|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
Тема
|
Сатанисти?
|
|
Автор |
Kalomain (търсеща) |
Публикувано | 21.06.06 08:05 |
|
Как си представяте сатанистите? Целите в черно и грозни прически? Винаги, когато стане дума за Сатаната се сещам един откъс от "Името на розата" на Умберто Еко. Там един от героите казва, че той не би ни плашил. Това не съответства на целите му - би ни прогонило? Би се представил за добър и щедър. От тази гледна точка, сатанисти биха били хората, които ни изглеждат най-мили и щедри. Такива, които имат определено полза от религията, която изповядват.
Изобщо как според вас сатаната привлича хората?
| |
|
Според сатанистите на са последователи на сатаната, а са атеисти. Ама според мен са доста неориентирани по въпросите свързани с религията
Редактирано от evgenia_hristova на 21.06.06 11:54.
| |
|
ВЪВЕДЕНИЕ В САТАНИЗМА
Може да се приеме, че идеята за сатанизма се появява преди около 6500 години в ранните дуалистични религии, от които произлиза по-късно и християнството. Акцентът в дуалистичните религии е поставен върху изначалните сили на доброто и злото, олицетворени от противоборстващи богове. Широко разработена е темата, в която този, който дава знание на хората, бива наказван и обявен за зъл бог от върховното божество. Такъв пример може да бъде даден чрез образите на Прометей, Озирис и Пернатата Змия. Вариация на този древен архетип е и сатанинският бог Луцифер (именно бог, тъй като сатанистите обикновено не възприемат този персонаж като подчинен на бога ангел, изхвърлен от рая, а като отделен бог, равносилен на християнския).
Има се предвид, че Прометей е носителят на светлината, а самото име на Луцифер в превод значи Светлоносец, Озирис е олицетворяван от планетата Венера и бог на въздушната стихия, което се отнася и за Луцифер. Също така трябва да се отбележи, че всички тези образи са подчинени на кода на Змията, което се свързва с водата и подземното царство. Факт е, че фолклорът навсякъде по света описва как героят слиза в подземното царство, преминава през подземната река и се сдобива със знание и магически умения. С появата на монотеистичните религии се появява и изчистеният образ на Сатаната, който представлява изкривяване на образа от носещ добро на носещ зло чрез знанието (изгонването на Адам и Ева от Рая се дължи на добитото чрез изяждането на ябълката знание, предложено от Змията, което от добро се превръщя в акт на зло).
Много са теориите за зараждането на сатанизма: първите сведения идват от древните перси, египтяни и дори гърци; намерени са безброй доказателства са прекланяне и жертвоприношения в името на Ариман, Тифон и Питон. Но защо, е редно да си зададем въпроса, древните предци се покланят пред тях? Най-вероятно хората се стахуват от тези богове и чрез дарове и кръв се опитват да ги умилостивят. Именно така хората започват да вярват в тези идоли - началното страхопочитание постепенно се превръща в култ към божеството.
Средните векове са времето, през което християнството успява да се наложи като официална религия, което му дава средствата и властта да забрани изповядването на всякакви други религии. То ги обявява за дело на Нечистивия, което на практика спомага за поглъщането им от сатанизма. Наложената по онова време от Римокатолическата църква забрана за свободен избор на религия и свободно изказване на мнение, както и широката пропаганда на въображаемите все още по онова време, смразяващи кръвта ритуали, слагат своя отпечатък върху сатанизма. Без достъп до адекватна информация за същността на сатанизма много хора са завлечени от пропагандата, целяща да задържи вярващите в църквата. За съжаление психично болни хора решават, че това е същността на сатанизма и превръщат пропагандата в страховита реалност. Така низшият сатанизъм залива Европа, което не е напълно преодоляно и до днес.
В Средновековието култа към Сатаната е на особенна почит и в лицето на вещерството, алхимията, окултизма. Не случайно именно през Средновековието се раждат най-големите окултисти, астролози и медиуми в човешката история като Елифас Леви, Фламел и Постел, преследвани и измъчвани от инквизицията. А Инквизицията е една от най-могъщите институции по онова време, преследвала и подлагала на мъчения всеки, за когото има и най-малко сведение за магьосничество, сатанизъм и всякакви тъмни и странни науки. Между истинските вещици и окултисти за съжаление попадат и много невинни хора, най вече красиви жени и отшелници който "с поглед правят импотентни мъжете и унищожават реколтата и добитъка в своите среднощни сборища с Дявола".
Не остават на заден план и рицарите Тамлиери, които се прекланят на Бафомет. Рицарите отначало са малка група от отцепници, чиято философия гласи, че не Бог, а Дяволът управлява света, но постепенно се превръщат в мощна организация, която става неудобна на папата, който пък от своя страна насъсква Инквизицията срещу тях.
Интересен е и случаят с графиня Батори - унгарска благородница, известна в историята като "кървавата контеса" заради своите долни и ужасни масови убийства. За 45 години тя пренася в жертва на Сатаната стотици момичета, карайки ги първо да участват в оргиите й, а след това се къпе в тяхната свежа кръв, вярвайки, че във вените им тече изворът на младостта. Когато най накрая е арестувана и малко по-късно осъдена на смърт, последното й желание е да не бъде екзекутирана, а погребана жива в собствената си спалня. След изпълняването на желанието й замъкът е изоставен и запада. Едва 4 години по-късно крадци разбиват вратата на спалнята, но не откриват тялото й там.
