Re: Вглеждайки се. / Религия и мистика / Религия

Всеки се пъчи, всеки пуфти и прехапал устни пише теми и темички, надявайки се да блесне с мъдрост и да даде на света, ако не нова религия, то поне един нов Вавилон. Защото всичките идеи, всяка мисъл дори, цели да унищожи всичко останало и върху пепелта на бойното поле да изгради собствената си идеология и всеки коленопреклонно да е заразен и да не изтрайва и секунда непиейки от величавите му слова.
А в основата на това стои "познанието", с което гордо сме се закичили и то е нашият щит, и то е нашата ризница и като кажем познание, думата като мед се разтича от устата ни и рояк лековерни мухи се втурват поне да намокрят нозете си. Защото думата познание и знание е ни кара да мислим, че сме израстнали на еди какво си ниво и познанието ни дава право да съдим и да обиждаме, защото е познание, а щом като е познание е голяма работа и не е проста работа това познанието, защото е на всеки в устата и е мерило за това кой е по-велик и кой е по-, по-, най-.
И не можем да се насилим и за малко дори, а ако случайно мисълта за това ни споходи мимолетно, започваме отново да бълваме познание, за да не загубим познанието. И не можем да приемем мисълта, че "познанието" си е човешко изобретение, а като всяко човешко изобретение е смешно и измислено. Защото товам което наричаме познание е отражение на това, което наричаме външен свят и ако бяхме толко съвършени, че да го отразяваме правилно, то щяхме да го отразяваме отвсякъде и нямаше да се чудим за дреболийки. А ако го отразявахме така, то светът щеше да е в нас и ние да сме в него и щяхме да сме едни малко богчета, а щяхме и да сме едно цяло и щахме да бъдем един Бог и светът щеше да е в нас и нямаше да има смисъл да си блъскаме главата за познанието, и нямаше да има време и нямаше да има пространство,м защото те нямаше да имат значение.
Но не сме. И сме жалки като се опитваме да формулираме истини за света други от тия, че каквато и истина да формулираме тя е преходна и може да ни върши някаква работа, но на другия ден ще се пръкнем с нова мисъл и вече тя ще бъде най-великата, най-истинската, най-съкровената.
Защото всяка истина е преходна и не само защото познанието е непълноценно, а защото самите човешки нужди са преходни и ние опознаваме света едностранчиво и доколкото ни изнася.
И никой не се е сетил, че личностното едностранчиво, не е това, което е човешкото едностранчиво и никой не е нищо повече от самия себе си, а обществото го разбира това от всякъде и се гъне в противоречия и материята му е нетрайна и се разпада. Разпада се и някога ще има равновесие, но човека може и да не го има, но какво й пука на Вселената, щом ще има равновеси. Все пак няма да ни има, но плътта ни ще я има и ще бъде изпозлвана за храна на червеите и те може би ще бъдат тези, които ще създадат новот равновесие, а само ние ще страдаме, че те не са "разумни".
А разумът е химера и ние се заблуждаваме, че можем да сме по-разумни от Вселената, а нейната цел не е нашата цел и нашата цел си е наша цел и безмислена.