Re: Лъжи! / Религия и мистика / Религия

Здравейте на всички!

НАУЧНИТЕ ИЗОБРЕТЕНИЯ НА МЮСЮЛМАНСКИТЕ УЧЕНИ

Мюсюлманските учени допринасят за развитието на съвременната наука не само със своята теоретична мисъл но и с безбройните си научни изобретения въпреки ограничените средства с които разполагат през Средновековието. Те успешно заместват стария теоретичен метод на древните гърци с експериментален, който изгражда основата на многобройни научни изследвания.

Астрономия, география и навигация
Жиралда или Севилската кула е първата обсерватория в Европа. Построена е през 1190 в испанския град Севиля под ръковордството на видния математик Джабир Ибн Афиях с цел наблюдение на небесни тела. По късно бива превърната в камбанария от християнски завоеватели които не са знаели как да я използват след прогонването на маврите. Мюсюлмански учени изобретяват и уреди като квадранта и астролаба, които водят до напредъка не само на астрономията, нои на морската навигация и допринасят за европейската исзледователска ера.

Многобройните отпратки към астрономията в Свещения Коран и хадисите, и призивите към знание, вдъхновяват ранните мюсюлмански учени да изучават небесните тела. Те разработват и допълват ранни индиийски, персийски и гръцки трудове . Мюсюлманите изучават земната повърхност, разработват методи за чертаене на карти. Биват открити и много звезди, както се вижда и от арабските им имена запазени до днес - Алгол, Денеб, Бетелгойз, Ригел, Алдебаран. Съставят се и астрономически таблици, мажду които и тези от Толедо, ползвани от Коперник, Тихо Брахе и Кеплер. Тези разработки са служили за определянето посоката на Мекка от различни места, за подобряване на навигацията и земемеренето и спазването на точно време и съставяне на календари. Служейки си с географска ширина и дължина, изчислявайки обиколката на земята (с точност няколко стотин километра), мюсюлманите географи до такава степен подобряват Птолемеевия Аалмагест, че вече не може да се каже със сигурност колко от съдържанието принадлежи на известния грък и колко е добавено по-късно. Арабски термини, които се ползват и до днешни дни са алманах, зенит, надир, Аледо, азимут.

Заслуга на мюсюлманските учени е и изобретяването на планисфера, сложен астрономически уред за изработване на небесни карти. Обсерваториите се строят обикновено в пустинни местности където наблюденията биват най-качествени. За точни измервания на времето са използвани умения подобни на тези необходими за навигация. Ал Бируни пише математически трактат за сенките, който помага за правилната настройка на слънчевите часовници.

Астролабът - уред решаващ проблемите за измерването на времето и положението на небесните тела вероятно е най-известното ислямско изобретение. Примитивни астролаби са разработени още от древните гърци, но усъвършенстването им от мюсюлманските математици и майстори ги правят по-акуратни и разнообразни. Когато уредът навлиза в Европа от Испания и Италия, той принадлежи към най-високите технологични постижения за времето си. Инструкции за използването му пише Джефри Чосър в класическата си творба “Кентърбърийски разкази”. За изобретател на телескопа се смята Абдул Хасан, който го описва като тръба в чиито краища са монтирани диоптри.

Медицина
Мюсюлманите допринасят трайно за развитието на медицината. Рази, Ибн Сина (Авицена) и Абу Али ал Хасан са най-бележитите медици на средновековието. Ал-Рази, известният лекар и учен, автор на Ал Джудари уал Хасбак пише книга за едрата и дребна шарка. Признат за един от най-бележитите лечители на средновековието. Рази набляга на емпиричните наблюдения и клиничната медицина и е ненадминат диагностик. Той пише и трактат за хигиената в болниците.

Авицена е автор на Ал Канун Джил Тиб, най-изучаваната медицинска книга през средновековието. Тя е издадена повече от 20 пъти през последните 30 години на 15 ти век на многобройни езици. Книгата се ползва като стандартен учебник и в Европа в продължение на 700 години.

Алхазен е световен авторитет по оптика.

