Целия си живот съм бил ултра-атеист технократ компютърен манияк и т.н. обаче необяснимо защо напоследък ставам все по толерантен към религията. Лека по лека като че ли почвам да разбирам някои аспекти на това човек да е вярващ, но вярващ и религиозен поне за мен не са едно и също. Искам да кажа на всички които никога не са били или не са се замисляли сериозно по този въпрос че испускат нещо страхотно, което не може да се сравни с нищо друго на този свят. Не съм живял много, ама съм пробвал доста работи :) и това което човек изпитва когато вярва искренно бие всичко останало. А като си представя колко малко вярвам аз, колко още може и как бих се чувствал ако вярвах по-силно направо се размазвам! Живота е супер!

Не би ли било по-добре вярата да не се степенува? Нали се сещаш за бременната жена? Или е бременна или не. Или вярваш или не. А че животът е супер е също толкова вярно , колкото и обратното. Добрата новина е , че на него всъщност въобще не му пука как го оценяваш. Той просто си тече. И то бързо.

kaji po podrobno de! kakvo viarvas????????

opa, mai zabravih da natisna shifta ami viarvam che veche ne sum suhtiat i che ima realni izgledi da pochna da viarvam v neshto istinski predi da umra. I na tova se radvam, no po-natatuka ima tepurva da stava interesno. a po-konkretno viarvam che ne e koi-znae kolko dobra ideia da se viarva v neshto konkretno :) Tova estestveno e samo moeto temporary mnenie, koeto podleji na seriozno prerazglejdane.

Zdrawejte, gospodin ,.! Malko me smuti twqrdenieto Wi, che da se wjarwa w neshto konkretno ne e koj znae kolko dobra ideja. Poweche kurazh pri serioznoto prerazglezhdane na towa mnenie! Postepennostta na wjarata oznachawa, che tja e simwol na raztezha i sqzrjawaneto na lichnostta. A tozi proces ne e prawolineen. Pozdrawi: Fr.T.Mititaki

Напротив, не е точно така, защото има наистина различни степени на религиознист - суеверие, набожно чувство, и пр. Вярата, според мен се измерва с това какво можеш да дадеш и жертваш за нея. Нормално е да започнеш с автомобила и парите и да стигнеш до самия себе си...:)) В този смисъл има степени във вярята, а иначе си прав, че би трябвало да има една истинска, непоколебима и категорична вяра..., но пък тогава всички ни щяха да канонизират за светци:))) А на "<>" желая да упорства и да върви напред, защото това е наистина единственият път - всичко останало е заместител! Бог да е с вас!

Мисля, че това наистина е постепенен процес, при който в началото стои доброто разположение на тялото и духа, а в края извисяването на личността в мисли, действия и отношения с околните. Не съм съгласна, че непременно някаква религия трябва да е в основата. Според мен това може и да е религия, но може и събитие или "предмет", стига това да е Нещото, което подтиква към непрестанно самоусъвършенстване. А иначе, както писаха преди животът тече и то доста бързо. Само от нас зависи дали ще го изживеем както считаме, че ще е най-добре.

Защо си мислиш , че вярата ще иска жертви от теб?

Коя вяра не изисква жертви? Ако щеш най - голямата жертва е да започнеш да вярваш - имайки впредвид изтаканото от страхове и материалност човешко същество си мисля, че наистина най - голямата жертва е да ги загърбиш, за да започнеш да се уповаваш. Говоря за вярята по принцип - в себе си, в някой близък човек, та какво остава за вярата в Бог. Това да се оставиш в Неговите ръце с ясната идея, че нещата не зависят от теб, но в същото време се влиаят от твоя живот... това не е ли истинската вяра, заради която си жертвал безумни амбиции, страх за собственото си благополучие в този живот или пък каквото и да било? Всяка любов изисква страхотно много жертви, а аз си мисля, че вярата в Бог е всъщност огромна любов и... обратно....

Което припознаеш , в него и вярваш. Което е доста смешно , предвид безкрая на океана от познание. Стоим си срещу кривото огледало и се чудим , то ли е криво или просто ние си изглеждаме така. Спомни си ти как повярва. Опитай нещо по-просто и си задай въпроса "В какво точно вярвам?". Ако откриеш отговор , то се опитай да намериш смисъла на понятията които го съставляват и тогава вече ти гарантирам , че ще се удавиш в същия онзи океан с който започнах. Всъщност , чудесно е , че вярваш!