Нищо не се свързва толкова много със сатанизма, колкото Черната меса - най-богохулната от всички церемонии. Популярната представа за черната меса е следната: разпасан свещеник стой пред олтар, като във всяка ръка държи по една черна свещ, направена от лойта на непокръстени бебета, а олтарът се състои се от гола жена, разкрачена и с отворена вагина, с бокал с урина(кръв) на проститутка, положен на корема й. Над олтара виси обърнат кръст, а гнила ряпа, благославяна от свещенника, бива методично вкарвана и изкарвана от влагалището на дамата, след което чрез псалми и инвокация бива призован някой демон или самият Сатана. Всичко това се извършва в очертанията на "защитна пентаграма". Ако Сатаната дойде, трябва задължително да изглежда като страстен младеж с козелска глава. Следва горене на Библията, орални манипулации на вагината, целуване на пениса и задните части на дявола, и всичко това на фона на шумно храчене по кръста. Ако може и да се заколи едно непокръстено бебе по време на ритуала, ще е добре, защото всеки знае, че това е любимият спорт на сатаниста! Истината е, че всичко това са измислици на болни мозъци, които по една или друга причина искат да шокират и плашат тълпите. В наше време историите за извършване на черна меса са нещо като градски легенди, широко известни и колкото невероятни, толкова плашещи незапознатите суеверни душици. А хора с психически отклонения, които се опитват да претворят легендите в действителност, винаги се намират, но това не е същността на сатанизма!
Но да изоставим Средновековните черни меси и да се пренесем в края на XIXв., по-точно към личноста на Алистър Кроули, роден през 1875г.в Лиймингтън, Англия. По това време сатанизмът е натикан в малки така наречени клубове в които се събират малък и отбран кръг от хора. Именно Алистър е един от най голямите сатанисти по това време, изкарвайки хората от задушените им клубове. Създава ново учение, в което се изповядва правилото "прави каквото искаш": безразборен секс, магия и съновидения за дявола под въздеиствието на наркотици. Звярът 666, както нарича сам себе си, прекарва целия си живот в търсене на окултното; творец на много трудове, най значимият от които е "Книгата на Закона"; водач и родоначалник на открития сатанизъм, без задръжки, показва открито какъв е, прави всичко възможно да си извоюва зъл имидж; въбще, той е първият човек, който комерсиализира греха като начин на живот, а дявола - не като личност с рога, която да всява ужас в сърцата на хората. Първоначално член на Ордена на Златната Зора, впоследствие основава Магическия Орден на Сребърната Звезда (Argentinum Astrum) и реформира Ordo Templi Orientis ( О.Т.О.). По-късно е отхвълен от обществото, но успява (макар да умира в мизерия от пристрастяване към хероина) да даде тласък на съвременния сатанизъм към една нова насока, която Ла Вей поема и доразвива.
Съвременният Антихрист, черният папа и разрушител на Църквата е Антон Шандор Ла Вей. Роден през 1930г., Ла Вей от малък е отвратен, но не от Бога, а от обществото, което уж почита Бога, а всъщност тъне в грехове. Баща му е протестантски пастор и, благодарение на това, Ла Вей от малък има възможност да наблюдава отблизо всички слаби страни на Протестанстката църква. Едва на 18-годишна възраст създава Църквата на Сатаната, а през 1966 година е ръкоположен от всички сатанински организации за "черния папа", говорител на Сатаната. Учението на Ла Вей клони към съвременен хуманизъм и атеизъм; основното правило на учението е "Дръж се така с другите, както се държат и те с теб". Не приема насилието като средство за задоволяване. Той застава твърдо зад идеите за освобождаване на всякакви желания и против отричането от греха "защото няма човек на света, който да не е извъшил поне един от смъртните грехове". Ла Вей успява чрез своите доводи и ораторство да присъедини множество хора в своята църква, но не като магьосник-окултист, а като човек, доказващ остарелия морал на цървата.
Някои сатанисти считат, че Ла Вей не е само изкусен оратор, но не са му чужди и тъмните науки. Част от сатанистите (предимно модерните сатанисти в тийнейджърска възраст) считат приноса му към окултизма, и по точно към черната магия, за голям, защото твърдят, че именно той е човекът, успял да събере и преведе всичките 19 Енохови ключа или иначе казано ключовете за портите на ада. Въпросното твърдение е доста спорно.
Умира през 1997 в личния си замък, оставяйки след себе си огромно наследство от милиони долари в своите фондове, безкраен списък от имоти и най важния му труд, "Сатанинската библия", която продължава да вдъхновява сатанистите дори и след смъртта му (между другото, "вивлос" е гръцка дума означаваща "сборник", и оттам побългарената дума "библия" има значението на "събрани много книги от различни автори на едно място" т.е. нещо като христоматия, но да оставим това и да не обръщаме внимание, че книгата на Ла Вей не е никакъв сборник).
Но нека обърнем внимание на България и връзката й със сатанизма. Във вестниците всяка година по Хелоуийн пише за българските сатанисти, как обикалят гробищата, правят ритуали и пренасят в жертва кучета със сини очи (сините очи са символ на небесата или рая). Когато журналистите попитат "Защо го правите?", те отвръщат: "Ние сме сатанисти, така ние показваме омразата си към Бога и Неговата институция - Църквата". Истината е, че това са тийнейджъри, който се опитват да бъдат различни и скандални в очите на хората. Истинските сатанисти никога не биха ви допуснали до свой ритуал, по простата причина, че присъствието на "непосветен" би разрушило кръга на мрака.
