Много уважавам хората, намерили сила в себе си да повярват в Бог по един или друг начин.Мисля, че наистина това е богатство и много помага в живота.Но аз не мога да повярвам.Това което особено ме притеснявя е че религията е съставена на основата на Библията-книга недоказуема и пълна с противоречия. Когато я прочетох за пръв път и аз не се замислих върху някои неща, но прочетох някои други книги "за вярващи и невярващи" и се убедих че тя не може да е пътеводител в живота, въпреки някои житейски истини, които съдържа. Особено в стария завет има неща които не мога да приема.Разбирам, че хората търсят на какво да се уповават, но не мога да повярвам безпрекусловно в догмите на църквата, защото Християнската религия изисква точно това. Някои хора вярват не в Библията или някоя от другите християнски книги, а просто в идеята за Бог, всичко хубаво и добро.Но аз не мога и в това да повярвам.Бог ни е сътворил / huh?/ и вместо да живеем "щастливо"/което какво значи?/ ни е надарил щедро със злоба и болка. Чувала съм тезата "това е за да оценим доброто и да не живеем в безцветен свят", но не съм съгласна, защото толкова невинни страдат! и не мисля че получават някаква награда...поне не съм била на "небето" и никой не се е върнал да ми каже.Вярата е безпрекусловна, без доказателсва , знам, но аз не мога да вярвам така. Кажете ми. ако имаше Бог щяхме ли да живеем в такъв свят? *poblikuvah tova i po-nadolu

Mila Ronia, viarata naistina e , kakto kazvash ti,"bezprekuslovna" i hristianite ne tyrsiat dokazatelstva za neia.Tyi ili inache nie jiveem v tozi sviat, niakoi viarvat -sys, niakoi-bez Bog.Az ne sym mnogo nabojen, no vseki si zadava vyprosa, ami ako ima Bog i toi e niakyde tam? Zamisli se nad tova

Роня, здравей! Много се радвам, че повдигаш този важен въпрос. Наистина, в момента в който си представя, че съществува един Бог, който е сътворил света(???), включително хората, после хората не му харесали и почти ги изтребил, като им организирал потоп, после само веднъж в историята пратил някъде по покрайнините на една от средноголемите империи сина си, за да спаси душите им, след което всяко друго знание и мъдрост били заклеймявани като ерес... като си представя такъв Бог, ми се иска да го няма, а ако го има и е точно такъв, тогава съм против него, защото такъв бог наистина е зло и едно друго име би му подхождало повече... Но мисля все пак, че точно такъв не съществува. От друга страна, за мен е безспорно, че в Евангелието и в свещените книги на другите религии се съдържа някаква висша истина. Нямам доказателство за това свое твърдение в този смисъл, в който се доказва една геометрична теорема. Но не трябва да забравяме, че освен умове имаме и сърца. И сега, когато сърцето ми вече знае, за ума ми остава да се опита да си проправи път през всички онези вековни наслоения, покрили Истината. Нещо, от което никой от живеещите не е освободен. Радост, от която никой от живеещите не е лишен. И според мен тя е едно от нещата, за които има смисъл да се живее. Извинявам се за многословието си.

Знае ли сърцето ти? Завиждам ти...Но знаеш ли, въпреки всичко, когато умът и сърцето се борят....Аз не съм "изследвала" подробно Библията разбира се, но се поинтересувах за тези неща, тъй като ми се стори интересно.Пък и в навечерието на 2000-ната година християнството още владее живота около нас до някаква степен.И на мен ми се ще да вярвам ако не в Бог от Библията, то поне в съществуването на доброто, което винаги побеждава...но знам че не е така, че светът е различен.Сърцето ми не може да приеме Господ, когато не вярвам в него с ума си. Колкото до вековните поколениа открили истината-на немалка част от вековните поколения тя е била насаждана.Не знам...както казва Корнер, всеки си задава въпроса ами ако Бог е ниакъде там....дори аз благодаря за вниманието, приветствам многословието ти...() Между другото, казвам се Бойка... ;)))

izviniavam se

"Бог ни е сътворил / huh?/ и вместо да живеем "щастливо"/което какво значи?/ ни е надарил щедро със злоба и болка. " Пример: вземи едно новороден дете, току-що създадено от Бог и го постави някъде кадето никога няма да срещне друг човек - злобата и болката са вторични продукти, не са заложени от създателя "Вярата е безпрекусловна, без доказателсва , знам, но аз не мога да вярвам така. значи не можеш да вярваш никак. опитай се да повярваш в нещо доказано... примерно в питагоровата теорема - не става... ти виждаш, че е правилна, знаеш го, но не можеш да вярваш в това... можеш да използваш това си знание, да ти е полезно, но не можеш да вярваш в него...

