|
Войтила направи първата стъпка към покаянието, чакаме следващата
Достатъчно е Йоан Павел II да заличи папските догмати за непогрешимост и върховенство, да отмени "филиоквето", прието от Рим, което гласи, че Светият дух произхожда и от Сина, а не само от Отца и да премахне всички еретични отклонения от вярата, за да стане равен по сан на православните патриарси
Капка Георгиева
“За случаите от миналото и настоящето, когато синовете и дъщерите на Католическата църква са извършили грехове чрез действия или неволно срещу техните православни братя, дано Бог ни даде прошката, за която го молим.” С това покаяние започна речта си Папа Йоан Павел Втори по време на първата си визита в Гърция миналата седмица. Войтила се разкая още за “гибелното” разрушаване на Константинопол от кръстоносците през 1204 г. и последвалото разпадане на Византия. Въпреки шепичката пепел, с която папата посипа главата си визитата му бе посрещната хладно от православното братство. Протестиращи свещеници издигнаха лозунги “Папа, върви си!” Вярващи от цялата страна, свещеници и монаси от Света гора организираха протестни шествия из цяла Гърция. “Истината е, че 24-часовият престой на папата в Атина по-скоро разединява”, написа в. “Катимерини” и зададе въпросите: “Представлява ли унията най-върлия враг на православието? Наистина ли е опасен старият римски папа?”
Сам по себе си Войтила не се различава особено от връстниците си, а на лицето му грее характерната за възрастта алцхаймерова усмивка. Но институцията, която представлява и “мисията”, която е предприел – уж да обединява християните, съвсем не е безобидна.
Не случайно православният свят не гледа с добро око на планираните папски визити там и почти истеричното желание на Войтила на всяка цена кракът му да стъпи на православна почва. Не е случайно също, че въпреки гърците отказаха да му поднесат земя в знак на гостоприемство.
За православните християни папата отдавна се е отлъчил от църквата
Отделяйки се от Христовата Църква, чрез нарушение на Символа на вярата, римокатолицизмът се е разделил с благодатта, която има всеки църковен глава в Православието. Заемащият ватиканския престол се е самоотлъчил от църквата още през 1054 г. с въвеждането на нови догми и извращаване учението на Христа. Църквата е сбор от Светото писание, апостолското Свето предание и правилата, установени с Вселенските събори. Тя е завещана като монолитно цяло и всеки опит да се разбие това триединство, води до разкол, удар по християнството и самотлъчване. Католицизмът извършва това с три основни отклонения. Най-драстичното от тях е догмата за непогрешимостта на папата. Според нея римският отец се самообявява за първи по власт сред църковните глави и за безгрешен по презумпция наместник на Бога на земята. Папа Павел IV пише в специална була през 1559 г.: "Римският първосвещеник, който се явява на земята наместник на Бога, притежава пълната власт над племената и царствата и всички съди".
Това не е нищо друго освен арогантно отклонение от завета на Христос. Папата се е обявил за господар на света, за безгрешен, което има общо със сатанизма, защото противоречи на християнска добродетел. Апостол Павел учи, че глава на църквата може да е само Христос, а "ние сме живите камъни, поставени на различни служения за съзидание на църквата". Изводът е, че римокатолицизмът прави грубо отстъпление от християнството.
Лицемерен ли е Йоан Павел II?
Ако разкаянието на папата е искрено и той е готов да се отрече от ерестта това ще е повратен момент. Йоан Павел II ще се запише в световната история и дори би могъл да бъде канонизиран защото пръв се е изправил срещу разкола, свалил е булото на лъжата и е прочистил Ватикана от “мерзостта на запущението”.
Това ли е целта му обаче? Както знаем папата е върл привърженик на икуменизма. Икуменизмът е световно движение за сливане на несъвместими религии. Основата му е масонска, целта - принизяване на православието.
Вторият Ватикански събор през 1962 г. е посветен изцяло на икуменизма. Така Рим става център на ереста на всички ереси.
През 1979 г. Йоан Павел II се среща с Константинополския патриарх Димитриос I, за да обсъдят проблемите на икуменизма. По този повод атонските монаси изпращат специално писмо до патриарха, с което го уведомяват, че няма да споменават името му повече по време на богослужение, заради икуменическата му отстъпка.
Ватикана не веднъж е отправяла апели към католици, протестанти и православни църковни водачи да участват в общи в икуменически служби.