Не е тайна, че най-много сатанисти на глава от населението се падат във Враца - така наречената "черна столица" на България. Други основни центрове са Бургас (на второ място), София и Благоевград, както и Пловдив и Варна, където сатанистите не са чак толкова много.
Истната е, че около 80% от българите, които наричат себе си "сатанисти" са всъщност "блек метъли" - хора, които слушат т.нар. "сатанинска метъл музика", която набира все по голяма скорост в България. 18% се интересуват от сатанизма бегло като религия. Останалите 2% са или фанатици, или хора, които практикуват черна магия и призоваване на духове и демони. Фанатиците по принцип членуват в секти, които използват Сатаната като прикритие на своите садистични и мазохистични желания, на развинтената си сексуална фантазия. Останалите не членуват в организации или поне не открито. Те се интересуват най вече от черна магия и философията на религията на Сатаната.
Сатанистите в България се делят основно на два вида: антихристи и сатанисти. Антихристите са тези хора, които се борят срещу Християнството, но без да почитат Сатаната - един вид еретици. Обикновено носят обърнат кръст на гърдите си - символ на вярата им. Колкото до същинските сатанисти - те се борят срещу Бога, но уважавайки и почитайки Сатаната. Обикновенно и имат пентаграма на гърдите си, обличат се в тъмни тонове и са с тъмен грим.
Съществуват три основни секти в България О.R.B., Бафомет и Сребърната звезда, но те така пазят свойте тайни, че не мога да кажа нищо със сигурност - само слухове се носят около тях за черни параклиси и дори църкви, скрити в дълбините на София.
| |
|
ВИДОВЕ САТАНИЗЪМ
Традиционният сатанизъм е всъщност представата на повечето хора за сатанизма. Идеята за него произлиза през Средновековието от Римокатолическата Църквата. При традиционния сатанизъм няма определен организиран култ за преклонение; тази форма на сатанизма включва изолирани групи или индивиди, които вярват в христянската представа за Сатаната и че той наистина съществува, иначе казано т.нар. "домашен сатанизъм". Повечето хора асоциират тези малки групички с извършването на черни меси, жертвоприношения на животни и т.н. Подобни слухове идват предимно от тийнейджъри, безразсъдно завладени от окултизма или "сатанинските ритуали". Тези младежи извършват убийства на свои съученици, изнасилвания и други престъпления, а след това се оправдават със: "Сатаната ми каза да го сторя".
Църквата на Сатаната е първата организирана и официално призната форма на сатанизъм, създадена в САЩ през 1966 г. от Антон Шандор Ла Вей (1930-1997г). Тя до голяма степен предопределя модерния сатанизъм като една доктрина, по същество атеистична, която се основава на идеята за Сатаната като сбор от природни закони, самата природа или целия живот въобще. Църквата на Сатаната счита, че човекът е с животинска природа, посветена изцяло на задоволяването на инстинктивните си нужди и подобряването на индивидуалния живот. Църквата на Сатаната осъжда жертвоприношенията и други класически форми на сатанинския култ като остатъчни форми на християнството и съответно ненужни безсмислици. Членовете на Църквата на Сатаната не вярват в Сатаната като в действително същество от какъвто и да е вид, а го почитат като символ на прагматичните ценности, които изповядват.
"Храмът на Сет" е най-голямото и най-известното рзклонение на Църквата на Сатаната на Ла Вей. Църквата е създадена през 1975г. от бивш "свещеник" от Църквата на Сатаната. Основателите на Църквата на Сет започват да чувстват, че Сатаната е прекалено близо до християнските поверия и започват да търсят начин да се отделят от всяка, съществуваща по това време, религия. И така, те избрат Сет - древно египетско божество, което според тях е равностойно на Станата. Сет става техен водач и обект на размишления и преклонение по сащия начин, по който е Сатаната в Църквата на Черния Папа - Ла Вей. Съществена разлика между двете учения е опитът на Храма на Сет да се приближи повече към философската страна на нещата и да покаже човека в друга светлина, да се възполва от неговите свръхестествени способности...докато Църквата на Сатаната възприема и представя човека повече като същество, подобно на животните, и използва във философията си доказателства от животинския свят, за да обясни нещо или за да постигне някакъв резултат.
Подобни на Църквата на Сет по-малки сатанински църкви са Световната Църква за освобождаване на Сатаната, Ордена на Злото Око, Групата на светлината на Луцифер и т.н.
Известна сатанинска църква е Църквата на Страшния Съд, позната повече с името "Процесът". Основана е 1963г. в Лондон от семейство Робърт Мур и Мери Ан Маклийн, които променят фамилните си имена и започват да се наричат Де Гримстън. Отначало те принадлежат към Църквата на Сциентологията - модерно течение, обединяващо окултизъм, религия, сравнителна митология и каквото още се сетите, чийто основоположник е Лафайет Роналд Хъбарт. След това се отделят и създават Църквата на Страшния Съд. Първоначално "Процесът" приема съществуването на двама богове - Луцифер и Яхве, но по-късно приема изцяло Сатаната.
Църквата на Страшния Съд в наши дни се дели на няколко части: Процесът - йеховисти проповядват “черна” магия и аскеза. Процесът - луциферияни проповядват обратното - безразборен секс без задръжки и морал. Процесът - сатанисти твърдо залага на палеж на църкви и човешки жертвоприношения. Към тях се числят и нашумелите най-вече в Скандинавия Mystic circle и Inner Circle. Старите езически ритуали залягат в основата на сатанинската магия. Боговете на плодородието Кернунос и Бафомет се превръщат в образи на Сатаната.
