Защо стареят религиите?
Само заради капсулирането в себе си ли или просто нямат достатъчно отговори за всички въпроси от всекидневието ни?
Религиите остаряват, а идеите живеят.
Кога една идея мутира в религия?

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

spored men religiite ne ostariavat...

Раждат се хора на тая земя. Много хора. Понякога някой от тях се оказва по-различен с нещо от другите. Появяват се гении, музиканти, художници. Още по-рядко се появяват духовно зрели или хора, които могат да узреят духовно. Малцина от тях могат да прекрачат отвъд и да постигнат просветление. Повечето от постигналите просто не се връщат. По-малкото се изпълват със състрадание към човешкия род и се връщат, за да станат учители. За да внесат нови идеи и нов дух в човечеството. Те са светлина. Исус. Буда. Мохамед.
Те са живяли при различни условия, зрели са при различни условия и затова имат различен аромат.
Започват да проповядват. Около тях се събират любопитни и търсещи.
Това, което е отвъд, не може да бъде обяснено с човешки слова, те използват притчи, които много казват и много недоизказват.
Учениците-любопитните и търсещите слушат и разбират недоизказаното, пречупвайки го през собствените си илюзии.
Учителите си отиват, притчите остават, последователите се множат, най-напредналите недоразбрали продължават делото на учителите. Проповядват. Техните думи още повече изкривяват.
Изказаната истина не е истина. Още в устата на учителя, тя вече не е истина. Той сочи с пръст луната, учениците виждат пръстта и решават, че това е луната. Нещата се затлачват. Появяват се съвкупности от ученици, които тълкуват различно думите на учителите, които вече не са истина. Появяват се течения.
Минава време, никой не е слушал вече учителят, който отдавна е напуснал земята. Нещата продължават да се затлачват.
Всичко тече, всичко се движи. Ако учителят беше жив, той щеше да каже друго. Той не е. За сметка на това последователите, които са чули думи от други последователи, които са чели думи, които вече не са истина....
Появява се друг учител....

Невъзможно е да не е възможно.

Защото предаването им е на принципа на детската игра на "счупен телефон", защото с течение на времето на предаването някак си и самото ухо се променя, еволюира - по малко и от двете, пък сигурно има и още "защото".

Това за капсулирането от Костов ли го взе бре! Що не включиш и клиентелизма в религиите.

Малка грешка! Буда и Мохамед са човеци, Иисус Христос е Богочовек. Неговата истина не старее, защото не старее и Бог. Той е единственият Учител на християните. Другите учения стареят изчезват, нашата света православн авяра пребъдва от 2000 г. и с нищо не се е променила. който не е разбрал това, заблуждава се, че религиите стареят. Има само едн аистинска религия и тя никога няма да остарее.
Амин!

Дрън дрън дрън...
Мисли понякога, не цитирай само.

Невъзможно е да не е възможно.

Задаваш въпрос на който логическата схема е претоварена.Няма старо,няма младо религеозно писание.Има начини за постигане на нещо.Има зададени милиони въпроси от които само няколко десетки са смислени.Идеята е дали всички тези писания имат смисъл.ДА
Пътят към истината минава през различни етапи.......и днес тя отново почувства болката от войната...религията е живот.

Да спасим ПИРИН

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Как едно учение може да се предпази от изкривяване на идеята заложена в него? Колкото повече се препредават нещата - толкова повече интерпретации се нарояват.
Единия вариант е догмата. Приема се една основна част от идеята за истинна, а всички останали нейни разклонения се отрязват като ерес.
Но, не умира ли идеята, ако се консервира и капсулира сама в себе си? Може би, ще е всичко друго, но не й живототворяща. А кому са нужни мъртвородни идеи?

Другия вариант е, да са намали и ограничи рязко кръга на посветените в идеята, но по-този начин се създава фалшив ореол около нея, а и ареала й на разпространение рязко се ограничава.

Продължавам да си мисля...

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

Как едно учение може да се предпази от изкривяване на идеята заложена в него?
Като се остави да диша! Идеята е ценна, когато има връзка с живота, с практиката, с истинския свят. Религиите обикновено "капсулират" догми, отнасящи се до "надестествени" неща. Те нямат подкрепата на практиката и затова са обречени или на догматика, или на изкривяване.

Ако една идея обаче е жива, ако отразява практиката и се подпира на нея, доказвайки по такъв начин своята състоятелност и полза - това вече не е религия.