТИ КАНОНЪ, ПРИЕТЪ НА ВСЕЛЕНСКИЯ
СЪБОРЪ ВЪ НИКЕЯ И ВЕДНАГА ЗАПОЧНАЛАТА
СЛЕДЪ ТОВА, БОРБА ЗА ПОДМЕНАТА МУ.
ТАЗИ МЕЖДУОСОБИЦА ИМА ДВА ПЕРИОДА - ОТЪ
НИКЕЯ - 325Г., ДО АЛЕКСАНДРИЙСКИЯТЬ СЪБОРЪ
- 362 Г. И ДО ЦАРИГРАДСКИЯТЪ - 381Г.
+ХУНИТЕ/УНИТЕ/ОБЕДИНЕНИТЕ/ - АРИИ/АРИАНИ/
- ЗАПОЧВАТЪ ВЕРСКА ВОЙНА СРЕЩУ ФАЛШИФИКАТОРИТЕ
НА ШЕСТИЯ КАНОНЪ! ТАМЪ СА
СЛОВЕНИ, ГЕРМАНИ И УГРО-ФИНИ, НАЧЕЛО СЪ
ВОДЕЩАТА /УПРАВЛЯВАЩАТА/ КЛАСА - БОЛГЪ+
АРИИТЕ!
+ ЛИТЕРАТУРА: “ИСТОРИЯ НА ХРИСТИЯНСКАТА
ЦЪРКВА” ОТЪ МИХАИЛЪ ПОСНОВЪ.
+ ШЕСТИ КАНОНЪ: “ ДА СЕ ПАЗЯТЪ ДРЕВНИТЕ
ОБИЧАИ ПРИЕТИ ВЪ ЕГИПЕТЪ, ЛИБИЯ И ПЕНТАПОЛЪ....

+ Ще разширя хипо+тезата: Отъ това, което съпоставихъ,
следъ прочитането на частъ от “История на християнството”
отъ М. Посновъ, се оказва, че всички големи
военни конфликти въ периода 325г - 717г., гравитирать
странно, около провежданите поместни и вселенски събори
по онова време!?
+ Съборите са Поместни и Вселенски:
+ АПОСТОЛСКИ СЪБОРЪ ВЪ ЙЕРУС+АЛЕМЪ/49-
50г./
+ Арабски - 244 г, Басра
+ Лионски - края на II-ри векъ
+ Елвирски - З06г.
+ Римъ - 313г.
+ Арлъ - 314г.
+ Анкира - 314г.
+ Милано - 316г.
+ НеоКесарийски - 316 и 324 г.г.
+ Антиохия - 324г. - поместни
+ ПЪРВИ ВСЕЛЕНСКИ - НИКЕЯ - 325г.
+ Антиохия - 341г.
+ Сердикийски - 343-344гг.,Медиоланъ и Сирмий също
- /третирать АРИАНСКАТА ЕРЕСЪ И СМУТОВЕ/
+ Лаодикийски - 345г.
+ Картагенски - 345 - 348г.г. !?
+ Цариградски - З61г.
+ Александрийски - 362 г.
+ Галски - 374 г.
+ Сарагоса-380 г. - поместни
+ ВТОРИ ВСЕЛЕНСКИ - ЦАРИГРАДСКИ - 381г
+ Картагенски - 387г.
+ Цариградски - 394г. ?
+ Галски - 394г.
+ Картагенски - 396г. ?
+ Толедо - 400г.
+ Галски - 401г., - поместни
+ ТРЕТИ ВСЕЛЕНСКИ - ЕФЕСЪ - 431г.
+ Цариградски-431г. - поместенъ?
+ Цариградски-448г. - поместенъ
+ Ефески-449г - поместенъ
+ ЧЕТВЪРТИ ВСЕЛЕНСКИ - ХАЛКИДОНЪ-451г.
+ ПЕТИ ВСЕЛЕНСКИ - ЦАРИГРАДЪ - 553г.
+ ШЕСТИ ВСЕЛЕНСКИ - ЦАРИГРАДЪ 680-681Г
+ Цариградъ-712г.
+ Цариградъ-716г. - поместни
+ Иконоборческиять поместенъ съборъ - 754 г., вероятно
Цариградъ.
+ СЕДМИ ВСЕЛЕНСКИ - НИКЕЯ - 787г.
Цитатъ оть речта, произнесена на 16-тото заседание
на Шестия Вселенски съборъ /Константинополъ 09.08.681
година/ отъ презвитеръ Константинъ оть гр. Апамея (Сирия):
“Казвам се Константин. Презвитер съм на светата
Божия църква, която се намира в Апамея, в провинция
Втора Сирия. Ръкоположен съм от Аврамий, епископ на
Аретуса. Дойдох при нашия свети събор, за да ви поуча,
че ако бях изслушан, нямаше да претърпим онова, което
6
АВИТОХОЛ
претърпяхме тази година, сиреч каквото претърпяхме във
войната с БОЛГ+АРИА. Защото аз поисках още от начало
да дойда на събора и да помоля да стане мир, така
щото да се извърши нещо, което да обедини двете
страни, та нито едните, нито другите, да се измъчват,
СИРЕЧ НИТО ТИЯ, КОИТО ИЗПОВЯДВАТ ЕДНА
ВОЛЯ, НИТО ТИЯ, КОИТО ИЗПОВЯДВАТ ДВЕ ВОЛИ.”
ГИБИ, т. III,
София, 1960 г.
Отъ читателите очаквамъ да откриятъ войните
водени по странно стечение на обстоятелствата около
нэкои отъ съборите.
18.07.2004 г.
www.ot izvora.com - дневника