От средновековните рицари Темплиери, Розенкройцери и Алхимици, произтича Херметичният ореден на Златната Зора, чийто клон е култът на Зос Киа със съвременен наследник илюминатите от Танатерос. Сатанизмът, практикуван от Тантеросите, е едно преобладаващо практическо, лично и експериментално изкуство - работи се главно върху алтернативните състояния на съзнанието, за които се приема, че са ключът към развиването на човешките магически способности. Те приемат, че естественото влечение към по-тъмната страна на магията е толкова добра отправна точка, колкото и всяка друга.
Демонолатрията или вярата в демони не е точно свързана със сатанизма, но разликите са достатъчно малки, за да могат да бъдат пренебрегнати понякога. Демонолатрията е култ към демоните. Последователите й вярват в реалното съществуване на духовни същества като демоните, но за разлика от традиционния сатанизъм, те не се ограничават само с култ към Сатаната. Сатаната е практически само един от многото демони и не заема по-специално място в демонолатрията. Всеки прави индивидуален избор на свой демон-покровител, в зависимост от онези аспекти в живота си, които би искал да изследва, развива и усъвършенства. Следователно, този, който има интереси в изкуството, ще избере да почита демон, свързан с творческите способности; този, който се интересува от лекуване ще избере демон с лечебни сили и т.н. В тази връзка, въпреки че хората, които почитат демоните, изглеждат много близки до сатанистите, що се отнася до символи и ритуали, те все пак са може би по-близо до модерните езичници, които почитат различни божества при всеки различен случай.
Като цяло съществуват най-различни виждания за това какво е Сатаната (някои вярват, че е антропоморфно същество, други – че е тъмната сила в природата, трети са атеисти), какво е сатанизмът (едни залагат твърдо на кървави ритуали и поругаване на християнски ценности, а други предпочитат личното себеусъвършенстване и развитие и се откъсват от християнската представа за зло) и какво е сатанинската магия (за едни тя е куп ритуали и заклинания, а според други магията е шарлатанство).
В България най-често се срещат тези "сатанисти", които не принадлежат към никаква организация, не се интересуват от никакви идеологии и докато на теория вярват само в себе си, на практика единственото, което правят, е да плюят срещу християнството, използвайки на готово доводите на западните си събратя срещу Католическата или Протестантската църква, които нямат много общо с реалната действителност у нас.
| |
|
Класическо луциферианство (дяволопоклонство)
Луциферианството произлиза от древното семитско и европейско езичество. Още по времето, когато евреите нахлули в Ханаан, носейки вярата си в Единствения, местното население вече се кланяло на множество божества, чиито пантеон напомнял на елинския Олимп. В Библията споменават само част от тях, например почитаните от западните семити Ваал и Астарта, както и Милхолм - "амонска гнусотия". В битката при Гаваон колената на Израил надделели, но докато отредите на ханаанците се разбягали, езическите вярвания не само че не "отстъпили", ами осезаемо застрашили самата религия на победителите. Преминавайки от пастирско-номадски към уседнал земеделски начин на живот, народът на Мойсей и Навин започнал да се увлича от култовете на завареното население, които му се виждали по-разбираеми или по-актуални. Високата за времето си материална и духовна култура на ханаанците несъмнено е импонирала на примитивния, суров и беден нашественик и сега го заплашвала участта на всички малокултурни народи - да бъде обезличен и асимилиран от победените.
Всичко това тревожело жреците на Яхве - левитите. Освен че подронвал авторитета им, култът към местните божества бил неприемлив и по други - религиозни и морални причини. По начало самият култ към който и да е бог освен към Йехова бил в нарушение на първата Божа заповед: "Да нямаш други богове освен мене. Не си прави кумир и никакво изображение на това, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата и под земята;" (Изход, гл. 20:3-5 и Второзаконие, гл. 5). В обредната практика на хананеите пък имало ритуали, които противоречали на разбиранията на евреите и се забранявали от закона на Мойсей. Сред тях били храмовата проституция (свещен разврат), практикувана от поклонниците и служителите на някои култове (Астарта и Анаитис), както и човешките жертвоприношения пред Ваал, Милхолм и Молох (учените доказаха тъждествеността на посочените божества). "Не бива да се намира при тебе такъв, който прекарва сина си или дъщеря си през огън, предсказвач, гадател, вражач, магьосник, омайник, ни който извиква духовете, ни вълшебник, нито който пита мъртвите, защото всеки, който върши това, е гнусен пред Господа и тъкмо поради тия гнусотии Господ, Бог твой, ги изгонва пред тебе" (Второзаконие 18:10-13).
Срещу тези отстъпления жреците и пророците Израилеви водели истински войни. В Стария завет често се разказва за унищожаването на идоли, за поругаване на храмовете и за избиването на "персонала". Израилтянството се наложило в Палестина след кървави борби. Но даже по времето, когато еврейската религия окончателно се оформила като етичен монотеизъм, добивайки съвременния си вид, в Палестина още продължавала, макар и откъслечно, практиката на езическото богослужение. За това помогнала както виталността на старите култове, така и вмешателството на външни фактори, в т. ч. налаганият от завоевателите елинизъм, а по-късно и римската религия. С християнизацията, обаче, истинският им смисъл бил забравен.
