Да пробвам да получа мнение, нищо че клубът го няма вече... Някой от вас да е имал случай родителят, който отглежда децата да им забранява да се обаждат на другия родител извън четирите дни в месеца, които са при него? Да имате идея как може да се попречи на това по законен път?

Най обичам да чета, ама не мога.

По принцип няма нормален начин да се попречи. И е много лоша идея да се пречи.

Най-добре е консултация с поне 2-3 адвокати и с 1 психотерапевт.

Защото най-лесно е да се направят психотравми у децата, които ще си проличат след 20 години и цял живот ще им тровят след това живота.

Успешните Бизнесмени са тези, които изграждат успешни Бизнес навици!

ами, ако родителят притежава правата за отглеждане и възпитание има право да забранява и ограничава контактите... ами, мен ме плашат редовно с някакви жалби примерно, но аз ще призная само ново решение на съда... иначе, да ме плашат, нали не отговарят за нищо...

Зависи от законодателството на държавата.

Редактирано от 4usmivki-209086 на 16.08.17 16:24.

А защо да има право да ограничава контактите? Нали имат общи права и задължения по отглеждането на децата? Не разбирам. По кой закон е това?
И какво значи "нали не отговарят за нищо" ? За издръжката отговарят.
Най обичам да чета, ама не мога.

Редактирано от hubavka69-110043 на 17.08.17 01:59.

Е, на мен все ми се струва, че законодателствата би трябвало да са идентични. Вярно, на запад нещата с издръжките не са като при нас, но не вялвам някъде целенасочено да може да се ограничават правата на децата да общуват с родителите си, ако те са нормални хора.

Най обичам да чета, ама не мога.

нямат общи права, правата са в отглеждащия родител, другия има право на виждания в определени дни... извън тях : може да си общуват, ако отглеждащия родител прецени, че е добре за детето... отглеждащия родител отговаря за възпитанието, развитието и т.н. на детето, другият е пас и дава издръжка някаква... ако му тежи, може да промени режима си и да получи 50% от правата на отглеждане чрез съдебен процес... дотогава може да се задоволи с това, което съдът е определил... няма нужда да воюва с другия родител и да изнудва емоционално детето, ако родителите можеха да се разбират помежду си в интерес на детето, нямаше да има нужда от посредник, тоест съдът... аман от "желаещи" родители, като трябва да носят отговорност си вземат дърмите и се махат, после изведнъж се сещат, колко много си обичат детето... може, ама докато си играят на иди ми-доди ми , детето има нужда от грижи, сигурност и емоционално задоволяване, някой прави това, а те не считат за необходимо да се соъбразяват с този дето се грижи за децата им, докато те ходят да търсят "загубената си в брака идентичност", примерно... тъй като аз отговарям за отглеждането и възпитанието, аз контролирам и контактите на детето, ако преценя, че въпросния го разбалансира емоционално мога да ги огранича, това е с две думи, да ми определи може само съдът... в чужбина, ако търсиш институциите за съдействие срещу другия родител вредиш на детето много ... по добре да се кротне и да спазва правилата и когато докаже, че е годен да се грижи за детето наравно с другия да си получи по официален път правата от съда, инак институциите могат да решат, че и двамата родители се неспособни и да се намесят... тъй че кажи на въпросния родител да си наляга парцалите и да се държи прилично, като иска права, да докаже че е годен да ги упражнява...

по който и да е закон, единият има права за отглеждане, другия права за виждане 4х в месеца, съдът е постановил това... разликата е във видовете права , а издръжката е някакъв вид компенсация и е по-скоро задължение, отколкото право ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от pyrvata на 17.08.17 06:09.

Хм, ти май коментираш твоя случай, поради което си емоционално пристрастна. В случая, за който говоря става дума за развод по желание на съпругата, тъй като искала да си взема решенията сама. Бащата си плаща немалка издръжка най-редовно, взима си децата по определения режим най-редовно. По времето, в което са при него децата всяка вечер се обаждат на майка си по негово настояване. Майката, обаче, забранява на децата да му вдигат телефона като ги заплашва с наказание, ако го направят. Не е баш случая, който описваш. Сега, за да е ясна ситуацията, става дума за гаджето ми и тази ситуация е от момента, в който госпожата разбра за мен. Оттогава и голямото дете започна да има все по-важни ангажименти точно в дните, в които трябва да е при баща си. Аз, разбира се, попрочетох законите и за съжаление не видях нещо да е ясно записано там. Нашият Семеен кодекс общо взето мълчи по въпроса, но мълчаливо защитава родителя, който отглежда децата. От друга страна в Закона за закрила на детето има текстове, които забраняват уронването на достойнството на детето, а за мен да държиш детето си като затворник без право на чуване с баща си не е нормална работа и те така. Човекът се поинтересува и разпита по разни организации в тази област, но оттам му казаха, че трябвало да има доказано физическо или психическо увреждане, за да се иска съдействие... На мен пък ми се струва доста тъпо да чакаш детето да се скапе психически, за да се сетиш да кажеш на някого, че детето има нужда от емоционален контакт и с двамата си родители... Всъщност, пуснах темата преди той да пита, та тя вече няма смисъл, ама да ви кажа, че не правите добре така.

Най обичам да чета, ама не мога.

В случая става дума за чуване, не за виждане. Виждането е ясно.

Най обичам да чета, ама не мога.