10-то Апостолско правило обаче гласи: "Ако някой се помоли с отлъчен от църковното общение, макар и в къщи, да бъде отлъчен." Тоест, невъзможно е еретици, които отдавна са се откъснали от лоното на Едната, Съборна, Свята, Апостолска църква и са изгубили нейната благодат да служат ведно с православни. Това Йоан Павел Втори го знае много добре, но продължава да държи на своето. Не е ли покаянието му просто капан, който трябва да отвори пътя на Ватикана за осъществяване на крайната й цел – ликвидиране на православието? Както “Монитор” не веднъж писа от страна на Ватикана отдавна върви последователен натиск към Православието да се самоликвидира, като се смеси с разколници и еретици. Това се прави под предлог, че "трябва да се отваряме" към европейските ценности. Агенти на Ватикана дори плашат с директни заплахи висшия ни клир, че ако не измени на вярата и не се включи в икуменизма, няма да влезем в ЕС.
Как политиката подменя религията
Веднъж определил се за господар на планетата, всеки папа започва да търси начини за реализирането на тази идея. Преди да седне на престола, Войтила също се е подготвял за ролята си. През 1976 г. той изнася лекции по теология в Харвардския университет Тогава се сближава със Збигнев Бжежински, виден геополитик, член на клуба Билдерберги, на Съвета за чуждестранни връзки и на Трилатералната комисия - три елитни ложи, които чертаят световната политика. Бжежински присъства на интронизацията на Войтила в Рим. Една от първите задгранични визити на папата е в САЩ. Там той устройва грандиозно шоу, произнася над 60 речи, целува дечица, говори на еврейски пред евреи, на полски пред поляци, пее песни. Войтила дори пада на колене и целува американското знаме.
След Втората световна война империята Ватикана се разраства като политически и финансов център. Според "Икономист" капиталите на Ватикана са около $ 5,5 млрд. още през 70 - те години. Финансите на папството се трупат от десетилетия. За тях голяма роля изиграва банкерът Бернардино Ногара, министър на финансите при папа Пий XI, Пий XII. При Павел VI ( 1963 -1978 г.) финансов бос е Паул Марцинкус, с прякор "Горилата", свързан с Рокфелер. Дотогава Ротшилд и Морган осигуряват финансите на Ватикана. Папската държавица развива бурна дейност, купува акции от филмовата къща "Парамаунт пикчърс" и дори от най-голямата италианска фабрика за противозачатъчни средства, въпреки антиабортната си политика. Тулио Фадзарали от сп. "Еспресо" пише за финансите на Ватикана: "Отделението, занимаващо се ценни книжа и недвижими имоти е холдинг, контролиращ около 60 компании." Ватиканът е единствената държава, която има дефицит, но няма дългове. Пасивът се попълва от специална сметка, наречена "гроша на Св. Петър". Ватиканът има и собствена банка. Роберто Калви, печално известният банкер на "Банко Амброзиано" забърква папския престол в мафиотски скандал. Но това не пречи на Ватикана да се прави на църковен арбитър под флага на икуменизма.
В подкрепа на горното твърдение е и факта, че непосредствено след разкаянието си папата влезе в джамия в Сирия. С този си акт той създаде прецедент. Дори бе планирана съвместна мюсюлмано-християнска молитва, впоследствие отменена само, за да не бъдат “наранени чувствата на мюсюлманите”.
Руският патриарх Алексий Втори също посрещна скептично поискатана от папата прошка от православието с аргумента, че тя касае само кръстоносните походи.
Войтила – разкаялият се грешник
Йоан Павел Втори е първият римски папа, който публично се покая и призна тежките грехове извършвани векове наред от католиците срещу православните. Христос учи, че покаялият се грешник е мил на Отца му и нему трябва да се прощава. Както според “Новия завет” бащата посрещнал с широко отворени обятия завърналия се у дома блуден син, така и всеки православен християнин трябва да приветства желанието на блудните католически чада да се завърнат в лоното на Единната Христова Църква. Думите, изречени от Войтила в Атина могат да му осигурят поканата от българска страна. Вече има начин да го поканим, без да погазваме вярата си.
След първата си стъпка папата обаче трябва да направи още една. Достатъчно е Йоан Павел II да заличи папските догмати за непогрешимост и върховенство. Да отмени "филиоквето", прието от Рим, което гласи, че Светият дух произхожда и от Сина, не само от Отца, и да премахне всички еретични отклонения от вярата. Ако направи всичко това България ще е първата страна, която с радост ще му постеле червена пътека и ще го приеме като Римски епископ, равен по сан на всички православни патриарси.
На България той дължи и още един дребен жест. Да оповести публично, че страната ни няма нищо общо с атентата срещу него. Купища доказателства за това излязоха в световната преса. Дори МОСАД потвърди, че няма наше участие в този терористичен акт. Йоан Павел II също го знае. Нека оневини името на страната ни, пък тогава ние ще появим цялото си прословуто гостоприемство към него.
|