Християните, които включили Стария завет в свещените си книги, приравнили езическите божества с демоните и така превърнали имената им в символ на скверно и забранено. А когато след време християнството се наложило и в Европа, същото станало с божествата от гръко-римски или варварски произход. И тук мисионерите изсичали свещените дървета и дъбрави, осквернявали капищата, а където това било невъзможно - опитвали се да адаптират старите ритуали и обичаи към християнската обредност. За отбелязване е, че в това отношение християнството е било по-толерантно от юдаизма (вж. Дж. Фрейзър - "Златната клонка" - празникът на Свети Иполит и др.). Ала независимо от усилията на църквата, наивно е да се мисли, че мощната духовна култура на древността ще бъде премахната като по чудо със светената вода. И наистина хората не забравили, че освен всемилостивия Бог, ограничен от собствените си принципи за добро и зло, има и други, които за разлика от него биха направили "услуга", особено пък ако е престъпна. (Като например нечия смърт или болест.) Така култът към езическите божества се превърнал в култ към дявола. Теологически тази трансформация е съвсем проста. Ако Бог е единствен, учението му е единствено правилното, а Църквата е единственият му представител сред хората (съответно - на хората пред Бог), следва, че всички езически богове, всички вярвания и ритуали, неосветени от църквата, даже и контактите с Бог без помощта на църковните институции вече са от Лукавия. Така се пораждат както луциферианството, т. е. култът към Божия враг (Сатаната), така и практиката на забраненото за християните магьосничество или теургията (theourgia). В съзнанието на тогавашния европеец двете се преплитали, но в настоящата глава по ред причини ще се спрем само на първото. Ще повторим, че през Средните векове вярата в дявола се съчетавала с вярата във вещиците. Считало се, че именно от него те получават дарбата да вършат всевъзможни неща (обикновено престъпни и вредоносни), и че Сатаната може да приема поръчките им за извършване на всички "услуги", които официалната църква отказвала. Според разпространените суеверия, на уречени дни вещиците се срещали със своя "господар" и с неговата помощ вършели пъклените си дела. Т. е. култът (поклонение) към дявола бил смесван с магията, което е исторически неиздържано, понеже магьосничеството се е появило много хилядолетия преди монотеизма и свързаното с него косвено признаване на дявола. Както суеверието, така и практиката на култа са обект на много средновековни трактати, в т. ч. печално известната инструкция "Чук срещу вещиците" ("Malleus maleficrum") на инквизиторите Якоб Шпренгер и Хайнрих Кремер (Инститорис). Доколко обаче е вярно изложеното в тях, е трудно да преценим, понеже сведенията били изтръгвани с мъчения.
Все пак навсякъде присъстват едни и същи елементи - сборище на прокълнатите души в уречени дни (често съвпадащи с езическите празници на слънцестоянията от култа на Адонис или с Валпургиевата нощ), човешко жертвоприношение, а понякога и канибализъм, разврат и ритуален брак на Сатаната с млада вещица. В "Бляскавия бал на Сатаната" от книгата на бившия семинарист Булгаков "Майстора и Маргарита", това е "описано" много точно. Приемайки емблемата на Ада (медальон с изображение на черно куче), Маргарита, макар и символично, се бракосъчетава с Воланд и става царица на тържествената вечер. Преди това са парадът на "обесниците" и убийството на барон Майнтингел, с чиято кръв се извършва причестяването. Показателни са дори имената на "служителите по церемониала". Абандона (или Абадон) - това е "Душегубеца" - семитско божество на смъртта, но може би и транскрипция на Аполон, (схванат в аспекта му на бог-унищожител). Азъел пък е демонът на пустинята, "паднал ангел", който се бракосъчетал със смъртна жена и научил хората да се избиват.
Независимо от покръстванията и репресиите, практиката на луциферианството не изчезнала през цялото Средновековие. Още в 681 г. консулът на град Толедо забранява отслужването на т. нар. "литургия на мъртвите", целяща да предизвика смъртта на някого. В началото на 14 век тамплиерите били осъдени и за приписаната им почит към идола Бафомет, описван ту като изображение на Мохамед, ту като човек с котешка глава (Анубис?) или фалос. (Самият идол обаче не бил открит - възможно е и той да е измислица, плод на мъченията.) Практиката на сатанизма обаче преживяла даже големия Лов на вещици в края на Средновековието. През 17 век - зората на европейското просвещение, култът към Луцифер взел такива размери, че се превърнал в снобизъм за тогавашния елит. Независимо от величайшата протекция, понякога съдебната власт успявала да проникне в тези афери и тогава наяве излизали ужасни неща! Типичен пример е процесът за "Черната меса", проведен през 1679 г. в Париж по времето на Кралят Слънце - Луи XIV. Тъй като е показателен и за практиката на сатанизма, и за нравите на епохата си, на него ще се спрем по-обстойно.