алилуя!

"Сърцето ми не може да приеме Господ, когато не вярвам в него с ума си. съвсем отделен въпрос е, че не знаеш какво говориш... явно да си бойко, означава да си много по-проницателен от това да си бойка...

"....Книгите и техните вестители ми създадоха измамния светоглед, който изповядват и днес много духовно търсещи сънародници: „Бог е един; различните религии са само различен език на една и съща истина, както водата е все вода, но тече през извори с различна форма и въпрос на личен избор е от кой извор ще пиеш. Трябва също да си избереш духовен учител, вече постигнал духовно съвършенство, който може да е на небето и оттам да те води. Бог е отредил за всяка душа учител, но ти трябва да го откриеш и призовеш. Спасение означава вечен живот на душата след смъртта на тялото – спасява те истината, а не църквата. ” Нашата Църква за мен беше един от многото извори на духа – влизах в нея да запаля свещ, да се помоля, да размисля, да послушам църковните песнопения и не подозирах, че това е капчица от морето. Представата ми за Православието се изчерпваше със спомена за нашия селски свещеник, който беше приятел на баща ми, но така и не чух от него думи за вечен живот. През един мрачен и скръбен ноемврийски ден на 1982 година се приютих в храм „Св. Александър Невски”. Често туристически шум ме прогонваше оттук. В онзи момент храмът беше празен, служителите се готвеха да чистят и се постараха да ме прогонят, въпреки молбите ми да остана. Погледах тъжно една икона под стенописа на св. ап. Петър, усещането за свързаност с нея се скъса и казах: „Тази църква е мъртва”. Излязох без да чуя нечия молитва: „Прости й, Господи, тя не знае какво говори.” И през следващите девет години на духовно скиталчество по чужди учения и безплодни опити да живея според тях изговорих още много самоубийствени думи: „Християнството нищо не е дало в сравнение с Изтока; Църквата и литургията впрягат всичките ни сетива, а истинската молитва изисква да не чувстваме ни света, ни себе си; искам да живея като монахиня, но не в манастир, защото Църквата ще ме ограничава”. Последното беше поради желанието ми да последвам примера на западни екологични общности, които с молитва и труд превръщат загиваща земя в рай, за да се върне загубеното единство Бог-човек-природа. „Живея в земи, Църква не видели”, писах на индийски боготърсачи. Всъщност трябвало е да напиша: „Живея като чужденка в духовната си родина, в земята на забравата.” Това узнах едва през 1991 година, четейки житието на св. Патриарх Евтимий. Той видял учителя си св. Теодосий Търновски като огнен стълб по време на молитва. Вече имах представа що значи това. Всичко градено досега рухна, плач и радост ме обзеха едновременно – такава духовна висота е имало у нас, в нашите манастири, в родния ми край… Закъде бях тръгнала, какво бях мислила, и говорила! Всичко започна отначало. Пак през ноември, но 1991 година, бях отново в „Св. Александър Невски” на възкресна Света Литургия. Цялото ми същество беше един въпрос: „Защо, защо, защо, Господи, всичко беше напразно?” „Защото не беше в Църквата Ми”, неочаквано чух отговора вътре в себе си. В миг видях целия си безсмислен живот, най-после обяснен: „Защото не беше в Църквата Ми.” ...." От "Покров"

Библията в днешния си вид е претърпяла много редакции. И то естествено в посока угодна на висшите "божи служители". На мен лично ми се струва, че е просто несериозно тази книга да се приема за "продикутвана от Бога" или нещо подобно. Абсолютно неоспорим факт е че на "вселенските събори" яко е играла ножицата... Така че ако не ти харесва Стария завет, то Новият няма да ти се стори много по-добър, ако го прочетеш в оригинал. Няма да се надувам - и аз не съм го чел. Но съм попадал на откъси от нередактираните евангелия - мисля че на Матей и Лука. Те са били цензурирани и "ДОПЪЛНЕНИ" доста основно. Много добра книга е "Светата Кръв и Светия Граал". (Holy Blood, Holy Grail by Michael Baigent, Henry Lincoln, Richard Leigh) В нея се прави изследване за произхода и съдбата на Христос, християнството и много от тайствените ордени - тампелиери, масони, розенкройцери и т.н. И е доста убедителна - с доказателсва и прочее. Естествено аз не съм ги виждал тези доказателства и не приемем всичко за чиста монета, но все пак е доста интересна книга. Особено 2-рата половина. Там се говори и за Новия завет и за редакциите му. Ето и линка към amazon.com - има и няколко рецензии. Противоречиви естествено.. Мисля, че ще може да се намери на Славейков - черна с червени букви.