Заразния ефект на чумата и лечението и са откритие на Ибн Катина – мавърски лекар.

Кахаф Абдул Касим е известен хирург от 11 век, познат в Европа с книгата си Китаб ал Тасриф.

Китаб ал Шифа (Книга за лечението) допринася за развитието на фармакологията и общественото здравеопазване. Всеки главен град в ислямския свят има множество отлични болници, някои от тях за специално обучение в медицински науки.Голям брой от болниците са специализирани в лекуването на определена болест, включително психически и емоционални. Османците са били известни със строителство на болници и високата хигиена подържана в тях.

Математика
Смелите експерименти и уникални нововъведения от мюсюлманите издигат тази наука до изключителни висоти. Първият значим мюсюлмански математик ал Хауаризми въвежда предмета алгебра (ал джабр), която по-нататък бива усъвършенствана от други, най-вече Умар Хаям. Трудовете на ал Хауаризми в превод на латински въвеждат арабските числа и науката математика в Европа, през Испания. Терминът алгоритъм произлиза от неговото име.

Мюсюлманите изнамират символа за нула (шифър-сифр) и организитрат числата в децимална система (с основа 10). Те първи въвеждат и знаци изразяващи неизвестно количество, например променливи като х. Те изнамират и сферичната тригонометрия, тангентата и първи въвеждат синус в тригонометричните изчисления. Нулата е безценна придобивка за математическата наука.

Часовникът
Първият часовник е изработен от Кутби, виден часовникар на своето време. По време на династията на Абасидите използването на часовник е нещо обикновено, а известния Харун-ар-Рашид изпраща часовник за подарък на френския император Шарлман. По това време в Европа часовниците са новост и предизвикват удивление. Известният багдадски университет Мустансария притежава уникален часовник с небесно син циферблат и слънце, което местейки се показва времето. Водните часовници също са били нещо обикновено за мюсюлманските страни. Както казва един европейски писател: “Арабите са много изкусни в направата на автоматизирани водни часовници”

Часовниковото махало
Часовниковото махало е изобретено от Ибн Юнус, научен гений живял по времето на египетските владетели Фатимиди. Неговата изключителна творба Сиждул Акбар Ал-Хакими, е призната за шедьовър в своята област и измества трудовете на Птолемей. През 1079 е преведена на персийски от Омар Хаям .

Моряшкият компас
Изобретяването на моряшкия компас ревоционализира морската търговия и презокеанското корабоплаване и позволява на арабите да пресичат бурни морета в търсене на нови земи и пазари. Откритието представлява голям принос на мюсюлманите към световната наука. Познанията за качествата на стрелката без съмнение могат да се проследят до древните китайски източници, но нейното приложение под формата на компас се дължи на мюсюлманските учени. Първоначалната цел на компаса вероятно е била намирането на Кибла за молитвите.

Уред за изтегляне на потънали кораби
Уникален уред ползван при корабокрушения изработва Абу Солет Умайах през 1134. Това изобретение оказва огромна помощ на спасителните експедиции през средновековието.

Барут
Мир Фатхуллах Хан остава в историята като изобретател на барута и огнестрелното оръжие.

Производство на сапун, хартия и платове.
Заслугата за въвеждането на сапуна принадлежи на арабските химици. За първи път хартия в ислямските страни се произвежда през 794 г. в Багдад от Юсуф бин Омар. Хартията произвеждана там е по-висококачествен от тази в Европа. Производство на хартия се установява в Багдат и скоро измества пергамента (от животинска кожа)и папируса(от растения). Разпростанението и спомага за лесен достъп на повече хора към знания и учение . Тъканните материи на ислямския свят превземат повечето от големите пазари и са признати за най-фини и трайни.

Вятърната мелница
Първата вятърна мелница е описана от Ал-Мауди, наречен Плинийй на Арабите,в знаменитата му творба Златни ливади, а по-късно е построена също от мюсюлманин.

Стъкло
На Ибн Фирнас се приписва заслугата за добиване на стъкло от камък. Той конструира дома си по подобие на планетариум където могат да се наблюдават звезди, облаци и светкавици.