Предисторията му всъщност е обичайна за тогавашния френски двор - царството на интригите и порока. Маркиза Монтеспан била дългогодишна фаворитка на краля и майка на 7 негови извънбрачни деца, заченати в прелюбодеяние, както на краля (женен за испанска принцеса), така и на маркизата, произхождаща от древния род Рошешуар. Впоследствие обаче непостоянният монарх, който и без това бил подложен на натиск от страна на църквата да прекрати тази връзка, се увлякъл по друга красавица - бившата придворна дама на любовницата си - херцогиня Фонтанж. Уязвена от пренебрежението, маркизата се обърнала с посредничеството на парижката гражданка мадам Монвоазен към сатаниста абат Гибур, който се съгласил да отслужи "литургията на свети Секер". В безразсъдната си гордост тази незнаеща преграда за амбицията си жена обаче се оказала замесена в опит за кралеубийство - в "любовните билки", включващи прах от сушени крастави жаби, испански мухи, прилепи и прочие гадости, трябвало да попадне и арсеника. Така в аферата се намесва тайната полиция и след серия арести в ръцете й попадат уличаващи документи, в това число и "договорът", който пренебрегнатата красавица била сключила с Дявола. Ето част от неговия текст: "Аз, Франсоаз-Атенаис дьо Мортемар, маркиза Монтеспан, моля за приятелството на краля и престолонаследника и за продължаването му във времето... Кралицата да бъде безплодна... Кралят да напусне своето ложе и трапеза заради мен и моите близки... Висшите държавници да ме обичат и уважават, да бъда включена в кралския съвет и да зная какво се върши там. Приятелството, по-силно от всякога, да накара краля да напусне Фонтанж и никога повече да не я погледне, да се разведе с кралицата и да се ожени за мен."
Заклинанието започва с думите: "В името на Астарот, Асмодей и Велзевул призоваваме великите духове над нашия олтар." и завършва с: "... ите, миса, ест. Луциферо грациас." Самата "литургия" се отслужвала в запустели параклиси, в осквернени преди това олтари, при което желаещият благоволението лягал върху масата, предавайки душата (и тялото си) в дар на призования "покровител". В случая маркиза Монтеспан символично превръща олтара в брачно "ложе" за себе си и за демона. (Поради отсъствието на последния в някои случаи "брачното тайнство" се консумирало от свещенослужителя. Ако пък магията не "подействала", обяснявали на излъганата, че демонът на враговете й явно е бил по-силен от нейния! Виж мемоарите на Ментнон.)
Имената на "принцовете на мрака" са добре известни на учените. Астарот е изопаченото име на вече споменатата богиня на земята и плодородието - Ищар, Ащорет, Астарта (променено в мъжки род). Велзевул е видоизмененото име на Ваал-зе-вул - бог на бурите, дъждовете и добитъка, който юдеите превърнали в символ на мухите, нечистотията и болестите. Асмодей пък е "приемникът" на Айшма - древноиранско божество, пазител на девството, и по тази причина - враг на мъжете (убиецът на седемте съпрузи на Сара), с което евреите най-вероятно са се "запознали" по време на пленничествата си.
Независимо от широкото разпространение на култа през късното Средновековие, той не успял да прерасне в истинска секта.
Причините за това са както в контрола на католическата църква във всички сфери на живота, така и в целите, които луциферианството си е поставяло. Същностна характеристика на сектата е нейният стремеж първо към утвърждаване в собствената (матерна) религия, в чиято среда е възникнала, и едва тогава - при неуспех - към окончателно отделяне, масовизиране и по-широко разпространение, с което да я измести в очите на последователите й. От тук и повсеместно забелязваният прозелитизъм*, особено характерен за протестантстващите организации. При луциферианството поради големия "залог" това е невъзможно.
(* Прозелитизъм, сиреч, да убедят някого да приеме тяхното учение. Б. на Виктор от БезМонитор.com)
Госпожа Монтеспан едва ли би желала да бъде в една и съща секта със съперничките си, които между другото използвали срещу нея същите средства. (Не било рядкост един и същи сатанист да "обслужва" и двете съперничещи си камарили, което обяснява защо магиите били обикновено неуспешни и в крайна сметка на мястото им пристигнал арсеникът.)
Краят на тази история е ознаменуван с голям процес, завършил с жестоки смъртни присъди (35 на брой) и с кралския указ от 30 август 1682 г., с който се прогонвали от Франция всички предсказатели, гадатели и магьосници.
В края на XIX в. във връзка със секуларизацията на църквата от държавата, положението осезаемо се променя и става възможно създаването на секти от сатанински тип, за които ще стане дума в следващите глави.
| |
|
Съвременно луциферианство
За разлика от средновековното, съвременното луциферианство е по-близо до понятието секта, каквото го очертахме. То представлява не само идейно-религиозно движение и култ, но и организация, обединяваща едноверците, опозиция на официалната църква, поставяща си понякога извънредно агресивни задачи.
Началото му някой автори свързват с Алистър Кроули. Той е роден в 1875 г. в Шотландия в пуританско семейство. Първоначално бил последовател на Елифас Леви и други окултисти. Бил член на "Храма и окултния орден на Златната зора", но впоследствие го напуска и създава собствена организация - "Ордо темпъл ориентис". Дотогава имало и други окултистки или спиритически организации, но Кроули бил първият, който открито се обявил за сатанист. Самовеличаел се като "Страшния звяр" и "666". Твърдял, че при странстванията си в Египет е установил контакт с духа Айуас или Айуаз, който става негов посредник и наставник в общението му с отвъдния свят. Проповядвал, че в последната битка Сатаната ще победи. Той въвежда в обръщение един нов термин - думата magick (добавяйки буквата "k") като символ на окултната магия, за разлика от другите значения на тази дума. Негови последователи създали клубовете "Адски огън" във Великобритания, които по сведения на Брус Фредериксън се занимавали освен с окултизъм още и с черна магия, политически заговори и сексуални безчинства. Впрочем същите занимания се приписват и на самия Кроули, който умрял през 1947 г. в САЩ, според някой като се занимавал с експериментите си.
