Мировата Майка / Религия и мистика / Религия

На неописуемо красив стол Тиамата седи спокойно и прави една гирлянда, огърлица от брилянти, но непознати за нас, с цветове, които, като държи и прехвърля, лъчите им се местят по цялата зала като живи сенки на цветя, феи и други форми на красиви живи същества.

ТИАМАТА
Гирляндата за земната царица, гирлянда, която ще побеждава не царства, а небесни престоли ще сваля от слънчевите игри на Боговете. С какво ли ме плашите вие, о, Богове? С вашия изгрев и залез? А мислите ли, че аз не зная тайната на вашата игра, с която плашите слабия човешки ум? Той не е вече слаб. Аз го втвърдих. Той сега е по-твърд от камък. Той вече роптае и има смелостта да вика против вас и да насочва оръжието си против вашите закони, о, Богове! Вие казвате, че нямате закони, че всички граници и ограничения са премахнати в свободния дух, а слагате за огледало безконечността. Та тази ваша безконечност не е ли закон, който най-много плаши свободния човешки разсъдък, не е ли ограничение!
Тази гирлянда е царица на моите хубости и изявена веднъж на човечеството, ще развали царствата, ще падне един път завинаги небето пред неговите крака и ще забрави за съществуването на Соланита, която отдавна изчезна от храмовете им!
(Отива, прикачва гирляндата на едно дърво и гледа Соланита.)
Колко си хубаво, о, слънчево дете! Нима мислиш, о, висше същество, че някога аз ще те пусна в света, след като ти едничка закриваш моята красота и блясък. Заради тебе никога не мога да си намеря мъж, но те ще те забравят. Те не знаят вече, че ти си същество дори, ами те наричат: светлина, слънце, разум, идея, усещане, любов... ха-ха, не! Така, добре е – дивните мои гирлянди! Нито един камък от моите пещи не може да заблести като твоите две нежни очи. Нито един метал не може да вземе цвета на твоята небесна косица. Нито един от моите земни цветове, от розата до лилията белоснежна, не може да изрази хубостта на твоите дивни ръце. А сега правя едно дивно цвете, лотос, но колко ли и той ще остане далече от тебе!
Тази гирлянда ще накара човечесвото да забрави един път завинаги съществуването на Соланита. А от нейния годеник Кришна не ме е страх вече. Той остана навеки бездушна статуя и под висшия мир. Така го вкамени моята нечута сладострастна милувка, която той погълна като море в устата си.
Едничката моя задача, откакто те скрих тук, е да накарам всеки да забрави за тебе, о, заспало слънчево дете. И успях. Забулих очите на човека с камъни, а тази гирлянда, която отразява седемте херувима и всички явни и скрити планети от нашия свят, съвършено ще им забули очите. И ще нарека всяко зърно от тази гирлянда със своето име: масонство, окултизъм, теософия, розенкройцерство, даоизъм, брахманизъм, будизъм... католицизъм, гностицизъм, протестанство, адвентизъм, ортодоксализъм... и много, и много, от които ще карат мировете да святкат пред очите на безсилния търсещ Соланита. И ще блестят тези винтообразни движения, и ще се доближават до нея, но никога няма да я видят. Даже няма и да подозират за съществуването и. Учители ще се явят, мъдреци, проповедници и основатели на религии, полубогове и богове, но за нея нищо няма да знаят, нито ще говорят даже. Това е силата на моята последна гирлянда.
(Гледа я жадно и пак брои зърната.) Окултизъм, теософия, християнство, херметизъм, кабала, даоизъм, будизъм, гностицизъм, масонство, розенкройцерство, магнетизъм, мистицизъм, материализъм, идеализъм, софизъм...
Вървете, вървете вече, о, сънни була, които блестите като слънца. За всичко говорете, разкривайте земи и полета, разкривайте слънца и планети, и движения космични – разкривайте Йерархии, Тронове, Ангели, Деви и Херувими – но за Соланита нито звук!
Ела Луцианта. Ти винаги си знаела къде за пръв път да оставеш моите изобретения. Иди и сега, това е върхът на изкуството ми и като се възкачиш на най-високия връх, разсей ги като падащи метеорити. Нека не остане кътче без зърно от тази гирлянда.

ЛУЦИАНТА
По върховете на Тибет и на Синай не приемат вече нищо, но аз ще се опитам по другите места.

ТИАМАТА
Не, аз мисля, че който види това, където и да е и какъвто и да е, ще я вземе – може ли да не я приеме, като вижда, че тя ще му донесе Царство Божие. Да, аз ви давам Царството Божие чрез тази гирлянда, та чрез него да забравите завинаги за Соланита и никъде да не говорите за нея – нито в мъдростта, нито в религията, нито в поезията!

ЛУЦИАНТА
Ах, каква е хубава! (Слага я на гърдите си.) Колко ми прилича! Аз ще я нося, както всички досега: ще облека най-хубави дрехи, на своята лебедова шийка ще я окача и ще тръгна от царство на царство, и така във всяка държава по едно зърно ще търкулна, нали?

ТИАМАТА
Да, да, драга Луцианта, окачи я така, колко е хубава!

(Луцианта я слага на врата си, оглежда се възхитително.)

ЛУЦИАНТА
Даоизъм, будизъм, християнство... Само твоят вечно подвижен ум може да изобрети това. Раскош, раскош! Ах, как ще ми е жал да я разпилявам.

ТИАМАТА
Именно, трябва да я разпилееш, за да не се събира вече зърно със зърно – успехът ми е така съвсем осигурен, защото (смее се) едни ще викат синьо е, други овално е, трети кръгло е ... ха-ха-ха!... и бързай да се върнеш, защото после ще ти дам гирляндата за природните и космичните закони... съвсем да ги омотае, ха-ха-ха! За атомите и молекулите, за химическото сродство, за физическото притегляне, закона за естествения подбор, победата на по-силния ... ха-ха-ха!...

ЛУЦИАНТА
Колко ми прилича! Колко е красива, как блести – така сега не приличам ли на царица на слънцата?

(Прощават се, Луцианта излиза.)

ТИАМАТА
Сега ми олекна на душата. Елате я намерете вече, о, вие, бедни същества земни! И вие, о, Богове, колкото искате слънца и луни правете, колкото искате факли небесни запалвайте да я търсите в мрака на бездънието, но никога не ще можете да я осветите – моята гирлянда ще забуля очите ви, защото за всичко ще се говори в нея – за Престола Божи даже, за всичките тайни на моя мир, но не за Соланита. Постигната е моята цел и сега светът е напълно в ръцете ми.

----------------------------------------------------------------------------------------

Това е част от драмата на ТОД - "Соланита и Кришна"