Тема за развод. / Взаимопомощ / Клуб на разведените

п.п. Кратки литературни форми: :)

"Един просяк седял край пътя повече от тридесет години. Един ден край него минал непознат.
- „Да имаш малко дребни?" - смънкал просякът, протягайки по навик старата си бейзболна шапка.
- „Нямам какво да ти дам" - отвърнал непознатият. После попитал:
- „Какво е това, върху което седиш?"
- „Нищо - отвърнал просякът. - Някаква стара кутия. Седя на нея, откакто се помня."
- „Поглеждал ли си някога вътре?" - попитал непознатият.
- „Не. Защо да гледам? Вътре няма нищо."
- „Я погледни" - настоял непознатият.
Просякът с мъка успял да отвори капака. Удивен, невярващ и възторжен, той установил, че кутията е пълна със злато.
Аз съм този непознат, който няма какво да ви даде и който ви казва да погледнете вътре. Не в кутия, както в притчата, а още по-близо - вътре в себе си. Чувам ви да казвате: „Но аз не съм просяк." Просяк е всеки, който - дори и да има големи материални богатства - не е намерил своето истинско богатство, а то е струящата радост от Битието и дълбокият и непоколебим мир, който идва с него. Търсим извън себе си късчета удоволствие или себеосъществяване, одобрение, сигурност и любов, а носим в себе си съкровище, в което не само че е включено всичко това, но и то е безкрайно по-голямо от всичко, което светът може да ни даде.

*

Седем тона умора
.
Имам седем тона умора по себе си.
И едно недоверие, на всичко отгоре.
Продължавам да пиша по звездните дневници,
а така да не ми се говори…
Да си хвана багажа и тръгна на някъде…
Май на никъде по – е за мене.
Стига вече търпене и чакане.
Имам нужда от свое си време.
Тази седемтонна умора – нахалница
ми тежи по клепачите вечер.
И сама се почувствах на себе си странна.
А пък тя ми лежи във ръцете.
Ще ми писне на шапката, още малко остава.
И тогава ще хукна на някъде.
Като стана пак себе си, ще се върна навярно.
Ако има кой да ме чака.

Caribiana

*
... Жената е безпомощна само докато й изсъхне лакът по ноктите! :)