Друг известен сатанист, на чието дело специално ще се спрем, е американецът от унгарски произход Антон Шандор Ла Вей. Още в детството си той се интересувал от историите за вампири (от родната му Трансилвания), а като ученик - от окултизма. Сменил много професии - звероукротител, хипнотизатор, музикант в заведения и ... в неделни служби, криминолог и фотограф в полицията. На 30 април 1966 г. - Валпургиевата нощ от старогерманския фолклорен календар, официално създава организацията си - Първа сатанинска църква (в Сан Франциско). Свещените му книги били "Сатанинска библия" и "Сатанински ритуали". Своята философия той изгражда върху т. нар девет факта за сатаната:
1. Сатаната въплъщава удоволствието, а не въздържанието.
2. Сатаната означава реално съществуване, а не измислени духовни мечти.
3. Сатаната - това е чистият разум, а не лицемерно самозаблуждение.
4. Сатаната проявява любов към онези, които я заслужават, а не я прахосва за неблагодарници.
5. Сатаната не проявява кротост и доброта, а отвръща с възмездие.
6. Сатаната представлява отговорност за отговорните, а не загриженост за психовампирите.
7. Сатаната представя човека като животно, понякога по-добро, но често много по-лошо от четириногите си събратя. Поради "божественото си духовно интелектуално развитие" това животно се е превърнало в най-яростен звяр.
8. Сатаната представлява всички така наречени грехове, защото те именно са причината за нашето физическо, психическо и емоционално удовлетворение.
9. Сатаната е най-добрият приятел, когото църквата е имала, защото й осигурява работа през всичките тези векове.
Наблюдателите подчертават, че всъщност Ла Вей никъде не е казал, че вярва в съществуването на сатаната. Но въпреки, че според него единственият бог е човечеството, фактически се проповядва сатанизъм, макар и под една по-изтънчена форма.
Друга по-известна организация е "Процесът" или още "Църква на страшния съд", основана в 1963 г. в Лондон от бившите сциентолози съпрузите Робърт Мур и Мери-Ан Маклийн. В 1967 г. излиза свещената книга на организацията им - "Истината", в която излагат философията си. Ето част от теорията им: "Христос проповядва да обичаш врага си. Сатаната е враг на Христос и Христос е враг на Сатаната, но чрез Любовта омразата е сразена... Чрез Любовта Христос и Сатаната разрушават омразата и се сливат в едно". По-късно "Процесът"се разпада на три течения - йеховити, луцифери и сатанисти, от които впоследствие ще се отделят и нови култове. Понастоящем организацията е в нелегалност. Твърди се, че неин член е и печално известният Чарлз Менсън, но връзките му с нея не са проучени.
Естествено, списъкът на сатанинските организации не се изчерпва с посочените. Предполага се, че мнозинството от сатанинските култове практикувани днес не са наименовани. Няма и специализирани изследвания върху дейността им. Затова пък в пресата периодично се появяват съобщения за зловещи ритуали и истински злодеяния.
Съзнателно игнорираме многобройните сведения за подобни организации и техните изстъпления, за да се спрем на едно от най-грозните престъпления в криминалните хроники на века. Става дума за масовото избиване на видни личности от сектата на Чарлс Менсън, извършено в нощта на 8 срещу 9 август 1969 г. в Холивуд. Негови жертви станаха бременната в осмия месец Шарън Тейт - тогавашната жена на Роман Полански и кинозвезда от филма "Балът на вампирите" на своя съпруг, личният приятел на Полански - Войтек Фриковски (32год.), Абигаил Фолгър - негова любовница и наследничка на много богата фамилия (25 год.), Джей Себринг - известен холивудски фризьор, сред чиито клиенти са били хора като Пол Нюман и Стив Маккуйн, както и случайно озовалият се на партито младеж Стивън Парент. Впоследствие се разбира, че на приятелската сбирка, превърнала се в клане, е трябвало да присъстват Франк Синатра и Миа Фароу - имена, които нямат нужда от представяне. Само случаят попречил на още по-голямото престъпление! На входа на вилата с кръвта на жертвите било написано "Свиня"! Труповете били открити от домашната прислужница, но независимо от голямото старание на полицията, допълнително стимулирана от самия Полански, трябвало да минат месеци до разкриването на злодеите. Загадката на кървавата драма била разкрита случайно след признание на една от извършителките - 19 годишната сюзън Аткинс, която на 10 ноември след задържането й по подозрение в друго убийство, направила следното признание: "Аз убих Шарън Тейт. Гледаше ме с пълни със сълзи очи и не спираше да ме моли: "Не ме убивайте, искам да родя моето бебе." Отвърнах й: "Слушай, мръснице, все ми е едно имаш ли дете или не. Ти ще умреш. Това е всичко, което знам." После я довършихме. Имах кръв по ръцете. Опитах я. Беше гореща, лепкава, сладка... Искахме да изтръгнем очите на всички, да ги размажем по стените, но нямахме време... Бяхме четирима. Три момичета и едно момче. Чарли ни каза да го направим и ние му се подчинихме." По същото дело са задържани непосредственият подстрекател Чарлс Менсън или Чарли (на 34 години), Чарлс Уотсън (24 години), Патрисия Кренуинкел (21 години) и Аинда Казабиан (19 години - по време на ареста си бременна в петия месец от неизвестно кой член на сектата). Менсън бил създал своята доктрина - смесица от окултизъм и луциферианство по време на престоите си в затвора, където дотогава е бил прекарал повече от половината си живот. Пак там бил изучил и хипнозата. Създадената от него секта наричал "Моето семейство". В плановете му влизали избивания на видни личности с цел предизвикването на революция, която според него можела да разбие "обществото на свините". Планирал и мащабна терористична вълна, с което накрая да създаде безпрекословна лична диктатура. Общо по негово подбудителство са извършени около 50 престъпления. Следващите жертви в списъка му били Елизабет Тейлър и Франк Синатра. "Щяхме да изрежем от кожата му портмонета, които после да продадем в дрогериите." - признава той. Когато четат присъдата му, думите му били: "Господин и госпожо Америка, вие грешите. Аз съм това, което вие направихте от мен. Бясното куче, адският убиец, дяволският престъпник е само отражение на вашето общество..." По-късно през 1989 г. ще сподели с френска журналистка, посетила го в килията му: "Не съжалявам за нищо."