Редактирано от XOPЪ+БATЪ/XOPЪ+BATЪ на 11.06.06 14:39.



Тема Re: Здравейтенови [re: XOPЪ+БATЪ/XOPЪ+BATЪ]  
АвторOpoc (Нерегистриран)
Публикувано06.07.06 00:06



Аз се опитах да ви покажа началото на сътворението и какво е това Христос. Драмата се състои от 7 действия, но никой от вас не бе поне любопитен, да види за какво въобще става въпрос в нея.
Не може да разберете религията, ако не знаете за Драмите на ТОД.
Ако бях писал поредната глупава тема, навярно всички щяхте да участвате.
А когато ви се пише нещо истинско - мълчите.
То си е за вас.
Поне прочетохте ли това?

Орос.



Тема Re: Здравейтенови [re: Opoc]  
АвторTpaвъл (Нерегистриран)
Публикувано06.07.06 14:00



Истината се казва с прости думи, за да е понятна всекиму. Как, мислиш, ще се хвана да чета това, което даваш, след като още не третото изречение започвам да се питам кое какво е, какво има зад думите, а малко след това - и да се прозявам? Тежък диалог, натруфени епитети... допитай се до "Литература" и каква му е литературната стойност...



Тема Re: Здравейтенови [re: oros]  
Автор Kalomain (търсеща)
Публикувано08.07.06 10:07



Автора! Кой е автора?



Тема Re: Здравейтенови [re: oros]  
Авторyмниk (Нерегистриран)
Публикувано09.07.06 00:45



тъпак



Тема Re: Здравейте!нови [re: yмниk]  
Автор XOPЪ+БATЪ/XOPЪ+BATЪ (cana sub igo)
Публикувано11.07.06 18:52



+ Ветше си раздавате и лиубезности?!



Тема Re: Здравейте!нови [re: XOPЪ+БATЪ/XOPЪ+BATЪ]  
Автор Koпpивeнa мeтлa (lutomsky)
Публикувано11.07.06 18:57



Хорбате, забелязвам че пишеш напоследък без някои букви от нашата българска азбука.
Защо правиш така? От желание да си оригинален или имаш някаква верска причина?

Действия крепят Вселената.

Редактирано от Koпpивeнa мeтлa на 11.07.06 18:58.




Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2025 Dir.bg Всички права запазени.