Този и много други значително по-скромни наглед случаи показват заплахите, на които е изложена човечността в нашето време. За отбелязване е, че подобни случаи има и в Европа, което напомня, че заплахата не е отминала и страната ни. През декември 1992 г. в Атина бяха разкрити серия от убийства (главно на жени), чиито извършители се оказаха сатанисти, ръководени от двама избягали войници. И тук се извършвали "инициации" от водача на "сектата", при които жените били изнасилвани и впоследствие убивани от водача - Азимаки Кацулас, по прякор Амон. Неговата съучастничка Димитра Мариети, също така изнасилена от него, му набавяла момичета, убивани впоследствие в пущинаците на планините край Атина. До сега са известни два такива случая, но се предполага, че са повече! Престъпниците били разкрити съвсем случайно - съучастникът на Амон - Манос Димитрокалис признал това в полицията, когато водачът му поискал следващата "инициирана" да бъде сестра му. Страшният въпрос, който се задава от само себе си е колко още щяха да бъдат жертвите, ако "гуру" не беше посегнал на близки на съучастника си. И тук се считало, че жертвоприношенията умилостивяват духовете на прадеди, жадни за кръв.
Изводите всеки може да си направи сам - смяната на обекта на поклонение - това не значи просто "смяна на ведомството" или "смяна на господаря", както иронично се изказват някои автори. Тя е заедно с това и отказ от вековните ценности на хуманизма, носител на които е религията ни.
За жалост, има сведения, че подобни организации се създават и в България. Авторът лично е виждал "възвания", поставени през 1989 г. в градинката пред кафене "Кристал", проповядващи разврат (Христос е слаб в леглото, затова изисква въздържание) и приканващи да станем войни на "Рицаря със зеления поглед". Надписът беше скъсан; но множество сведения показват, че се е появявал и другаде. Типичните символи на сатанистите са обърнатият наопаки кръст и "числото на звяра" - "666", амулети и накити под формата на човешки кости, знакът на пентаграмата, явно предпочитание към черните дрехи - хеви метъл и рокери, изключителна и сякаш немотивирана жестокост към слаби и беззащитни. Предполага се, че подобни групи вече има в по-големите градове - София, Пловдив и т. н. В последните години пресата нееднократно съобщаваше за поругавания на гробове, а през пролетта на 1997 г. станаха известни тайнствени ритуали, извършвани в Монтана - убийства на кучета и др. Като цяло обаче сериозни проучвания по въпроса у нас все още няма.
| |
|
представям си ги като всички други хора.
не мисля, че имат външен белег, по който да с еразпознават..това е философия, може чат пат да се изразява в цвят на дрехите или нещо подобно, но като цяло, не мисля, че по това се разпознават.
как сатаната привлича хората? хм...ми сигурно като им предлага сила и власт
| |
|
Свобода(или поне илюзията за такава).
Доколкото си спомням един от най-основните "козове" на Ла Вей в сатанинската библия беше, че всеки човек неизбежно прави смъртни грехове що годе непрекъснато, съответно и без това ще гори в ада от гледна точка на църквата(пък и винаги си седи първородния грях), така че поне може да си поживее нормално междувременно.
Накратко на хората им е писнало да следват измислени правила и са решили че така ще намерят някаква свобода, ако се замислиш никой, никога не би седнал да съди някой сатанист, там директно се изхожда от позицията "аз съм най-лошото което можеш да си помислиш, ако не можеш да го приемаш махай се, ако можеш е доста вероятно да разбереш, че съм си съвсем нормален човек просто не ми се спазват безмисленни правила".
Разбира се става въпрос са сатанизма на Ла Вей.
Кроули си е част от херметичните ордени и в общи линии там нещата са по съвсем друга линия. Там се търси сила основно въпреки, че най-често е с други претенции, но според тях си това с което работят са различни аспекти на юдеиския бог, така че не виждам защо някой е решил, че е сатанизъм(думичката сатанизъм пак си напомням в библията я няма, така че е тълкуване на някой църковен служител някъде).
| |
|
Имам предвид по какво бихме познали, че някоя мисъл в главите ни, че някое чувство или нещо, което сме свършили е повлияно от него. Ти имаш ли си критерий, по който да го различаваш? Защото преди години попаднах на един доста натраплив и досаден надпис на ограда в София - "Четете Библията - Сатаната е дух и действа в помислите."
| |
Тема
|
Re: Сатанисти?
[re: p_o_p_e_t_o]
|
|
Автор | rнocтиk (Нерегистриран) |
Публикувано | 21.06.06 14:12 |
|
Друже, добре си се погрижил по темата За съжаление успях да хвърля само един бегъл поглед на това, което си пуснал, но утре ще се постарая да го изчета
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | (покажи всички)
|
|
|